Усилията на президента Доналд Тръмп да уволни управителя на Федералния резерв Лиза Кук са нещо много повече от едно обикновено уволнение. Това е маневра, която, ако успее, ще доведе до коренна промяна в една институция, смятана от десетилетия за имунизирана от политическите движения, пише в свой анализ CNBC.

Откакто встъпи в длъжност през януари, Тръмп постави Федералния резерв директно на мушката на изпълнителната власт. Той упрекна централните банкери, че не понижават лихвите, заплаши да отстрани председателя Джером Пауъл, а сега предприе безпрецедентна стъпка, като се опита да свали Кук от поста ѝ.

От гледна точка на президента, той се стреми да реформира една непопулярна институция, която често е обвинявана за галопиращата инфлация, засегнала САЩ след пандемията. Тръмп вижда по-ниските лихвени проценти като начин за управление на нарастващия федерален дълг, като същевременно се стимулира пазара на жилища, който е в противовес на иначе растящата икономика.

Юристи, експерти по финансовите пазари, както и настоящи и бивши служители на Федералния резерв, обаче казват, че действията на Тръмп не само заплашват да направят Федералния резерв по-политически обвързан, но и биха подкопали основните стълбове на американската финансова система.

„Намираме се на път, който ще доведе до ерозиране на независимостта на централната банка“, казва пред CNBC Катрин Джадж, професор по право в Колумбийския университет. „За дългосрочното здраве на икономиката би било изключително скъпо, ако Федералният резерв загуби доверието, което е изграждал в продължение на десетилетия“.

Лиза Кук съди Тръмп след опита му да я отстрани от Фед

В случая с Федералния резерв независимостта е термин, използван за описание на свободата му от външно политическо влияние при определянето на паричната политика, която е най-добра за американската икономика. Това важи особено в случаите, когато тези решения са непопулярни, като например когато Федералният комитет за отворени пазари (FOMC) повишава лихвените проценти, за да понижи инфлацията.

Но залогът е много по-голям от лихвените проценти, които Федералният резерв контролира.

Какво контролира управителният съвет на Фед и какво не

Ако Тръмп успее да накара мнозинството от членовете на управителния съвет на Фед да гласуват по начина, по който той иска – а в момента доказателствата, че той може да постигне тази си цел, са оскъдни – това би му дало достъп до ключови лостове, които контролират икономиката, както и финансовата инфраструктура на страната. Седемчленният Управителен съвет, например, има регулаторни и изпълнителни правомощия над банките. Освен това той установява лихвения процент, използван за определяне на настоящата стойност на парите, и лихвата върху резервните салда, която се изплаща на банките за съхранение на парите им във Федералния резерв и служи като своеобразна предпазна мярка.

Не на последно място, той има контрол върху повторното назначаване на президентите на 12-те регионални банки, като през 2026 г. предстои подновяване на мандата на редица от тях.

В тези отговорности е заложена ролята на Федералния резерв за осигуряване на целостта на системата на Министерството на финансите и запазване на стабилен долар. С други думи, става дума за нещо повече от просто понижение на лихвения процент през септември.

„Мисля, че най-сериозната опасност за доверието на хората в борда на Федералния резерв е това, което прави самият Тръмп“, казва Робърт Хокет, професор в Корнелския университет. „Защото ако Тръмп успее, това би означавало, че бордът на Федералния резерв е нищо повече от печат. Това просто ни казва, че всеки луд, който се озове в Белия дом, ще определя паричната политика оттук нататък“.

Тръмп поиска от Пауъл незабавно да напусне Фед

Ефектът, по думите на Хокет, е, че „в бъдеще можем да имаме същия вид хиперинфлация, каквато класически са имали банановите републики в Латинска Америка, когато техните диктатори са определяли паричната политика, или каквато Турция преживя през последните години, защото нейният диктатор определяше паричната политика“.

Какво иска да постигне Тръмп

От страна на администрацията, помощниците на Тръмп в голямата си част казват, че вярват в независимостта на Федералния резерв, но виждат централната банка като институция, която е извън контрол и трябва да бъде овладяна. Президентът обаче признава, че ще подложи кандидатите за свободни места в управителния съвет на тест за готовност да понижат лихвите, а в миналото е застъпвал идеята да има думата при вземането на решения за лихвите на Фед, наред с други мерки, които могат да се считат за намеса в работата на централната банка.

