Уникалният подход на Испания към отбраната и външната политика подхранва напрежението между нейното правителство и администрацията на Тръмп.

Мадрид наскоро се отказа от покупката на американски самолети и устоя на силния натиск да се ангажира с новата цел на НАТО за 5% разходи за отбрана, като същевременно търси по-тесни икономически връзки с Китай.

Като цяло, според анализатори, Испания се е превърнала в рядък пример за европейска страна, готова да предизвика гнева на американския президент Доналд Тръмп. А най-забележителното е, че въпреки заплахите на Белия дом за строги търговски мерки, южноевропейската страна все още не е понесла никакви съществени последствия.

„Испания е интересен случай в Европа, защото всъщност е единствената страна, която открито се противопоставя на Тръмп, докато всички останали се опитват да не привличат вниманието“, коментира пред CNBC Федерико Санти, старши анализатор, специализирал за Южна Европа, в Eurasia Group.

Според Санти особеното за Испания е „явната слабост“ на малцинственото ляво коалиционно правителство на страната, което е замесено в поредица от скандали и разследвания за корупция. Испанският премиер Педро Санчес, който ръководи страната от 2018 г., отхвърли призивите на опозиционните депутати да подаде оставка. Вместо това лидерът на Испанската социалистическа работническа партия заяви, че възнамерява да се кандидатира за преизбиране през 2027 г.

Възможността да се фокусира върху важни въпроси на външната политика, като отбраната, според Санти от Eurasia Group, може да помогне на Санчес да отвлече вниманието на обществеността от собствените си вътрешни проблеми.

„Испания като цяло се е измъкнала с доста откровената си критика към Тръмп по две основни причини. Първо, тя е член на ЕС. За разлика от Южна Африка или Бразилия, които бяха подложени на много пряка реакция от страна на Белия дом под формата на по-високи мита, Испания е донякъде защитена от това“, казва той. „Другият фактор, който според мен е в полза на Санчес, е, че Тръмп просто не изглежда да се интересува или да е запознат с Испания като страна. Имам предвид, че той знае за нея, но тя не е в центъра на вниманието му“.

Избликът на Тръмп срещу НАТО

Министерството на отбраната на Испания заяви миналата седмица пред Reuters, че вече не обмисля опцията за закупуване на американски F-35. Вместо това предпочита да замени остаряващата си флота от изтребители с европейски военни самолети. Решението да се отхвърлят изтребителите на Lockheed Martin беше взето, след като Тръмп заяви, че е „ужасно“, че Мадрид не се ангажира с целта на НАТО за разходи за отбрана в размер на 5% от брутния вътрешен продукт до 2035 г. Говорейки на пресконференция по време на годишната среща на върха на НАТО в Нидерландия в края на юни, той акцентира, че испанската икономика „може да бъде напълно разрушена, ако се случи нещо лошо“. Американският президент също така заплаши, че ще накара Испания да плати „двойно повече“ за търговия, критикувайки я за това, че иска да се възползва „малко безплатно“ от отбраната.

Оттогава обаче САЩ и ЕС подписаха рамково търговско споразумение, което означава, че 27-те държави от блока ще се сблъскат с мита от 15% върху износа си за САЩ. ЕС преговаря колективно за търговски споразумения, което означава, че Испания се възползва от договорките, сключени от Брюксел.

В ярък контраст с това, Швейцария, която не е членка на ЕС, е силно засегната от американска митническа ставка от 39% върху ключови експортни продукти.

Игнасио Молина, старши научен сътрудник в Elcano Royal Institute, мозъчен тръст в Мадрид, посочва пред CNBC, че географското положение на Испания спрямо Русия и отличителните черти на нейната външна политика, датиращи от последната ѝ война през 1898 г. срещу САЩ, означават, че Мадрид разглежда отношенията си с Вашингтон като „по-малко важни“ в сравнение с другите страни от ЕС.

„Доминиращата политическа култура в Испания е много по-проевропейска, отколкото атлантическа. Дори по отношение на Украйна (която Испания силно подкрепя) основният фокус на Испания е върху кандидатурата ѝ за членство в ЕС и приемането на бежанци, а не върху членството ѝ в НАТО или доставките на оръжие“, обяснява той.

По думите му отношенията между Испания и САЩ се усложняват допълнително от факта, че испанското правителство е „най-идеологически ориентираното в ляво“ в цяла Европа.

„Това създава вътрешнополитическа изкушение за дистанция от Тръмп, който е изключително непопулярен в страната, включително сред центристките и десните избиратели“, казва Молина.

Приятелски настроени към Китай

Дипломатическият разрив между Испания и САЩ се изостри и от стремежа на Мадрид да установи по-тесни икономически връзки с Пекин. САЩ имат две военни бази в Южна Испания, но в последните години страната се превърна в една от най-приятелски настроените към Китай в цяла Европа. Длъжностни лица от САЩ и ЕС наскоро критикуваха решението на Санчес да възложи договор за милиони евро на китайския технологичен гигант Huawei за използване на неговата технология за подслушване.

Кристина Кауш, старши научен сътрудник в German Marshall Fund of the U.S. и представител на мозъчния тръст в Мадрид, казва, че задълбочаването на връзките на Испания с Китай е предизвикало учудване в САЩ и части от Европа.

„Макар това да отразява по-широкото желание в Европа за стратегическо пребалансиране, лидерите на ЕС подчертаха, че такова пребалансиране трябва да се основава на взаимност“, добавя той и акцентира, че като се съпротивлява на натиска на САЩ за закупуване на отбранителни системи, Испания е демонстрирала решимостта на Европа да развива самостоятелно военни способности и промишлен капацитет.

Въпреки че се ползва с покритието на членството в ЕС, смята Кауш, този подход вероятно не е безрисков.

„Испания дава гласност на опасения, които в по-голяма или по-малка степен споделят и други съюзници от ЕС или НАТО. Това показва лидерство, но е и голям риск, който може да се обърне срещу Санчес лично, срещу Испания и срещу Европа“, предупреждава експертът.