Икономиката на Германия е могла да нарасне с 50% повече в периода 2021-2024 г., ако експортните ѝ индустрии не са били спъвани от проблеми, включително недостиг на работна ръка и бюрокрация, сочи проучване на Bundesbank.

Симулацията на банката показва, че БВП на Германия е щял да нарасне с 2,4% повече през периода, ако износът беше в крак с търсенето на ключовите пазари.

Макар че най-голямата икономика в еврозоната е нараснала с 4,6% като цяло през тези години, през последните 24 месеца производството се е свило, отразявайки неразположението в ключови експортни отрасли, включително машиностроене, електроника и химическа промишленост.

„Загубата на пазарен дял в германския износ е допринесла значително за слабия растеж на германската икономика през последните години“, се казва в проучването.

Икономическият спад в Германия е особено остър през 2022 г., когато кризата с цените на енергията, затрудненията в световните вериги за доставки и намаленото търсене от страна на Китай са намалили растежа с 1,3%.

Но структурните проблеми в германската икономика са изиграли още по-голяма роля, като Bundesbank посочва недостига на работна ръка, бавната производителност и нарастващата регулаторна тежест.

Германските компании се оплакват от много по-голямо нарастване на бюрократичните пречки в сравнение с колегите си от еврозоната, като например бавни процедури за одобрение и утежняващи изисквания за документация.

Само проблемите, свързани с предлагането, са причина за „повече от три четвърти“ от загубата на световен пазарен дял между 2021 и 2023 г. в ключови сектори като машиностроенето, електрониката и химическата промишленост, пише Financial Times.

За разлика от тях факторите, свързани с търсенето - като например намаляващият апетит към германските автомобили, слабият растеж в Китай или санкциите срещу Русия - играят по-малка роля, допринасяйки за една трета от загубите на пазарен дял от 2017 г. насам.

В продължение на години германските производители осигуряват инструментите и превозните средства, които са били в основата на индустриалната експанзия на Китай. Но отношенията стават все по-конкурентни, тъй като Китай изгради вътрешните си индустрии в области, в които германските компании доминираха.

По данни на Bundesbank германските компании вече губят пазарен дял от китайските си конкуренти на редица експортни пазари. Между 2021 г. и 2023 г. загубите от износа на Германия почти съвпадат с тези на Обединеното кралство след Брекзит.

В същото време американските компании печелят позиции, подкрепени от търсенето на високотехнологични продукти и износа на енергия.

За да се обърне икономическият спад на Германия, Bundesbank призовава за пакет от структурни реформи, включително по-добри стимули, които да насърчат германците да работят повече, по-прости миграционни процедури, намаляване на бюрокрацията и целенасочена подкрепа за стартъпи и иновации.

В скорошна реч президентът на Bundesbank Йоахим Нагел предупреди, че инвестиционната програма на германския канцлер Фридрих Мерц за 1 млрд. евро в инфраструктурата и отбраната няма да бъде достатъчна сама по себе си за рестартиране на икономиката.

„Повече фискална свобода на действие сама по себе си няма да поправи слабостта на растежа в Германия“, каза той.

„Причините са по-дълбоки.“