„Не мисля, че това подкопава независимостта на Фед. Просто мисля, че системата се нуждае от цялостна преоценка и президентът Тръмп просто прави нещата по неконвенционален начин“, акцентира Джоузеф ЛаВорна, старши икономист по време на първия мандат на Тръмп и сега съветник на министъра на финансите Скот Бесънт. „Определено има разширяване на мисията на Фед, който се занимава с климатичните промени и въпросите на разнообразието и включването, а това са неща, които определено излизат извън мандата му“.

Всъщност идеята, че Федералният резерв се нуждае от преустройство, има подкрепата на Уолстрийт. Мохамед Ел-Ериан, бивш изпълнителен директор на Pimco и сега главен икономически съветник в Allianz, наскоро се застъпи за това Пауъл да се оттегли от поста си, за да се избегне точно такава битка за независимост, каквато се води в момента. Освен това той заяви, че неговите грешки в политиката на Федералния резерв са допринесли за избухването на настоящата битка.

„Това е точно светът, за който се тревожех“, казва Ел-Ериан пред CNBC. „Федералният резерв е уязвим на толкова много различни фронтове и сега се страхувам, че сме поели по този път, от който наистина се страхувах“.

Сред реформите, за които Ел-Ериан говори, е да се последва примера на Банката на Англия и да се допуснат „външни членове“ в групата за вземане на решения, „които да донесат различна перспектива и да помогнат за намаляване на риска от групово мислене“. Освен това той казва, че Федералният резерв трябва да преразгледа целта си за инфлация от 2% - нещо, за което Пауъл многократно е казвал, че не се обсъжда.

Джером Пауъл: Фед щеше да е свалил лихвите, ако не бяха митата на Тръмп

Крайната цел

Критиците обаче казват, че това, за което говори Тръмп, отива отвъд обикновените структурни реформи.

„Всъщност става дума за опит да се отмени 90-годишната независимост на Фед“, предупреждава бившият заместник-председател на централната банка Роджър Фъргюсън. „Целта беше да се даде на Фед независимост при вземането на това много важно решение, а именно определянето на паричната политика. А сега, за първи път, виждаме директни опити да се подкопае това“.

Доколко Тръмп ще успее в това е друг въпрос. В момента той има двама назначени членове в борда – Кристофър Уолър и Мишел Боуман. Стивън Миран очаква потвърждение от Сената, за да запълни мястото, освободено от оставката на Адриана Куглер. Ако Пауъл напусне през май следващата година, когато изтича мандатът му като председател, това ще отвори още едно свободно място и ще даде на президента пет места.

Въпреки това, разчитането на всички тези членове като автоматични гласове е рисковано. И Уолър, и Боуман са показвали силна независимост, заемайки както хардлайнерски, така и умерени позиции в зависимост от обстоятелствата, и е малко вероятно да бъдат „малки апаратчици на Тръмп“, казва Хокет от Корнел.

„Не е справедливо спрямо настоящите управители да се предполага, че са склонни да действат като партийни хакери“, добавя Джадж от Колумбийския университет.

Друга потенциална пречка е поредицата от съдебни препятствия, които ще се фокусират върху това дали Тръмп има „причина“ да отстрани Кук или някой друг.

„Ако президентът успее, това може да има широкообхватни последици за икономиката и пазарите“, казва Кришна Гуха, ръководител на отдела за глобална политика и стратегия на централната банка в Evercore ISI. „Смятаме, че основният сценарий в този момент трябва да бъде, че до 2026 г. ще има много съществена „Тръмпификация“ на Фед и – макар че това не означава автоматично голяма промяна в политиката – трябва да обмислим много сериозно вероятността това да доведе до разрив с досегашната практика и до съществено различни реакции с важни последици за пазарите“.

Залогът е висок и за бъдещето на Фед като институция.

„Никога в цялата ни история като република не е имало толкова сериозна заплаха за независимостта на Фед, колкото в момента, благодарение на действията на Тръмп“, посочва в заключение Хокет. „Смятам, че дългосрочното доверие в нашата централна банка и оттам в нашата валута ще претърпи още един удар“.