Когато Питър Дракър за първи път се срещна с главния изпълнителен директор на IBM Томас Дж. Уотсън през 1930-те години, легендарният мислител и журналист в областта на мениджмънта e донякъде объркан. „Той започна да говори за нещо, наречено обработка на данни“, спомня си Дракър, „и за мен това нямаше никакъв смисъл. Разказах за това на редактора си, а той каза, че Уотсън е луд, и изхвърли интервюто.“

Нещата, които променят света, винаги се появяват извън контекста по простата причина, че светът все още не се е променил. Затова винаги ни е трудно да предвидим как ще изглеждат нещата в бъдещето. Визионерите се борят за вниманието ни, като излагат теорията за това как нещата ще се подредят и ще повлияят на живота ни. Милиарди долари се залагат на конкуриращи се твърдения, пише Грег Сател в статия за Fast Company. 

Това е особено вярно днес, когато изкуственият интелект постига главозамайващ напредък в различни области. Но трябва да си зададем и друг въпрос: А ако бъдещето изглежда точно като миналото? Разбира се, откакто Дракър се е срещнал с Уотсън, не е имало липса на иновации. Как тези технологии са повлияли на икономиката и са оформили живота ни? Ако искаме да знаем какво да очакваме от бъдещето, трябва да започнем от отговора на този въпрос.

Когато климатичните промени се задълбочават, спортът е принуден да търси иновативни – а понякога и изпитани от времето – решения, за да осигури комфорт както на играчите, така и на публиката

Гореща точка за иновации: Как стадионите по света се адаптират към климатичната криза?

Първият парадокс на производителността

Уотсън, разбира се, превръща IBM в индустриален гигант. Но синът му Томас Уотсън-младши преобразява индустрията през 1964 г. с петмилиарден залог (почти 50 млрд. долара по днешни цени) за System/360 – платформа, която доминира в света на компютрите в продължение на две десетилетия. По същество това е комбинация от iPhone на Apple и Windows на Microsoft на своето време.

Точно както по-възрастният Уотсън е предвидил, обработката на данни става централна за функционирането на индустрията. През 70-те и 80-те години бизнес инвестициите в компютърни технологии нарастват с повече от 20% годишно. Но, странно, продуктивността намалява. Икономистите измислят термина „парадокс на производителността”, за да опишат това странно противоречие.

Парадоксът на производителността оставя икономистите безмълвни, защото нарушава основния принцип на функционирането на свободната пазарна икономика. Ако търсещите печалба предприятия продължават да правят значителни инвестиции, бихте очаквали да видите възвръщаемост. Макар през 70-те и 80-те години да се инвестира активно в ИТ, допълнителните средства не водят до съществена измерима полза

Статия на изследователи от Университета в Шефилд, Англия, хвърля светлина върху това, което се е случило. Първо, мерките за производителност са разработени предимно за индустриална икономика, а не за информационна. Второ, стойността на тези инвестиции, макар и значителна, е била малка част от общите капиталови инвестиции. Трето, фирмите не са инвестирали непременно с цел подобряване на производителността, а за да оцелеят на по-взискателния пазар.

Към края на 90-те години обаче това започна да се променя. Повишената изчислителна мощ, съчетана с възхода на интернет, предизвика нов бум на производителността. Много икономисти приветстват „новата икономика” на нарастващите печалби, в която старите правила вече не важат. Изглежда, че загадката на парадокса на производителността е решена. Трябва само да изчакаме технологията да достигне критична маса и да ни отведе в обетованата земя.

Мат Хулихан, старши директор по правителствените въпроси за Европа в Cisco, говори пред Profit.bg за регулациите в ЕС и какво трябва да подобри България, за да засили присъствието си на глобалната технологична сцена

Регулации, иновации, AI: Как Европа (България) може да стане водещ технологичен играч

Вторият парадокс на производителността

В началото на века цифровата икономика е в разцвет. Докато старите индустриални компании като Exxon Mobil, General Motors и Walmart все още оглавяват Fortune 500, нововъзникналите като Google, Apple и Amazon бързо се разрастват. След кратък срив на дотком балона, те започват да оспорват доминиращата позиция на старите играчи, отбелязва Сател. 

До 2004 г. индустрията отново е в разцвет. Социалните медии набират скорост и Тим О'Райли обявява новата ера на Web 2.0. Няколко години по-късно Apple пуска iPhone и това, в комбинация с новия 4G стандарт, дава началото на ерата на мобилния интернет. Новите услуги за облачно изчисление, като Amazon Web Services и Microsoft Azure, ще предоставят огромна изчислителна мощ на всеки, който има кредитна карта.

