Вбесява ли ви шумът от съседите? Науката има отговор защо

Чук-чук-чук. Едно продължително, досадно потропване от тавана. Кучешки лай от съседния апартамент. Скърцане или дори местене на вещи. Ако чувате отчетливо тези звуци и имате чувството, че ще ви подлудят, може би проблемът не е у съседите, които няма как да стоят неподвижно, а у вас. И може би науката има отговор защо това е толкова дразнещо.

Тук не става дума за бормашина в събота сутрин, с която съседът сякаш се опитва да тества търпението ви. Говорим за обичайни, ежедневни шумове, които обаче имат потенциала да ви изкарат от кожата ви.

Между 10 и 40% от хората са по-уязвими към звуците от средностатистическия човек, сочат някои проучвания. Дълго време това е било пренебрегвано, но днес вече науката му обръща по-сериозно внимание, пише BBC.

Нарича се шумова чувствителност – състояние, за което има причини. И което може да има сериозни последици не само върху моментното настроение, но и върху психическото и физическо здраве в дългосрочен аспект.

Шумовата чувствителност е особено състояние, казва неврологът Даниел Шепърд, учен и преподавател в Технологичния университет в Окланд, Нова Зеландия. То не бива да се пренебрегва, но в същото време трябва да се разграничава от други подобни.

Мизофонията (буквален превод – омраза към звука) например е понижена поносимост към определени звуци, като дъвчене или потропване, на които се реагира с гняв или отвращение.

Хиперакузисът е рядко срещано нарушение на слуха, при което хората изпитват болка или сериозен дискомфорт, защото възприемат звуците като по-силни, отколкото са в действителност.

Ще заменят ли дроновете фойерверките? Как технологиите променят нощните спектакли

Шумовата чувствителност може да се опише като обща непоносимост към всякакъв вид звуци, независимо от тяхната сила. Тя може да се дължи на друго заболяване, например неврологично или психично, но не е задължително. Шумовата чувствителност не се счита за болест. Тя се установява чрез попълване на тестове-въпросници. Едно от най-популярните в изследвания е т.нар. „Скала на Уайнстийн“, чиято цел е установяване на общото състояние и реакциите на шум.

Хората с това състояние обичайно се дразнят и изнервят от звуци, дори може да изпитват тревожност или страх. Мозъкът им не може да пренебрегне шума, което пък води до различни проблеми – липса на концентрация, раздразителност, стрес.

Но това не е всичко. Постоянното излагане на дразнещи звуци може да провокира реакции като се ускоряване на сърдечния ритъм или повишаване на кръвното налягане, казва Стивън Стансфелд, психиатър и преподавател в лондонския университет „Queen Mary“.

Качеството на съня също може да се влоши. През 2021 г. учени провеждат изследване сред 500 души в Китай. Те търсят връзка между качеството на съня и различни нива на шум през нощта. Изводът им е, че звуците не оказват сериозно влияние, но хората с шумова чувствителност твърдят, че не почиват достатъчно, нямат енергия и са в лошо настроение след спане под съпровода на някакъв шум.

Тиктакащ тиранин или как манията по перфектния сън води до безсъние

Що се отнася до психичното здраве, там също има сериозни отражения. Пак през 2021 г. Стансфелд и екипът му провеждат проучване с 2398 души в Уелс. Участниците в експеримента са редовно излагани на шум от автомобилен трафик. При онези, за които се знае, че имат шумова чувствителност, се регистрират по-високи нива на тревожност и стрес, установяват учените. Като възможна причина се посочва, че хората, страдащи от тревожност по принцип са по-чувствителни към шума наоколо.

Друго изследване от 2023 г. във Франция сочи, че хора, живеещи в близост до летища, т.е. постоянно изложени на такъв тип шум, са по-склонни да оценяват общото си здравословно състояние като лошо.

Дежа вю: Грешката, която показва, че мозъкът е здрав

Какво се случва с мозъка?

Изследванията по тази линия сочат, че на хората с шумова чувствителност им е по-трудно да отсяват маловажната информация. Установява се, че човешкият мозък по-принцип показва по-висока активност при шумове, които счита за заплаха (взрив, катастрофа и др.), но при по-чувствителните се регистрира такъв тип реакция на почти всеки звук.

Екипът на Шепърд стига до извода, че определена зона от мозъка, която той описва като „станция“ за филтриране на шумовата информация, е по-малко активна в процеса на отсяване. Тази своеобразна неефективност се проявява и по време на сън, което обяснява и защо някои хора са много по-чуствителни към всякакви звуци, отколкото други.

Защо при връщането в офиса мозъкът ни е като „отпуснат бицепс“?

Шумовата чувствителност е наследствено състояние, сочат пък данни от проучване във Финландия, направено през 2005 г. Въпреки това учените считат, че то може да се породи и от продължително излагане на шум. Хора с тревожност, шизофрения и аутизъм са особено предразположени към това състояние.

Има ли решение?

В идеалния случай то би се изразявало в премахване на дразнителя, т.е. на шума. Естествено, такова нещо, особено в градовете, не е възможно. Затова в общи линии хората, страдащи от този проблем, трябва да се справят сами с него. Една възможна стратегия е избягване на шумни места, доколокото това е възможно. Психологичната терапия помага при повишена тревожност и депресия, които могат да бъдат пряко свързани с шумовата чувствителност. А музикалната терапия може да е полезна за промяна на възприятията на звуците.

Най-простата терапия засега си остава изолиране от шумове. Което може да се постигне и със слушалки и любима музика. Макар и за кратко.