Апетитът за енергия на изкуствения интелект вече се превръща в проблем от глобален мащаб. Докато милиарди долари инвестиции захранват развитието на AI, инфраструктурата, която стои зад него – огромните центрове за данни – започва да натиска лимитите на енергийните и водните ресурси.

Един от най-ясните примери за това идва от щата Джохор в Малайзия, който тихомълком се превръща в един от най-бързо растящите хъбове за центрове за данни на територията на Югоизточна Азия. С население от около 4 млн. души регионът вече привлича проекти за милиарди от гиганти като Google, Microsoft и китайската компания зад TikTok – ByteDance. Евтината земя, близостта до финансовия център Сингапур и държавните стимули превръщат Джохор в магнит за индустрията, пише CNBC.

В момента щатът разполага с около 580 мегавата капацитет на центрове за данни. Плановете обаче предвиждат увеличение от почти десет пъти – достатъчно за захранването на близо 5,7 млн. домакинства на час. Според Kenanga Investment Bank до 2035 г. електропотреблението на малайзийските центрове за данни може да достигне 20% от цялото енергийно производство на страната.

За да се справи с търсенето, правителството планира изграждането на 6 до 8 гигавата нови газови мощности. Но въпреки че природният газ е по-чист от въглищата (43% от електричеството в Малайзия през 2023 г.), прекомерната зависимост от него влиза в конфликт с целта за въглеродна неутралност до 2050 г.

Заедно с енергията, друг критичен ресурс е водата. Един 100 MW център използва средно 4,2 млн. литра дневно за охлаждане – колкото хиляди домакинства. Джохор вече изпитва недостиг и разчита на доставки от Сингапур, поради което се налага изграждането на три нови язовира и пречиствателни станции.

Частният капитал се присъединява към големите технологични компании в търсене на печалба от разгарянето на надпреварата за създаване на суперкомпютри и изкуствен интелект от нов вид

FT: Кой плаща за трилионния бум в строителството на AI центрове за данни?

Центровете за данни са гръбнакът на дигиталната икономика – независимо дали става въпрос за електронна търговия, социални мрежи или банкиране. Но изискванията на генеративния AI ускоряват експанзията им. По данни на МВФ електропотреблението на центровете за данни вече е съпоставимо с това на Германия и Франция, а някои прогнози сочат, че до 2027 г. AI инфраструктурата може да използва 4 до 6 пъти повече вода от цяла Дания.

В САЩ – най-големия пазар за центрове за данни – администрацията на Доналд Тръмп лансира „America’s AI Action Plan“ с цел ускоряване на разрешителните процедури и премахване на екологични регулации. Анализ на Carnegie Mellon и North Carolina State University прогнозира, че до 2030 г. сметките за ток на американците ще нараснат с 8%, а емисиите от енергийния сектор – с 30% заради ръста в центровете за данни и крипто копаенето.

Компании като френската Engie, германската RWE и италианската Enel търсят да се възползват от ръста на енергийните нужди, движени от изкуствения интелект, като преобразуват стари електроцентрали в центрове за данни

Старите европейски електроцентрали – ново гориво за центрове за данни

Малайзия вече готви собствен „Sustainable Data Centre Framework“, който трябва да стартира през октомври. Плановете включват по-високи тарифи за вода, стимули за използване на рециклирана вода и ускорено развитие на възобновяеми източници. Обсъжда се и ядрената енергия като решение за бъдещия дефицит.

Сингапур, който през 2019 г. наложи тригодишен мораториум върху нови центрове за данни заради енергийния натиск, вече работи по „Green Data Centre Roadmap“, но растежът остава по-умерен в сравнение със съседна Малайзия.

„Няма неизбежни приложения на AI. Дали ще постигнем въглеродна неутралност, е въпрос на избор“, коментира пред CNBC независимият изследовател Джонатан Кумий. „Няма причина компаниите за центрове за данни да не захранват експанзията на AI с енергия от нулеви емисии. Няма и причина да изоставяме климатичните цели, само защото AI се представя като неотложен приоритет.“