Сделка в 12 без 5 или „търговска базука“: Какви ходове има ЕК пред САЩ
Ако до 1 август няма споразумение с Вашингтон, вносът на ЕС в САЩ ще бъде обложен с 30% мита и се очаква Брюксел да реагира незабавно
&format=webp)
Европейските институции се подготвят за сценарий без търговско споразумение със САЩ, тъй като несигурността дали и кога ще бъде сключено такова, продължава на фона на оставащите броени дни до изтичането на крайния срок 1 август.
В четвъртък законодателите одобриха голям пакет от контратарифни мерки, които ще засегнат широк спектър от стоки, а според информациите продължават дискусиите за използването на т.нар. „търговска базука“, съобщава CNBC.
Ако до 1 август няма споразумение с Вашингтон, вносът на ЕС в САЩ ще бъде обложен с 30% мита и се очаква Брюксел да реагира незабавно.
Междувременно тази възможност засили преговорите за потенциално споразумение тази седмица, като източници на CNBC съобщават, че настоящият базов сценарий включва 15% тарифа върху вноса на ЕС в САЩ. Все още се обсъждат възможни изключения, отбелязват те.
Последната дума е на президента на САЩ Доналд Тръмп, известен с променливите си настроения в последния момент и бързото вземане на решения. Следователно няма гаранции как би изглеждало евентуално споразумение.
Ответни мита
Тази седмица Европейската комисия обедини два пакета от предложени мита в един списък, който обхваща стоки за 93 милиарда евро върху широка гама като храни и напитки до облекло и машини. Източник на CNBC по-рано съобщи, че ставките могат да достигнат до 30%, което отразява тези на САЩ.
Според информациите, в четвъртък държавите-членки са гласували за одобряване на обединения списък. Мерките трябва да влязат в сила няколко дни след крайния срок на САЩ на 1 август.
Карстен Бжезки, глобален директор по макроикономика в ING, заяви пред CNBC, че очаква ответни мерки от ЕС, ако не бъде постигнато споразумение.
„В сценарий без споразумение и без ново отлагане на американските тарифи, предвиждам, че ЕС ще предприеме ответни, т.е. ще наложи 30% тарифи върху избрани американски стоки, а не върху всички, като добре известните мотоциклети, автомобили, облекло и алкохол“, обяснява икономистът.
„Предвид факта, че европейските страни не са напълно съгласни как да реагират, не виждам ЕС да се включи напълно, а по-скоро да се опита да намери баланс в това да покаже, че реагира, без да надхвърля митата на САЩ“, добави той.
„Търговската базука“
Друга широко обсъждана опция е т.нар. инструмент на ЕС срещу принудата, известен като „търговска базука“.
Мярката е предназначена да има възпиращ ефект, като Европейската комисия заявява, че „ще бъде най-успешна, ако не се налага да бъде използвана“. Но ако трета страна все пак прибегне до принуда, „инструментът позволява на ЕС да идентифицира случаи на икономическа принуда и да реагира“.
Икономическата принуда се разглежда като намеса от страна на държави извън ЕС в политиките на региона чрез заплашване или налагане на мерки, оказващи влияние върху търговията и инвестициите.
ЕС може да наложи ограничения на износа, независимо дали ще приложи инструмента за борба с принудата, смята Бржезки от ING.
Алберто Рици, политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, заяви пред CNBC, че макар ACI да се счита за „ядрена опция“, „в действителност има място за гъвкавост в прилагането, стига ответните мерки да останат пропорционални на вредата от принудата“.
Според него въпреки настроенията в ЕС, които се променят в посока на по-конфронтационна и подкрепяща „бързи и съществени“ ответни мерки в случай на липса на споразумение, не е ясно кога ACI може да бъде активиран.
„Ответните мерки се разглеждат като преговорен инструмент, така че ACI вероятно ще бъде активиран във втората фаза, ако САЩ не отговори след влизането в сила на тарифните пакети – ЕС би искал да го запази като лост за влияние, вместо да го използва веднага“, допълва той.