Британските тийнейджъри получават право на глас, а политиците се насочват към TikTok
Правителството планира да даде избирателни права на 1,5 млн. 16 и 17-годишни. Партии като Лейбъристите и Реформаторите вече пренасочват кампаниите си към социалните мрежи в опит да достигнат до новия дигитален електорат
&format=webp)
За първи път от 1969 г. насам, когато избирателната възраст е понижена от 21 на 18 години, британската демокрация се изправя пред нова промяна в историята си. Правителството обявява плановете си да предостави право на глас на 1,5 милиона 16- и 17-годишни граждани – което променя избирателния пейзаж, но и отваря изцяло нов фронт за политическите кампании: социалните мрежи.
Новият законопроект, който предстои да бъде разгледан в парламента, ще изравни избирателните права в Англия и Северна Ирландия с тези в Шотландия и Уелс, където тийнейджърите вече могат да гласуват. Предложението фигурира в манифеста на Лейбъристката партия и се очаква именно тя да извлече най-голяма полза от промяната.
Но новият електорат идва и с нови правила. За разлика от предишните поколения, днешните млади избиратели не гледат телевизия, не четат вестници и не слушат радио. Те се информират и изграждат политическите си възгледи през екрана на телефона.
Според доклад на Ofcom от 2024 г., 88% от младите хора на възраст между 16 и 24 години получават новини онлайн, като 82% разчитат основно на социалните мрежи. В групата 12–15 г., TikTok е основният източник за новини на 12% от тийнейджърите.
„TikTok със сигурност е една от най-популярните дигитални платформи за младите. Може успехът ѝ да не е вечен, но засега тенденцията е ясна – все повече хора получават новинарско съдържание през подобни приложения“, казва д-р Стивън Бъкли, преподавател по дигитални медии в City University of London.
Но социалните мрежи не са „гениално“ решение, предупреждава Бъкли. Не аватарите печелят избори, а реалните практики.
„Една от основните „ценности“ в днешното общество е автентичността. Опитите да спечелиш 16- и 17-годишни младежи с видеа в TikTok и изрази от типа ‘Skibiddi Ohio Rizz’ няма да проработят. Това ще бъде прието като cringe и бързо ще бъде отхвърлено“, казва той.
Вместо да се опитват да звучат „млади“, политиците трябва да слушат.
„Младите хора се интересуват от политика, просто не по начина, по който си мислим. Те се вълнуват от неравенството, климатичната криза, социалната справедливост“, допълва Бъкли.
„И ако политиците искат да ги ангажират, трябва да говорят по тези теми – сериозно и с уважение.“
Въпреки че достъпът до политическа информация никога не е бил по-лесен, това не е довело до по-висока избирателна активност. На изборите през 2024 г. във Великобритания гласувалите са едва 59,7% – най-ниският процент от 2001 г. насам.
Според проучване на политическата консултантска компания Merlin Strategy, само 18% от 16- и 17-годишните биха гласували „със сигурност“, ако изборите бяха утре.
„Политиците трябва да направят много повече, отколкото просто да дадат право на глас, ако наистина искат да ангажират подрастващите“, казва основателката Скарлет Магуайър.
„Тази възрастова група в момента не е особено ангажирана с политиката и политиците, така че ще трябва сериозна стратегия, особено в дигиталната среда.“
Има партии, които вече са една крачка напред. Според Магуайър Реформаторската партия на Найджъл Фараж е сред потенциалните печеливши – и то не само защото има шест пъти повече последователи в TikTok от Лейбъристите.
„Реформаторите са тези с най-силната дигитална и социална кампания по време на последните избори. Те се представят добре сред младите, особено сред момчетата. Сега ще видим дали другите партии – особено Консерваторите, които не са особено популярни сред младите – ще успеят да ги настигнат.“
Към промените в избирателната система се добавя и още нещо ново: правителството възнамерява да позволи използването на дебитни и кредитни карти като лична идентификация при гласуване, считано от следващите парламентарни избори, планирани за 2029 г.