САЩ затягат тарифната хватка срещу ЕС
Белият дом настоява за минимална тарифа от 15% до 20% във всяко споразумение с блока, а не за досегашните 10%
&format=webp)
Доналд Тръмп е засилил своите изисквания в търговските преговори с ЕС, настоявайки за минимална тарифа от 15% до 20% във всяко споразумение с блока, твърдят източници, запознати с преговорите.
Втвърдената позиция на американския президент има за цел да тества прага на болка на ЕС след седмици на преговори по рамково споразумение, което трябваше да запази базова тарифа от 10% за повечето стоки. Тръмп също така не се е впечатлил от последната оферта на ЕС за намаляване на митата върху автомобилите и би бил доволен да запази ставката в сектора на 25%, както е планирано, казват източниците на Financial Times.
Марош Шефчович, еврокомисар по търговията, е дал песимистична оценка на последните си преговори във Вашингтон пред посланиците на блока в петък. Американски служител пък заявява пред Financial Times, че администрацията сега разглежда реципрочна митническа ставка, която надвишава 10%, дори и да бъде постигнато споразумение. Тази позиция поставя ЕС в затруднено положение, тъй като наближава крайният срок 1 август, когато Тръмп заяви, че ще наложи 30-процентна тарифа върху всички вносни стоки.
Блокът е посочил, че ще отвърне на подобна стъпка, но е разделен по въпроса за предприемането на контрамерки и може да бъде принуден да приеме базова ставка от над 10%.
Американските акции спаднаха след новината за исканията на Тръмп, като индексът S&P 500 отбеляза спад от 0,2%.
В знак за нарастващия песимизъм в Европа относно формата на споразумението, германският канцлер Фридрих Мерц предупреди в петък, че Вашингтон остава скептичен по отношение на предложенията за намаляване на секторните тарифи.
„Дали все още можем да създаваме секторни правила, дали можем да третираме отделни сектори по различен начин от другите, е отворен въпрос. Европейската страна подкрепя това. Американската страна го разглежда по-критично“, обясни той.
Ако Тръмп настоява за постоянни реципрочни мита от 15% до 20%, те ще бъдат толкова високи, колкото бяха, когато започнаха търговските преговори през април, и могат да подтикнат Брюксел към ответни мерки, казва и високопоставен дипломат от ЕС. САЩ наложиха и секторни тарифи от 50% върху стоманата и алуминия от блока.
„Не искаме търговска война, но не знаем дали САЩ ще ни оставят избор“, добавя той.
Втори дипломат от ЕС акцентира, че „настроението явно се е променило“ в полза на ответни мерки.
„Няма да се задоволим с 15%“, категоричен е той.
Тръмп предизвика световна борсова криза в началото на април, когато наложи високи „реципрочни“ мита върху почти всички търговски партньори на САЩ, преди да ги понижи до 10% за 90 дни. Все пак американските акции достигнаха рекордни нива от април насам, а търговците до голяма степен пренебрегнаха последните заплахи на Тръмп да увеличи ставките върху големите икономики, включително Япония, Южна Корея и Бразилия.
Въпреки че икономистите предупредиха, че търговската политика на Тръмп рискува да подхрани инфлацията в САЩ, президентът е окуражен от само лекото повишение на месечния индекс на потребителските цени в страната през този месец. Междувременно САЩ събраха близо 50 млрд. долара допълнителни митнически приходи през второто тримесечие, като избегнаха широкомащабни ответни мерки от страна на най-големите си търговски партньори.
ЕС е планирал няколко пакета от контратарифни мерки, но многократно е отлагал тяхното прилагане, обвързвайки ги с последния краен срок на Тръмп за преговори – 1 август. Те включват мита върху 21 млрд. евро годишен внос от САЩ, включително пилешко месо и дънки, които ще влязат в сила на 6 август. Европейската комисия, която отговаря за търговската политика, също така предложи допълнителни ответни мерки срещу 72 млрд. евро годишен внос от САЩ, включително самолети Boeing и бърбън, ако преговорите се провалят. Тя подготвя и трети списък, насочен срещу услугите. Той ще включва такси върху цифровите услуги и приходите от онлайн реклама.
Американските тарифи обхващат 380 млрд. евро от годишния износ на ЕС, от общо 532,3 млрд. евро.