Очаква се Европейската централна банка да преустанови поредицата от понижения на лихвените проценти в четвъртък. Причината - забавените преговори за митата със САЩ.

ЕЦБ е понижила лихвените проценти осем пъти в девет заседания от средата на 2024 г. насам, но ключови банкери казват пред POLITICO, че искат да действат малко по-предпазливо, тъй като считат, че лихвените проценти вече не пречат на икономиката. Поради това пазарните очаквания за понижение, когато Управителният съвет се събере отново на 24 юли, са относително умерени.

В неделя американският президент Доналд Тръмп обърна с главата надолу седмици на усилия да се поддържат относително стабилни търговските отношения между ЕС и САЩ, като обяви планове да наложи базова тарифа от 30% върху вноса от блока. Брюксел се опита да реагира и сега обмисля налагането на мита върху американски внос на стойност 72 милиарда евро, включително самолети, автомобили и автомобилни части.

Възстановяването на сценарий, при който износът на ЕС е засегнат, а вносът става по-скъп, подтикна еврозоната към „стагфлация“ – комбинация от стагнация и инфлация. Това е особено голямо предизвикателтво за централните банкери.

По-рано този месец, например, управителят на латвийската централна банка и член на управителния съвет на ЕЦБ Мартинш Казакс беше достатъчно уверен, за да предскаже, че САЩ и ЕС ще договорят взаимноизгодно споразумение. Той коментира пред Bloomberg, че евентуалните икономически последици ще попадат в „базовия сценарий“ на ЕЦБ.

Но във вторник, в интервю за POLITICO, той заема по-сдържан тон, като казва само, че ЕЦБ сега ще трябва да изчака и да види какво ще се случи, когато се събере на среща по-късно този месец.

„Възможно е да навлизаме в период на по-чести и потенциално по-устойчиви шокове в предлагането - трудно предизвикателство за икономиката и за централните банки“, заяви председателят на Фед

„Устойчиви шокове“: Пауъл се готви да задържи по-дълго високите лихвени проценти

„Разбира се, това не е добре“, казва той, имайки предвид заплахата от 30-процентни мита. „Но все още не знаем дали това е крайната цел или просто преговорна стратегия. И трябва да разберем какво ще направи Европа“.

Мисията е изпълнена – очакваме следващата

В последната си реч преди „тихия период“, предшестващ заседанието, главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн посочи, че банката счита четиригодишната си борба за връщане на инфлацията към целевите нива за „почти завършена“. Предстоящата задача, добави той, е да се гарантира, че краткосрочните колебания няма да се затвърдят, подчертавайки, че рисковете са двустранни.

Двамата влиятелни германци в Управителния съвет, ръководителят на пазарите Изабел Шнабел и президентът на Deutsche Bundesbank Йоахим Нагел, се обявиха против подобна стъпка следващата седмица. Шнабел заяви, че „прагът за поредно понижение на лихвите е много висок“, а Нагел - че е необходима „стабилна ръка“.

Главният икономист за Европа на BNP Paribas Пол Холингсуърт обяснява пред POLITICO, че макар да очаква ЕЦБ да възобнови пониженията през септември, „виждам риск тя да остане в очакване по-дълго поради несигурните перспективи и нарастващия натиск от страна на ястребите“.

Други политици обаче са по-загрижени за това, което считат за повишени рискове за растежа, и имат по-малко резерви да призоват директно за по-нататъшно облекчаване. На среща на италиански банкери миналия петък управителят на Банката на Италия Фабио Панета предупреди, че тарифните шокове и поскъпването на еврото през тази година сочат към по-нататъшна дефлация. Това поставя под съмнение основния сценарий на ЕЦБ за инфлацията.

Този аргумент беше повторен тази седмица от Емануеле Орсини, председател на най-голямата индустриална асоциация в Италия, Confindustria. А италианският външен министър Антонио Таяни стигна още по-далеч, като призова за връщане на спорната програма на ЕЦБ за изкупуване на облигации, известна като количествено облекчаване. Тя се използваше в продължение на повече от десетилетие, за да стимулира икономиката на еврозоната, докато инфлацията не започна да се покачва.

Президентът на ЕЦБ зададе предпазлив тон при встъпителната си реч на годишния симпозиум в Синтра и заяви, че надзорът на паричната политика в еврозоната остава бдителен

Кристин Лагард, ЕЦБ: Още не сме спечелили мача срещу инфлацията

Тези коментари подчертават задълбочаващите се различия в ЕС относно това колко агресивно ЕЦБ трябва да реагира на заплахата от мита. На практика всичко зависи от това дали рискът за растежа надвишава риска от връщане на инфлацията.

Двупосочни рискове

Но всъщност може да се случат и двете. Ответните мита върху вноса от САЩ биха повишили потребителските цени точно когато централните банкери обявяват победа над инфлацията, след като тя се върна към целта на ЕЦБ от 2% през юни. Междувременно растежът може да пострада, ако китайските стоки бъдат пренасочени от САЩ към Европа. Китайският внос вече е отбелязал ръст през първата половина на 2025 г., казва главният икономист на AXA Group Гийл Моек.

Едно от основните притеснения, според Дейвид Онелиа, анализатор в TS Lombard, е, че реакцията на Тръмп ще предизвика също толкова силна реакция от страна на ЕС. Според него блокът сега е по-склонен да отвърне и може дори да наложи данъци върху американските технологични услуги, което ще удари един от най-чувствителните сектори в САЩ.

„ЕС не може политически да приеме „условията за капитулация“, така че някаква „ескалация с цел деескалация“ трябва да се счита за по-голям риск“, предупреждава той. „Причината за липсата на масова реакция и трудността да се направи някаква значима прогноза въз основа на това последно действие е, че тук няма „факти“, а само още повече заплахи. Пазарите и прогнозите се нуждаят от данни“.