Италианските, испанските и гръцките държавни облигации се радват на силно рали, което намалява разликата с основните разходи по заемите в Германия до почти най-малката стойност от повече от десетилетие.

Страните, които заедно с Португалия и Ирландия бяха наречени „Piigs“ в дълговата криза в еврозоната, се оказаха малко вероятните победители в тазгодишните сътресения на пазара на облигации, пише Financial Times.

Според европейски мениджъри на активи обратът спрямо кризата от 2010-2012 г., когато страните понасяха рязко покачващи се разходи по заеми, се дължи на по-силния от очакваното растеж и по-голямото споделяне на дълговото бреме от членовете на блока.

Понастоящем Италия плаща само 0,9% повече от Германия за 10-годишни заеми, което е близо до най-ниската разлика от десетилетие и половина насам. Испания взема заеми на по-ниска цена от Франция, втората по големина икономика в еврозоната, със спред спрямо бундовете от по-малко от 0,6%.

Повишението на доходността на германските облигации, тъй като инвеститорите очакват историческия разход от 1 трлн. евро на канцлера Фридрих Мерц за отбрана и инфраструктура, също допринася за понижаване на спредовете.

За разлика от тях по време на кризата в еврозоната спредовете в т.нар. периферия се увеличиха на фона на опасенията за неустойчив дълг и потенциален разпад на валутния блок.

Индексът WIG се е повишил с над 28% през тази година, като една от най-добре представящите се борси в света, подпомогната от фискалната „базука“ на Германия

Варшава блести на борсовата карта: Полша печели от растеж, дивиденти и геополитика

"Основната причина за наличието на кредитни спредове е да се отрази рискът от неизпълнение или разпад. Ако не друго, то той се е понижил", казва Никола Май, анализатор на държавни кредити в Pimco. Той прогнозира, че сближаването в доходността на държавните облигации „ще продължи дълго“.

В Гърция, страната, чиито дългови проблеми предизвикаха регионалната криза и доведоха до поредица от спасителни мерки за държавите, спредовете са спаднали до 0,7%.

Инвеститорите се насочват към южноевропейските облигации въпреки по-широката загриженост на световните пазари относно тежките публични заеми, които повишиха доходността в големите икономики, включително САЩ, Великобритания и Франция.

По-малките спредове отразяват и дългосрочното укрепване на публичните финанси в Южна Европа, тъй като зависимите от услугите икономики процъфтяват, подпомогнати от туристическия бум след пандемията.

През миналата година растежът на Испания изпреварва този на по-големите държави от еврозоната. Правителството на Италия под ръководството на Джорджа Мелони се оказа по-предпазливо и стабилно във фискално отношение, отколкото очакваха инвеститорите. А Гърция се радва на дългогодишно възстановяване от дълговата криза, което доведе до повишаване на кредитния ѝ рейтинг до инвестиционен през 2023 г.

Маджаров очерта картината на колективното инвестиране в България като бурно развиваща се, но все още незряла

Спасимир Маджаров за инвестициите: Избягвайте стадния ефект. Това, което правят всички, не е задължително добре и за вас

Инвеститорите твърдят, че общият дълг на ЕС, емитиран по време на пандемията, и потенциалът за по-нататъшна интеграция са подкрепили тезата за сближаване на разходите по заемите.

Някои европейски лидери изтъкнаха общия дълг като начин да се подпомогне финансирането на поетите ангажименти за разходи за отбрана, което според пазара би обвързало държавите още по-тясно, въпреки че други страни се противопоставиха на подобна стъпка.

Според фондовите мениджъри промяната на доходността на по-високо ниво след стимулите от времето на пандемията също е привлякла купувачи на дълг на южноевропейските правителства в момент, когато хаотичната политика на Доналд Тръмп кара инвеститорите да станат предпазливи към пазарите в САЩ.

Но някои инвеститори предупреждават, че високите нива на дълга в Южна Европа означават, че опасенията за облигациите на тези страни в крайна сметка могат да се появят отново. Дългът спрямо БВП остава близо до или над 100% от БВП в Италия, Гърция и Испания.