Тиктакащ тиранин или как манията по перфектния сън води до безсъние

Може би сте жертва на тиктакащия тиранин, който носите на ръката си. Онзи, който ви казва кога е време да се раздвижите, колко се е ускорил пулсът ви, когато сте стресирани и прави измервания когато си легнете. Защото качеството на съня е от изключителна важност.

И ако заспите в 2 сутринта вместо в 11 вечерта, ще имате лоша оценка. Точно както в училище. Само че за качеството на съня, а не за знания.

Вярно е, че благодарение на смарт часовници, фитнес гривни и тем подобни джаджи много хора са получили ценна информация за здравето си. Някои даже може да са променили живота си към по-добро заради данните от устройството. Но не са малцина и онези, изпаднали във фиксация за качеството на съня си, пише PopularScience. А маниакалният подход обикновено не решава проблеми, създава ги.

Годината е 2009 г. Компанията Fitbit пуска на пазара едно от първите устройства, които следят качеството на съня. След това започва порой от часовници и гривни, всички с функцията да мерят докато потребителят спи. Този тип проследяване вече е лесно осъществим в домашни условия, не е нужно ходене в клиника и ползване на скъпа апаратура. В наши дни над 1/3 от американците следят съня си, показват данните на организацията Американска асоциация по медицина на съня.

Умно легло, меню с възглавници. Сънят се превръща в основен фокус на хотелиерския бизнес

Но не всичко е розово. Появява се нов, може би неочакван проблем. Оказва се, че манията по перфектния сън всъщност води до безсъние. Има и медицински термин за това състояние – ортосомния.

Това е съвременна болест, брутален парадокс. Поради самата същност на съня, фиксацията върху него всъщност го прави по-труден. Най-добрият сън е спокойният сън. Логично, нали? Не и когато има мания.

„Веднага щом някой започне да се стреми към „перфектен“ сън, започват проблемите“, казва Дрю Коупланд, изследовател на съня и терапевт.

Списък със задачи преди лягане може да подобри съня ви

Тази мания (ортосомнията) започва да влиза в полезрението на учените за първи път през 2017 г. Тогава из центрове и клиники в САЩ се забелязва увеличен брой от разтревожени пациенти, които се оплакват, че не спят добре, а за доказателство сочат данните от устройствата си.

„Тази мания има ефекта на снежната топка. Тя кара хората да правят неща, които всъщност влошават качеството на съня им. Например тези, които трудно заспиват, си лягат по-рано, за да прекарат повече време в леглото. А е доказано, че това не помага“, казва Кели Барън, психолог и директор на лабораторията, изследваща проблемите на съня в университета в Юта.

Т.нар. хиперфискация върху съня всъщност слага началото на омагьосан кръг. Човек се притеснява, че не спи добре и постоянно мисли за това. Резултатът е, че мозъкът се активира и остава буден по-дълго. Т.е. получава се точно онова, от което се човекът се страхува. Това се подхранва и от огромния избор на устройства.

„Всяка седмица тук идват хора, бутат ми телефон в лицето и ми обясняват, че не спят достатъчно качествено по време на еди-коя си фаза на съня“, казва Барън.

Пет техники, едно приложение и нова перспектива за психичното здраве

Истината обаче е по-различна. Хората, които следят съня си, често не могат да разберат от какво имат нужда. Те тълкуват данните буквално и се опитват да постигнат нещо непостижимо.

„Половината от съня ви трябва да е лек. Нормално е понякога да се будите. Да спиш не означава да си в кома“, казва Барън.

Често пъти хората разчитат на данните от часовниците и гривните си. Но макар че технологиите са много напреднали, мнозина експерти са убедени, че тези устройства не улавят важни подробности от процеса на спане. Да, те казват кога човек спи, кога е буден и какъв е пулсът му. Но толкова.

„Тези отчети – дълбок сън, възстановяване, в повечето случаи са глупости. Това е достоверно колкото хороскоп“, казва психологът Майкъл Гранднер, директор на програма за изследване на съня в университета в Аризона.

Според него не бива да се вярва и на данните за етапите на съня.

„Такава оценка може да даде само специалист. Има дори програми с изкуствен интелект, но не може да им се вярва, защото всичко е субективно“, казва той.

Експерти по добър сън: Не пускайте политиката в спалнята си

Т.нар. етапи или фази на съня се налагат от науката през 30-те години на миналия век. Но почти век по-късно медицината няма надежден метод за детайлно проследяване на активността на мозъка. Което означава, че едни и същи резултати могат да бъдат разчетени по различен начин от двама експерти.

Часовниците и гривните са още по-зле в резултатите, казва Гранднер. Има и друго – фазите на съня не са чак толкова важни, подчертава той.

„Никога не бих започнал да лекувам някого само на база данните от устройството му. Лечението на инсомнията се основава на субективното усещане на човек за съня“, казва Гарднър.

Т.е. универсална рецепта няма.

„Ако имате проблеми със съня, потърсете специалист. А ако смятате, че сте вманиачен по качеството на съня, оставете устройството за известно време“, съветва Коупланд.

От сън спомен няма. Ето какво обяснява науката

За да се постигне качествен сън, човек трябва да бъде спокоен. А когато се мисли само за качеството, това е невъзможно. Така сънят се превръща в състезание. Барън, която се занимава професионално с проблемите на съня, също ползва устройство за следене, но казва, че не променя навиците си заради тези данни.

Неврологът Матю Уокър пък съветва – ако сте недоспали, правете само обичайни неща.

„Не си лягайте в 18 часа, не спете следобед. Спокойният подход е най-добрата стратегия“, казва той.

Макар че сънят е жизненоважен, човек няма как да контролира процеса. Това е естествен процес както дишането.

„Всеки, който има домашен любимец, знае, че котката или кучето не се тревожат за съня си. Това е процес, установен по правилата на еволюцията. Организмът знае какво прави“, казва Гарднър.

„Ние се опитваме да намерим решение без да имаме проблем“, казва той.