Япония тихо проправя пътя си към устойчивостта на веригата за доставки.

Дълго преди Китай да наложи в началото на април забрана за износ на няколко редкоземни елементи и магнити, широко използвани в автомобилната, робо- и отбранителната промишленост, Япония се превърна в нещо като канарче в каменовъглената мина за минералното господство на Пекин.

Източноазиатската страна беше хвърлена в паника през 2010 г., когато Китай наложи забрана за износ на редкоземни елементи, насочена специално към Токио, след ожесточен териториален спор. Ембаргото продължи едва около два месеца, но беше достатъчно, за да стимулира четвъртата по големина икономика в света да промени подхода си към сигурността на веригата за доставки, припомня CNBC.

Наред с натрупването на запаси, рециклирането и насърчаването на алтернативни технологии, Япония оттогава инвестира значително в проекти за редкоземни елементи извън Китай – по-специално в австралийската Lynas, най-големият некитайски производител в света.

В резултат на това общата зависимост на Япония от китайските редкоземни елементи е спаднала под 60% от над 90% по време на инцидента от 2010 г., според данни, предоставени от Argus Media.

Джонатан Роунтри – главен изпълнителен директор на Niron Magnetics, която произвежда постоянни магнити без редкоземни елементи – казва, че американската компания е създадена преди десет години след първата световна криза на това поле, която „е имала особено значително въздействие върху Япония, макар и в по-малка степен върху останалата част от света“.

„Поради това Япония всъщност е много по-подготвена този път в сравнение с повечето други страни“, акцентира Роунтри пред CNBC. „Те са натрупали повече запаси, инвестирали в Lynas и са си осигурили запаси от редкоземни елементи от Запада, за да задоволят част от това търсенето. Чрез комбинация от Lynas, австралийските мини и преработвателното си съоръжение в Малайзия Япония е значително по-подготвена“.

Япония планира да намали още повече зависимостта си от вноса на редкоземни елементи от Китай до под 50% през тази година.

Китай е безспорен лидер във веригата за доставки на критични минерали, като произвежда близо 70% от световните запаси от редкоземни елементи от мини и преработва почти 90%, което означава, че внася тези суровини от други страни и ги рафинира. Западни официални лица многократно са посочвали доминирането на Пекин във веригата за доставки като стратегическо предизвикателство, особено предвид факта, че се очаква търсенето им да нарасне експоненциално с ускоряването на прехода към чиста енергия.

Трансформацията на веригата за доставки в Япония се разглежда както като модел за западните страни, така и като сурово напомняне колко трудно е да се излезе от орбитата на Китай в областта на критичните минерали.

Наложеният от Пекин контрол на износа на редкоземни елементи спира работата на все повече производствени линии на Стария континент

Косвени жертви: Търговската война между Вашингтон и Пекин удря автомобилната индустрия в Европа

Още път за изминаване

Япония е постигнала успех чрез Lynas и международните си вериги за доставки, като е инвестирала не само в добив на редкоземни елементи, но и в съоръженията, необходими за преработката и рафинирането на материалите в използваеми стоки, според Нилс Бакберг, основател и директор на консултантската компания Project Blue.

Все пак страната има да извърви дълъг път, за да намали зависимостта си от Китай в някои ключови области, добавя той. Това важи особено за тежките редкоземни елементи, които като цяло са по-малко разпространени в земната кора. Това повишава тяхната стойност.

„Lynas не произвежда много тежки редкоземни елементи, а повечето от тях се изпращат в Китай за по-нататъшна преработка“, казва Бакберг, добавяйки, че последната забрана за износ на Китай подчертава важността на Пекин в тази област.

Но Lynas продължава да отбелязва напредък. През последния месец компанията обяви пробив в производството на два вида тежки редкоземни елементи, като твърди, че за първи път ги е произвела извън Китай.

След нови ограничения от страна на Пекин, американски и европейски компании предупреждават за сривове във веригите за доставки, докато търговският диалог между Тръмп и Си Дзинпин остава без ясен резултат

Китай затяга износа на редкоземни метали: Глобалните индустрии се подготвят за недостиг през лятото

„Реален проблем“

Последните ограничения на Китай върху износа на редкоземни елементи бяха въведени като част от отговора на увеличението на митата от страна на американския президент Доналд Тръмп върху продуктите от Пекин.

„Когато започна тарифната война и бяха наложени мита на Китай, първото нещо, което Пекин направи, беше да заяви: „Ще спрем износа на редки земни елементи“. Няколко седмици по-късно не можехме да произвеждаме автомобили в Америка или в Европа, така че това е истински проблем“, казва пред CNBC Елдур Олафсон, главен изпълнителен директор на минната компания Amaroq, фокусирана върху Гренландия. „Никоя страна в западния свят не иска една държава да монополизира пазара“.

Западните автомобилни компании бяха особено засегнати от ограниченията върху износа, като много от тях са все по-загрижени за прекъсвания в производството.

Тезюи смущения засегнаха и японските автомобилни производители. Suzuki Motor спря производството на популярния си модел Swift по-рано този месец, като местните медии приписват тази стъпка на ограниченията на Китай върху износа на редкоземни елементи.

Междувременно японският автомобилен гигант Nissan заяви, че проучва начини за минимизиране на въздействието на китайските експортни контроли, като работи с японското правителство и Японската асоциация на автомобилните производители.

„Трябва да продължим да търсим алтернативи за бъдещето, като запазим гъвкавостта си и оставим отворени възможностите си“, казва главният изпълнителен директор на Nissan Иван Еспиноса пред CNBC по-рано този месец.

В началото на април Пекин наложи контрол върху износа на седем редкоземни елемента, който последва друг такъв, публикуван през декември

Западът рециклира редкоземни метали, за да избегне хватката на Китай

Търсене на алтернативи

Гледайки напред, Роунтри от Niron Magnetics коментира, че ще е необходим всеобхватен подход от страна на правителствата и индустрията на западните държави, за да се справят с доминацията на Китай в областта на минералите - от ускоряване на разрешителните за местни мини до инвестиции в нови алтернативи за осигуряване на достатъчни количества магнити.

„Всички са видели, че този проблем с доставките е сериозен. Отдавна знаем, че това може да се случи, но сега то наистина се случи“, казва Роунтри „Мисля, че много клиенти споделят моето мнение – че този проблем е малко вероятно да изчезне и че трябва да имаме алтернативи в Запада, за да го решим“.

Вътрешното производство на редкоземни елементи в Европа е ограничено. Подобно на САЩ, регионът разчита силно на вноса, особено от Китай, въпреки че има планове за разработване на вътрешни ресурси и преработвателни мощности.

Например, белгийската химическа група Solvay, която управлява най-големия завод за преработка извън Китай в Ла Рошел, Франция, има за цел да задоволи 30% от търсенето на преработени редкоземни елементи за постоянни магнити в Европа до 2030 г.

Грейслин Баскаран, директор на програмата за сигурност на критичните минерали в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, смята, че САЩ и Европейският съюз ще трябва да работят заедно, за да създадат пазар, който не е свързан с Китай.

„Западът създава зараждаща се индустрия за редкоземни елементи извън Китай в момент, когато цените са ниски и компаниите се борят за рентабилност“, посочва Баскаран пред CNBC.

По думите му данъчните кредити и субсидиите ще бъдат „от съществено значение“, за да се гарантира, че некитайските проекти могат да се развиват и разрастват.