Пътят на Данте Алигиери към ада в Божествена комедия завършва, когато той най-сетне вижда отново звездите. Някои от тях се появяват и в най-новия филм на режисьора Джулиан Шнабел. И в известен смисъл именно те му помагат да излезе от собствения си мрак.

В това се крие и най-неволният му поклон към италианския поет – сърцевината на проекта In the Hand of Dante (В ръката на Данте). Лентата прекарва години заровена под всевъзможни непредвидени обстоятелства и лесно можеше да остане завинаги в някой от демоничните кръгове.

Но премиерата ѝ се състоя в сряда на кинофестивала във Венеция, извън конкурсната програма. А на екрана блеснаха нейните „звезди“: Оскар Айзък, Джон Малкович, Ал Пачино, Гал Гадот, Мартин Скорсезе, Джейсън Момоа и Джерард Бътлър.

Някои вече бяха обявили филма за култов още преди излизането му. След прожекцията човек би се усъмнил сериозно в това.

„Раят изглежда много далеч. Но поне Шнабел е напуснал чистилището“, пише кинокритикът Томасо Коч за El Pais.

През 2000 г. Шнабел снима Преди да падне нощта с Хавиер Бардем и Джони Деп. Последният му предлага куп книги за екранизиране.

„Избрах най-невъзможната“, признава режисьорът във Венеция – романа In the Hand of Dante на Ник Тошес.

Стартът на Годар не предсказва бъдещ ореол на новатор в изкуството. Напротив, дори изглежда, че Годар е хванал камерата, за да се отърве от тежка работа

Клептомания, язовири и индустриално кино: Как започва кариерата на Жан-Люк Годар

Ексцентричният писател, специализиран в биографии и починал през 2019 г., измисля собствено търсене на оригиналния ръкопис на Алигиеровата Комедия и начин да бъде удостоверена автентичността му.

В действителност този безценен документ не съществува – или поне още не е открит. В книгата, а вече и във филма, авторът го намира в кутия във Ватиканската библиотека. Но попада в спирала от измамници, наемници и мафиоти, всички преследващи безценната реликва. И същевременно открива любовта – онова, което, както пише Данте във финалния стих на шедьовъра си, „движи слънцето и другите звезди“.

Междувременно Деп вече не е част от проекта. Заменен е от Айзък, който също е бил привлечен от неговата „невъзможност“. Актьорът играе едновременно съвременния герой и италианския поет.

Филмът прескача от днешно време към Флоренция на XIV век и пътува из Рим, Верона, Венеция, Сицилия и Ню Йорк. Съчетава поезия с псувни, откъси от Комедията с престрелки, размишления за история, религия и изкуство с щипка комедия.

„Всичко, което трае прекалено дълго, накрая разкрива дефектите си“, гласи реплика във филма. Тук кадрите се разтягат до близо два часа и половина.

А това е нищо в сравнение с продукционното време. Еl Pais предава, че Деп е купил правата чак през 2008 г. Но снимките тръгват едва преди две години, вече без основния си двигател.

През последното десетилетие актьорът се изявяваше повече като режисьор, но сега се завръща решително с новия си персонаж – който поразително напомня на самия него

Да изиграеш себе си: Джордж Клуни гледа към „Оскар“ с ролята на застаряваща филмова звезда

Скоро след това проектът е спрян от актьорската стачка, която продължи месеци. Шнабел успява да издейства разрешение да продължи като независим артист. Снима, довършва работата си и получава покана за фестивала във Венеция, където вече бе представил предишния си филм Ван Гог: Пред портите на вечността.

Вместо мечтаната световна премиера обаче In the Hand of Dante има неочакван дебют: изтича онлайн. А малко преди премиерата го връхлита ново препятствие – обществено недоволство срещу двама от актьорите му, Гал Гадот и Джерард Бътлър.

И двамата са изразявали подкрепа за израелското правителство през последните години. Затова стотици техни колеги, най-вече италианци с международно признание, настояват във фестивално писмо Гадот и Бътлър да не бъдат поканени.

Движението, обединено срещу клането в Газа, се оказва разделено по въпроса за бойкота. Фестивалът отхвърля искането като „цензура“, но нито Гадот, нито Бътлър пристигат.

В тяхно отсъствие Шнабел заявява: „Няма причина да бойкотираме артисти. Избрах ги заради актьорските им качества – свършиха изключителна работа във филма, а именно това е важното. Трябва да говорим повече за филма, отколкото за това.“

В крайна сметка, и Данте, и Шнабел ни оставят с едно послание – че дори в най-дълбоката тъмнина винаги има път към сцената, към страницата, към звездите.