Търговия с диктатори? Загърбва ли ЕС демократичния си фундамент в името на икономиката
През последните 25 години търговските партньори на ЕС стават все по-малко демократични. ЕЦБ изследва предисторията на тази тенденция и динамиката в нея
&format=webp)
Имат ли значение демократичните ценности в търговията?
Въпреки че отслабването на демократичните норми по света предизвика нов интерес към този въпрос, икономическата теория и историческите примери не дават категоричен отговор, пишат в анализ за блога на ЕЦБ икономистите Клаудия Марчини и Александър Попов.
От една страна, сравнителните предимства са от значение и така през XXI век държави с много лоши показатели за демокрация и права на човека, като Китай и Русия, станаха незаменими търговски партньори на зрелите западни демокрации.
От друга страна, съществува дълга традиция различни групи и дори цели държави да бойкотират вносните стоки, произведени при диктаторски режими и/или с използване на принудителен труд.
Документирането на развитието на демократичните профили на търговските партньори на Европейския съюз от средата на 80-те показва, че той е особено интересен пример, тъй като е обвързан с търговска политика, основана на ценности.
Тя има за цел да гарантира, че икономическото развитие върви ръка за ръка с демократичните и социалните ценности, включващи зачитане на правата на човека, високи трудови стандарти и социална справедливост.
Дали обаче ЕС спазва последователно етичните стандарти, които сам си е наложил за международната търговия? Резултатите на икономистите от ЕЦБ показват, че въпреки поетите ангажименти ЕС наистина търгува все повече с държави, управлявани от автократи и диктатори. Едва напоследък се наблюдава прекъсване на тази тенденция.
Индекс на търговията спрямо демокрацията
Индексът на търговията, претеглен спрямо демокрацията – DWTI, обхваща ЕС за периода 1985-2023 г. Авторите на изследването се фокусират върху по-старите държави членки, тъй като повечето от по-новите до края на 80-те години на миналия век са били недемократични държави.
За да конструират DWTI, се взема вноса в ЕС и се претегля дела на отделните търговски партньори според резултата им в индекса на либералната демокрация, който измерва демократичния им статус. Наред с други фактори, той разглежда зачитането на гражданските свободи и върховенството на закона.
Подобно на Индекса на либералната демокрация, DWTI се представя в скала от 0 до 1. Колкото по-близо до 1, толкова по-демократични са търговските партньори на ЕС. Например, хипотетична стойност от 0,8 или повече би означавала, че целият внос на ЕС идва от държави с високи оценки като Норвегия, Нова Зеландия и Швейцария. Обратно, стойност от 0,1 или по-малко би означавала, че целият внос идва от държави с нисък рейтинг като Афганистан, Китай и Саудитска Арабия.
През последните 40 години оценката на DWTI на ЕС показва обратна U-образна форма. Между 1985 г. и края на 90-те години на ХХ в. индексът значително нараства. Това отразява широка тенденция на демократизация в Източна Европа, Латинска Америка и Източна Азия. През 1999 г. индексът достига максимална стойност от 0,59. За да се добие представа за това развитие, тази обобщена цифра би могла по същия начин да покаже, че целият внос през тази година идва от Индия – утвърдена демокрация по това време.
Въпреки това в периода 1999-2022 г. показателят DWTI постепенно намалява с около една трета, като през 2022 г. достига исторически най-ниската стойност от 0,41. Тази обобщена цифра е аналогична на ситуация, при която половината от вноса идва от Канада - страна със зряла демокрация, а другата половина от Турция – страна, в която състоянието на демокрацията през последните години непрекъснато се влошава.
Това развитие е до голяма степен сходно във всяка държава членка на ЕС-15, което предполага, че както като група, така и поотделно, зрелите европейски демокрации са по-малко склонни да избягват автократични търговски партньори през последните 25 години. Очевидно е, че въпреки изрично поетите ангажименти демократичното качество на търговията в ЕС е пострадало. Въпреки това спадът на DWTI спира през 2023 г., което отразява търговските санкции на ЕС след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Защо демократичният профил на търговските партньори се влошава през последните 25 години
Възможно е това развитие да се дължи изцяло на Китай. След катодесетилетия извън международната търговска система, през 2001 г. Китай се присъедини към Световната търговска организация. Оттогава търговията между Европа и Китай постепенно се увеличава. Понастоящем на Китай се пада около една пета от целия внос в ЕС и заема 172 място от 179 държави по показател демократичност.
Като се има предвид много ниският резултат, може да се окаже, че наблюдаваното влошаване на демократичния профил на вноса в ЕС-15 е изцяло резултат от търговията на ЕС с този много влиятелен партньор.
Наистина е лесно забележимо, че търговията с Китай води до по-ниска стойност на DWTI. Когато бъде преизчислен без Китай, индексът е по-висок средно с около 0,085 пункта. Въпреки това низходящата тенденция от 1999 г. се запазва дори при изключването на Китай. Индексът намалява с една пета за същия период - от 0,629 през 1999 г. до 0,499 през 2022 г.
Така тези констатации означават, че макар увеличената търговия с Китай да е изиграла роля за влошаването на индекса, тя не успява да обясни напълно обрата в данните, започващ в края на 90-те години на ХХ век.
Така че, не само Китай е допринесъл за разликата.

