Само няколко седмици след като председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард приветства момента на „глобалното евро” и заяви, че общата валута може да се конкурира с долара, някои експерти в централната банка започват да се чудят дали силата на общата валута не е прекалено голяма.

Еврото се е повишило с 14% спрямо долара през 2025 г., достигайки най-високото си ниво за почти четири години. Причината за това е, че инвеститорите се втурнаха към европейските активи, за да се предпазят от нестабилността на политиката на САЩ, опровергавайки прогнозите, че то ще достигне паритет с долара през тази година. Повишението се случи на фона на нарастващата разлика в лихвените проценти между САЩ и Европа. Много по-ниските лихви на Стария континент обърнаха обичайната динамика на пазара.

По време на тридневната годишна конференция на ЕЦБ в Синтра, Португалия, нейният вицепрезидент Луис де Гиндос е категоричен, че „трябва да се опитаме да избегнем всякакъв вид превишаване“. По думите му докато ЕЦБ може да пренебрегне текущия обменен курс от около 1,18 долара за евро, нива над 1,20 „биха били много по-сложни“.

По-силната валута прави вноса по-евтин и понижава инфлацията, но продажбите в чужбина стават по-скъпи и оказват натиск върху растежа, особено за Европа, която зависи от износа. Тъй като еврозоната вече е заплашена от търговска война със САЩ, някои централни банкери са притеснени.

Висш европейски централен банкер коментира пред Financial Times, че ЕЦБ може да се наложи да даде по-ясен сигнал, че не харесва прекалено силното евро, тъй като то увеличава риска от понижаване на инфлацията под целевите нива. Друг пък добавя, че силното евро може да „се превърне в проблем“.

Томаш Виеладек, главен европейски икономист за фиксирани доходи в T Rowe Price, от своя страна, казва, че „политиците вероятно са очаквали бавно поскъпване на еврото с течение на времето, но на практика това не се случва“.

Повишението е „твърде бързо, за да бъде комфортно“, смята той, добавяйки, че това „вероятно се дължи на факта, че портфейлите на частния сектор също се ориентират към Европа и то с много по-голяма скорост от очакваното“.

Ако общата европейска валута продължи да поскъпва и достигне 1,25 долара през тази година – повишение с 6% от настоящото ниво – ЕЦБ може да намали лихвите с половин процентен пункт, за да смекчи ефектите върху инфлацията и икономиката, обяснява още Виеладек.

Докато ЕЦБ намали разходите по заемите наполовина до 2% от юни 2024 г. досега, Федералният резерв ги запази по-високи, на повече от два пъти тази ставка. Исторически по-високите доходности в САЩ привличаха капиталови потоци към страната, укрепвайки долара.

По-силното евро помогна да се улесни животът на ЕЦБ, като намали опасенията, че потенциална търговска война със САЩ може да доведе до повишаване на инфлацията в еврозоната.

„Инвеститорите търсеха алтернативи на долара, тъй като новините от тази година можеха да се превърнат в обща липса на доверие, допълнително подхранена от по-голяма несигурност“, коментира Лагард в Синтра. По думите ѝ е „ясно, че нещо е счупено“ с долара и не е ясно дали „то може да се поправи“. Тя не коментира какви последици може да има това за политиката на ЕЦБ, но подчертава: „Ние го вземаме предвид за целите на нашите прогнози“.

Тъй като инфлацията достигна средносрочната цел на ЕЦБ от 2% през юни и се очаква временно да спадне до 1,6% през следващата година, безпокойството сред европейските централни банкери нараства – особено ако по-силното евро съвпадне с по-високите тарифи в САЩ.

„По-силното евро би оказало натиск върху износа и така може да доведе до дефлация“, обяснява Пуджа Кумра, стратег по лихвените проценти в TD Securities. „А на този етап еврозоната наистина не иска да навлезе в ерата на дефлация, наблюдавана през първото десетилетие на този век“.

Предизвикателството за ЕЦБ е, че всякакви опити за манипулиране на валутния курс могат лесно да се обърнат срещу нея.

„Сред глобалните централни банки отдавна съществува етикет, според който едностранните действия по отношение на валутния курс са забранени“, казва водещ банкер пред Financial Times. Според него некоординираните опити за манипулиране на валутните пазари са обречени на провал и дори могат да предизвикат валутна война. Ситуацията се усложнява допълнително от някои съюзници на Тръмп, които се застъпват за по-слаб долар.

Други инвеститори са оптимистични. Майк Ридел, фонд мениджър в Fidelity International, посочва големия търговски излишък на ЕС, който обикновено е индикация, че валутата на дадена страна трябва да се повиши.

„Не мисля, че политиците имат основание да се оплакват от силното евро“, добавя той.

Борис Вуйчич, управител на хърватската централна банка и един от 26-те членове на управителния съвет на ЕЦБ, също не се притеснява.

„Еврото е на същото ниво, както когато беше въведено, и се е търгувало по-силно през голяма част от последните 25 години”, казва той пред Financial Times. „Настоящите нива далеч не са извънредни“.