Надеждата на Европейския съюз, че е отблъснал атаките на САЩ срещу своите технологични правила, умря бързо. Само няколко дни след като представителите на блока се похвалиха, че са запазили своите знакови регламенти за модерация на съдържанието и цифровата конкуренция извън търговското споразумение между ЕС и САЩ, президентът Доналд Тръмп ги върна в играта чрез публикация в социалната си мрежа Truth Social.

„Ще се изправя срещу страните, които атакуват нашите невероятни американски технологични компании“, написа той. По думите му дигиталните данъци и правилата за дигиталните услуги и пазари са „създадени, за да навредят“ на американските технологии, което ще го принуди да наложи мита на страните, които ги прилагат.

Това доведе до вече познатата сцена: Европейската комисия акцентира върху „суверенното си право да регулира“, европейските законодатели призоваха изпълнителния орган на ЕС да не отстъпва, а експерти коментират пред POLITICO, че Брюксел може да се наложи да се откаже от правото си да регулира, което беше обявено за голяма победа в търговското споразумение.

„Трябва да останем твърди в принципите си и да реагираме, ако думите се превърнат в действия“, казва италианският евродепутат Брандо Бенифеи от групата на ПЕС, председател на делегацията на Европейския парламент за отношенията между ЕС и САЩ.

Този спор е поредният епизод от сагата, която започна веднага след встъпването в длъжност на Тръмп. САЩ опитаха всички възможни трикове, за да подкопаят правилата на ЕС в областта на технологиите, Закона за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA), твърдейки, че те цензурират американците и са несправедливо насочени към американските компании.

Междувременно Брюксел държи на правото си да регулира цифровото пространство и американските технологични компании. Но точно когато той помисли, че може да си отдъхне с известно облекчение, най-големият му проблем – прилагането на знаковите технологични правила – се завръща. Отделите за технологии и конкуренция на Комисията, DG Connect и DG Comp, водят няколко открити разследвания по DSA и DMA, като най-знаково е това срещу X на Илон Мъск.

ЕС и САЩ осветлиха тарифната сделка: Защо бизнесът не е съвсем доволен

Миналия четвъртък шефът на търговията в Европейската комисия Марош Шефчович заяви, че и двата набора от правила са били изключени от търговските преговори, но че вратата е оставена отворена за по-късно. И Тръмп не чака дълго, за да поднови тази дискусия.

След като преди дни Reuters съобщи, че САЩ обмислят визови ограничения срещу служители на ЕС във връзка с DSA, Валери Хайер, председател на либералната група RENEW, беше категоричен: „Европа няма да пренаписва законите си под заплаха. Ще блокираме всяко отслабване на нашите регламенти. Заплахите с мита и шантажът няма да променят законодателството на ЕС“.

„Всички закони на ЕС трябва да бъдат прилагани“, съгласен е и Манфред Вебер, председател на консервативната Европейска народна партия.

Въпреки това водещата фигура по DSA в ЕП, датската социалдемократка Кристел Шалдемозе, „сега е по-притеснена“, отколкото преди лятната ваканция.

„Не много балансираното търговско споразумение беше прието, за да защити ЕС от търговска война и да успокои Тръмп, за да продължи да подкрепя Украйна“, казва тя пред POLITICO. „Защо Тръмп да не използва преговорната си позиция, за да накара ЕС да капитулира отново?“.

Депутатът от Зелените в Европейския парламент Ким Ван Спарентак пък изразява надежда, че това ще бъде „урок за Комисията“, тъй като „с тирани не се говори дипломатично“.

Ръководителят на DMA в ЕП, германецът Андреас Шваб, отхвърля заплахата, като заявява: „Не трябва да се оставяме да ни влияят всяка седмица някакви публикации в Truth Social“.

Заплахата на Тръмп беше насочена и към група страни, които вече са въвели някакъв вид данък върху цифровите услуги. Сред тях са Франция, Италия и Испания, а Полша и Белгия обявиха намерението си да направят същото.

САЩ насъскват азиатските страни да се противопоставят на AI правилата на ЕС

„Данъкът върху цифровите услуги не е насочен към субекти от конкретна страна, а е предназначен да се прилага за всички съответни участници на пазара“, казва говорител на полското министерство на цифровите технологии в коментар за POLITICO.

Тези страни могат да се сблъскат със сериозен натиск да преразгледат своите технологични данъци. По-рано Канада го направи като част от търговските преговори със САЩ.

Но, според изданието, този натиск е симптом и за нещо друго.

Започва ли „Векът на унижението“ за Европа?

След поражението си от британците в Първата опиумна война, династията Цин подписва през 1842 г. договор, който обрича Китай на повече от 100 години чуждестранна окупация и колониален контрол върху търговската политика. Това е първият от така наречените „неравноправни договори“, в които военните и технологичните велики сили на онова време налагат едностранни условия, за да се опитат да намалят огромния си търговски дефицит.

Две столетия по-късно ЕС започва да разбира точно как се е чувствал Китай тогава.

Пътуването на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен до голф курорта на Доналд Тръмп в Търнбери, Шотландия, миналия месец, за да сключи силно небалансирано търговско споразумение, породи опасения сред политици и анализатори, че Европа е загубила влиянието, което някога е смятала, че има като водеща световна търговска сила. Критиците на Фон дер Лайен бързо заявиха, че приемането на 15-процентното мито на Тръмп върху повечето европейски стоки е акт на „подчинение“, „ясно политическо поражение за ЕС“ и „идеологическа и морална капитулация“.

С изказването си против цифровите регулации в понеделник Тръмп вдигна залога, като предупреди, че САЩ могат да спрат износа на жизненоважни технологии за микрочипове.

Кой печели и кой губи от търговското споразумение между САЩ и ЕС?

Тръмп може да упражнява този натиск, защото – точно като британците от 19 век – той държи военните и технологичните карти и е добре запознат с факта, че неговият партньор изостава значително и в двата сектора. Той знае, че Европа не иска да се изправи срещу руския президент Владимир Путин без военната подкрепа на САЩ и не може да се справи без американската технология за микрочипове, което му позволява да диктува търговската програма.

Точно като лидерите на династията Цин, Европа също пренебрегва предупредителните знаци в продължение на много години.

„Плащаме цената за това, че игнорирахме предупредителния сигнал, който получихме по време на първото управление на Тръмп – и заспахме отново. Надявам се, че не правим същото и сега“, казва Сабине Вейанд, генерален директор по търговията в Европейската комисия.

Първата опиумна война слага началото на това, което Китай нарича „Век на унижение“, тъй като британците принуждават китайците да се отворят за опустошителната търговия с наркотика, за да помогнат на Лондон да възстанови огромния си дефицит от вноса на сребро от азиатската държава. Това е епоха, която все още преследва страната и определя стратегическата ѝ политика както на вътрешно, така и на международно равнище.

Сега обаче Европа трябва да се замисли дали не идва ред за нейния „Век на унижението“ и какви възможности има да го предотврати.