Но както посочва икономистът Робърт Гордън, до 2006 г. стана ясно, че продуктивността отново е в спад и, въпреки някои кратки възходи тук-там, не се е възстановила оттогава. 

Макар цялата еуфория, идваща от Силициевата долина, през последните 20 години сме преживели втори парадокс на производителността.

Ясно е, че нещата са се променили значително през последните две десетилетия. Вече не сме приковани към бюрата си на работа. Тийнейджър със смартфон в развиваща се страна има по-голям достъп до информация днес, отколкото имаше тогава професионалист, работещ в голяма институция. Казано с думите на Робърт Солоу, сякаш виждаме цифровата ера навсякъде, освен в статистиките за производителността.

От виртуални срещи с покойници до „griefbots“ в съдебната зала – новите технологии обещават утеха, но според будисткото учение могат да засилят страданието

Алгоритъмът на утехата: Може ли AI възкресението да излекува скръбта ни? (според Будизма)

В търсене на утопия… и намиране на посредствени технологии

Бизнес експерти твърдят, че нещата никога не са се движили по-бързо, но доказателствата показват точно обратното. Всъщност, ние сме в спад на производителността от повече от половин век. Данните също сочат, че през последните 25 години индустриите са станали по-концентрирани, а не по-конкурентни. Печалбите на американските корпорации са се утроили като процент от БВП през същия период.

И така, какво се случва? Техно-оптимистите продължават да ни обещават някаква утопия, с хиперконкурентен пазар, който ще доведе до толкова голямо увеличение на производителността, че животът ни ще се промени изцяло към по-добро. Но данните сочат друго. Как да съгласуваме визиите на хората от Силициевата долина с твърдия анализ на икономистите?

Някои от факторите, стоящи зад първия парадокс на производителността, все още са в сила. Според Statista, дигиталната икономика съставлява само около 9% от БВП. Анализ на Федералната резервна банка установява, че макар изкуственият интелект да има огромно влияние върху някои задачи, като изчисления и математика, той не оказва такова върху лични услуги, офис и административна работа и физически труд.

Част от отговора може да се крие и в това, което икономистите Дарон Асемоглу и Паскуал Рестрепо наричат „посредствени технологии“ – касите за самообслужване в супермаркетите, автоматизирани системи за обслужване на клиенти и т.н. Те водят до незначително повишаване на производителността и често оказват по-голяма тежест върху потребителите.

Простата истина е, че нашата икономика е огромна и цифровите технологии играят само ограничена роля в нея. Запитайте се дали чатботът правинаема ви по-евтин? Помага ли ви да се придвижвате по-бързо в трафика? Прави ли посещението ви при лекаря по-евтино?

След като рязко изостана в световната надпревара за изкуствен интелект, Брюксел има нов шанс за успех в нововъзникващата област на квантовите технологии

Започва нова технологична надпревара. Може ли Европа да се поучи от тези, които е загубила?

Иновациите трябва да служат на хората, а не обратното

В есето си от 1954 г. „Въпросът за технологията” германският философ Мартин Хайдегер описва технологията като подобна на изкуството, тъй като тя разкрива истини за същността на света, извежда ги на преден план и ги използва за конкретни цели. В този процес се разкриват и човешката природа с нейните добри и лоши страни.

Той дава за пример водноелектрическата язовирна стена, която разкрива енергията на реката и я превръща в електричество. По същия начин, днешните революционни технологии – като големите езикови модели, които захранват AI чатботовете, силите на заплитане и суперпозиция, задвижващи квантовите изчисления, както и технологии като CRISPR и mRNA  – не са „построени“, а по-скоро разкрити.

В друго есе, „Строеж, обитаване, мислене,” Хайдегер обяснява, че това, което строим за света, зависи от това как интерпретираме какво означава да живеем в него. Връзката, разбира се, е рефлексивна. Това, което изграждаме, зависи от това как искаме да съществуваме, а този акт сам по себе си определя как ще действаме по-нататък, пише Сател.

Докато преминаваме през поредния цикъл на еуфория, трябва да имаме предвид, че не градим само за бъдещето, но и за настоящето, което ще прилича много на миналото. Макар че, разбира се, е възможно да сме на прага на някаква утопична епоха, в която ще постигнем толкова голямо благоденствие, че тежкият труд, бедността и болката ще станат далечни спомени. 

И все пак най-вероятният сценарий е, че повечето хора ще продължат да се борят. Истината е, че иновациите трябва да служат на хората, а не обратното. За да градите наистина за света, трябва да разберете нещо за това как живеят хората в него. Пробивът в иновациите се случва, когато хората, които разбират от технически решения, са в състояние да си сътрудничат с тези, които разбират от реалните проблеми. Точно както в миналото, това е нещо, от което се нуждаем повече от всякога.