Втората възможност е, че демокрацията е в отстъпление в световен мащаб.
Тъй като европейските потребители внасят много стоки, които не могат да си набавят на място (като екзотични храни или радиоактивни материали за лекарства), спадът в демократичния профил на търговските партньори може да е чисто механичен.
Но ЕЦБ не наблюдава глобален упадък на демокрацията. Вместо това данните показват, че средната държава извън ЕС-15 е станала по-демократична през последните 25 години. Следователно спадът след 1999 г. не се дължи на факта, че светът е по-малко демократичен.
Остава една последна възможност. Комбинация от два фактора, които са действали и в двата случая, макар и не по едно и също време:
• ЕС-15 постепенно е преразпределил вноса си в полза на по-малко демократични държави;
• Качеството на демократичното управление се е понижило в търговските партньори, ако не и в световен мащаб.
За да стигнат до това заключение, икономистите от ЕЦБ първо конструират контрафактологичен индекс, който фиксира индекса на либерална демокрация на всеки търговски партньор на стойността му от 1999 г., а след това проучват действителното развитие на двустранната търговия след 1999 г. Сравнявайки резултатите от двата индекса, установяват, че те се движат в синхрон между 1999 и 2012 г.
След този период контрафактологичният контрол остава непроменен, което предполага, че спадът на DWTI между 1999 г. и 2012 г. е резултат от ефективното преминаване на ЕС-15 от по-демократични към по-малко демократични търговски партньори през тези години.

След това DWTI се преизчислява в обратна посока. По-специално, търговският дял на всеки партньор през 1999 г. се фиксирах във времето. Икономистите на ЕЦБ анализират действителната стойност на индекса на либералната демокрация за всеки търговски партньор след 1999 г. За разлика от първия, резултатът на този втори контрафактологичен индекс е еднакъв между 1999 и 2012 г. След този момент той намалява заедно с първоначалния DWTI.
Това предполага, че при постоянна относителна интензивност на вноса спадът на DWTI след 2012 г. се дължи на влошаване на демократичното качество на управление в съществуващите търговски партньори на ЕС-15.
Накратко, след 2012 г., ЕС търгува с едни и същи търговски партньори, но те са все по-малко демократични.

Главоболието за ЕС
Наблюденията на икономистите от ЕЦБ поставят ЕС пред няколко предизвикателства.
Първото – и най-очевидно, е свързано с репутацията му на икономически и политически съюз, основан на ценности.
Спадът в качеството на демократичното управление на търговските му партньори от 1999 г. може да се възприеме като несъвместим с целите на устойчивата търговска политика за зачитане на демократичните, човешките и социалните права. Но има и някои по-малко негативни новини в тази област. Санкциите срещу Русия значително подобриха демократичния профил на търговията на ЕС. Така че ценностите изглежда играят роля, поне когато се прилагат решително.
Второто предизвикателство: „търговията с диктатори“ е равносилна на генериране на печалби за режими, които често имат изрична експанзионистична и милитаристична програма, а повишеният геополитически риск се отразява на всички аспекти на световния икономически ред.
Това включва парична политика, финансова стабилност и международни капиталови потоци, особено за отворена икономика като европейската. В крайна сметка това може да се превърне в екзистенциално предизвикателство за ЕС.
Третото предизвикателство: показват компромис, свързан с екологичния преход. Настоящите нисковъглеродни технологии разчитат на редица редкоземни материали, които обикновено са в страни с автократични режими.
Например електрическите батерии, които са основна част от европейската стратегия за справяне с климатичната криза.
Производството им включва четири основни метала – кобалт, мед, литий и никел, от които ЕС почти не разполага с вътрешни запаси. С изключение на медта, всички се продават на международните пазари предимно от държави с недемократично правителство, като Китай, Русия и Демократична република Конго.
Злоупотребите при добива на тези суровини под формата на затворнически и детски труд са добре документирани. Рискът е, че в опитите си да се справим с един външен фактор (въглеродните емисии), по невнимание ще влошим друг (нарушенията на правата на човека в други страни).
Светът е изпълнен с геополитически рискове. Европа е изправена пред безпрецедентно предизвикателство да осигури сигурността на своите вериги за доставки. Ако обръщаме повече внимание на това с кого търгуваме, би било едновременно в съответствие с принципите, с които сме се обвързали, и добра икономическа политика, завършат анализа си икономистите от ЕЦБ.
Възгледите, изразени във всяка публикация в блога, са на автора(ите) и не отразяват непременно възгледите на Европейската централна банка и Евросистемата.