Ръководителят на една от най-големите компании за добив на редкоземни елементи в Китай наскоро е категоричен пред Financial Times, че доминиращата позиция на страната му в тази индустрия е сигурна и усилията на Запада да отслаби влиянието на Пекин са обречени на провал.

„Нашите технологични постижения ще затвърдят властта на Китай в определянето на цените на редкоземните елементи“, казва Жанг Сианг, шеф на Rising Nonferrous Metals Share Co, дъщерно дружество на един от двата държавни гиганта в производството на редкоземни елементи в Китай. „В обозримо бъдеще международните пазари ще останат зависими от веригата за доставки на редкоземни елементи от Китай“.

САЩ, Европа и Япония се надпреварват да развият верига за доставки за минералите и магнитите извън управляваната от Пекин, тъй като те са от критично значение за технологиите – от смартфони до електрически автомобили и изтребители. В момента западната индустрия е почти изцяло зависима от Китай за редкоземните елементи.

И анализаторите и експертите от индустрията са в общи линии съгласни с оценката на Жанг: да се прекъсне влиянието на Китай ще бъде предизвикателство. Пекин е затвърдил позицията си на производител с най-ниски разходи на всеки етап от веригата на стойността на редкоземните елементи благодарение на десетилетия на държавно планиране и стратегически придобивания.

Хватката на Китай на това поле се използва много успешно от Пекин в глобалните търговски отношения. Той наложи контрол върху износа, за да принуди Вашингтон да направи отстъпки в радикалните си тарифни планове, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен неведнъж е го е обвинявала в „модел на доминиране, зависимост и изнудване“ с цел фалиране на конкуренти.

Потокът на редкоземни елементи беше възобновен, след като американски и европейски официални лица се оплакаха от недостиг, но търговските данни и проучванията показват, че Пекин строго контролира износа, за да предотврати натрупването на запаси в чужбина. Освен това, въпреки лидерската си позиция – 70% от добива и 90% от разделянето и преработката на редкоземни елементи и 93% от производството на магнити от тях – Пекин поддържа цените достатъчно ниски, за да възпрепятства появата на нови конкуренти. Това е поука за редица стратегически вериги за доставки и подчертава колко трудно ще бъде за Запада да се конкурира с азиатския гигант.

Последните санкции за износа на редкоземни метали от страна на Китай се оказват много по-ефективни от предишните усилияю

Нов вид търговска война: Редкоземните елементи като оръжие

„Те не променят курса си и не ограничават производството, за да повишат цените – вместо това използват това пазарно господство, за да запазят влиянието си и след това да превърнат тези ресурси в оръжие“, казва пред Financial Times Грейслин Баскаран, експерт по критични минерали в Центъра за стратегически международни изследвания. „Не става въпрос само за редкоземни елементи – това е история, която се повтаря при всички суровини“.

Доминацията на Китай в тази индустрия е предвидена още преди десетилетия, когато тогавашният китайски лидер Дън Сяопин акцентира върху минералното богатство на страната, като заявява, че „Близкият изток има петрол, а Китай има редкоземни елементи“.

Добивът им преживява бум през 90-те години, отчасти благодарение на либералната екологична регулация, която позволява свободно разширяване. Хиляди нелегални обекти в северната част на Вътрешна Монголия започват да добиват леки редкоземни елементи, докато в южната част малки оператори използват химическо извличане и открити басейни, за да изолират по-тежки елементи от богатите залежи.

След като много глобални конкуренти фалират, Китай се насочва към изкачване по веригата на стойността, като преминава към производството на редкоземни магнити. Две държавни компании, China Nonferrous Metals Industry Corp и Beijing San Huan New Materials – тогава управлявани от зетьовете на Дън – се присъединяват към американски инвеститори през 1995 г., за да купят магнитния отдел на GM, Magnequench, и неговия завод в Индиана.

След това е придобит и отдела за редкоземни елементи на френския производител на магнити Ugimag, който също има завод в Индиана. До 2004 г. производствените линии на двете съоръжения в САЩ са затворени, американските работници са уволнени, а машините са изпратени в заводи в китайските градове Тианджин и Нинбо, припомня Financial Times. Освен това Пекин използва и данъчни политики и квоти за износ, за да затрудни конкуренцията на чуждестранните производители на магнити.

„Имаше период, в който ако доставяхте на клиент от автомобилната индустрия, той отиваше в Китай, получаваше оферта и вие трябваше да се съобразите с тази цена, а това беше просто невъзможно“, казва пред изданието Джон Ормерод, експерт в магнитната индустрия.

След като Китай въведе ограничения за износа на този тип критични елементи, това се отрази негативно на почти всички индустрии в САЩ и Европа

Урок за Запада: Защо Япония е по-добре подготвена за кризата с редкоземните минерали

До 2010 г. двата останали производителя на магнити в САЩ затварят, неспособни да се конкурират с китайските играчи.

През същата година японската индустрия за редкоземни елементи е разтърсена от неофициално ембарго от страна на Китай. В отговор тя започва да трупа запаси и полага големи усилия за рециклиране на редкоземни елементи от употребявани продукти, като магнитите, които се намират в хибридните автомобили Toyota Prius.

Междувременно китайските власти бавно поставят индустрията под държавен контрол, затваряйки или консолидирайки хиляди мини в две големи държавни предприятия, China Northern Rare Earth (Group) High-Tech Co и China Rare Earth Group, компанията майка на Zhang's Rising Nonferrous Metals Share Co. С появата на конкурентни минни компании в САЩ и Австралия, Пекин увеличава производствените квоти, задържайки цените въпреки нарастващото търсене от страна на процъфтяващата индустрия за електромобили и ограничавайки печалбите както на западните, така и на китайските минни групи.

„Те са потиснали цените“, казва Баскаран. „Основната причина да нямаме алтернативни източници на редкоземни елементи е, че това не е търговски изгодно“.

Мианмар е отговорен за около 57% от общия внос на този тип суровини в Китай през миналата година

Целият свят зависи от Китай за редкоземните елементи. Но от кого зависи самият той?

Но подкрепяните от държавата китайски групи продължават да инвестират въпреки ниската възвръщаемост. Сега те се възползват от огромния мащаб и технологичното си предимство в етапи като преработката на редкоземни елементи, която Пекин е забранил да се споделя в чужбина.

„Ще бъде невъзможно да се достигнат китайските ценови нива“, добавя и Ормерод. „Купувачите на магнити ще трябва да приемат, че ще има надценка над така наречената китайска пазарна цена“.

През юни страните от Г-7 обявиха намерението си да проучат механизъм за установяване на стандарти, който според анализатори един ден може да бъде използван за ограничаване на ултраевтините редкоземни магнити на Китай. През юли Вашингтон направи още една крачка напред, като гарантира минимална цена за MP Materials със седалище в Лас Вегас, обещавайки да купува неодим-празеодим на цена, която е около два пъти по-висока от пазарната. Той се ангажира също така да купува всички магнити от бъдещо съоръжение в САЩ.

Но Гарет Хатч, основател на Technology Materials Research, се съмнява в търсенето на по-скъпи магнити, произведени извън Китай, с изключение на отбранителния сектор.

„Мантрата на повечето западни компании винаги е била „най-ниска цена на всяка цена“, казва той пред Financial Times. „Защо да купувате от по-скъп производител, ако има по-евтини алтернативи?“.