За международен парий Милорад Додик доста често лети със самолет - поне когато става въпрос за пътувания до и от Москва.

В края на март, само няколко дни след като бе издадена заповед за арест срещу него за нарушаване на следвоенното споразумение в Босна и Херцеговина, лидерът на сръбската част на страната отлетя за руската столица, за да се срещне с Владимир Путин.

Около месец по-късно той отново бе в Москва, този път за да се присъедини към кръг политици, отбелязващи 80-годишнината от победата на Съветския съюз над нацистка Германия.

Кремъл отдавна се стреми да изгражда ос от проруски настроени симпатизанти по периферията на Европа. Ухажването на Додик подчертава защо - три десетилетия след края на войната в Босна - европейските официални лица отново насочват вниманието си към тази малка, все още етнически разделена държава. Европа се тревожи, че там отново назрява криза, пише в обширен анализ Financial Times.

Медията цитира високопоставен източник от региона, според когото това е най-притеснителната политическа криза за последните 30 години“. По думите му тя „все още не е прераснала в криза на сигурността, но е изключително сериозна - най-вече защото не се появява внезапно, а се задълбочава с всеки изминал ден“. Източникът на FT добавя: „Додик е най-големият риск за Босна.“

Между 1992 и 1995 г. Босна беше разтърсена от най-жестоките боеве в Европа след Втората световна война, докато бившата югославска република се разпадаше. Загинаха над 100 000 души, повечето от които бяха босненски мюсюлмани, съставляващи тогава 44% от населението. Босненските сърби бяха около една трета, а останалата част се състоеше предимно от босненски хървати.

Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната, създаде своеобразна „пачуърк“ държава - две автономни единици, които формално подлежат на централен контрол: Федерацията Босна и Херцеговина (за райони, доминирани от мюсюлмани и хървати) и Република Сръбска (РС), включваща предимно сръбски райони.

Оттогава насам обаче политиката в Босна преминава от една криза в друга и страната остава дълбоко разделена по етнически признак. Сега официални лица и дипломати се опасяват, че слабият централен апарат, създаден с Дейтънското споразумение, е на ръба на колапс.

Само Вучич не подписа декларация за подкрепа на Украйна и нови санкции срещу Русия

В центъра на драмата е 66-годишният Додик

Той оспорва основите на споразумението и предприема действия, които могат да отворят пътя към отцепване на неговия „мини-държавен“ субект. Западни представители се страхуват, че Русия може да използва напрежението, за да разклати Европа отвътре. И че ако Додик не бъде спрян, Босна може да навлезе в нов етап на нестабилност.

„Ако Додик победи, това ще покаже, че ‘императорът’ - босненската държава и нейните западни покровители - е гол“, казва цитиран от FT западен дипломат. „Руснаците имат евтин и ефективен лост за влияние тук. Ако успеят да предизвикат реакция от страна на Босна, ще го направят.“

Всичко това рисува мрачен фон за 30-годишнината от клането в Сребреница от юли 1995 г. - първия геноцид в Европа след Холокоста, според ООН.

Годишнината от него тази седмица ще бъде отбелязана с мрачни изявления от западни лидери. Но въпреки възобновеното им внимание върху това как да се противодейства на Додик, повечето босненци се опасяват, че кризата просто ще бъде оставена да тлее.

Getty Images | Тази седмица Босна отбелязва 30-ата годишнина от геноцида в Сребреница

В исторически план клането в Сребреница е повратна точка за САЩ, които след три години неефективни действия от страна на ООН и Запада решават да сложат край на войната през юли 1995 г.

Водената от НАТО въздушна кампания принуждава босненските сърби, които тогава обсаждат редица градове, контролирани от босненски мюсюлмани, да седнат на масата за преговори в Дейтън, Охайо. Там американският пратеник Ричард Холбрук успява с твърда ръка да накара лидерите на Босна, както и на съседите ѝ Сърбия и Хърватия, и техните проксита, да подпишат споразумение.

Малкият град Сребреница се намира в Република Сръбска. FT цитира местната жителка Алмаса Салихович, която казва, че често се сблъсква със сърби, които омаловажават извършеното.

Нейният брат е един от над 8000-те босненски мюсюлмански мъже и момчета, събрани и убити от босненските сърби през лятото на 1995 г., а след това тайно погребани в масови гробове, разпръснати из региона

„През последните две години ме е страх от това колко лесно хората се подлъгват от политици, които ровят в историята и разпалват национализъм“, казва Салихович.

Путин отбеляза Деня на победата със Си, Фицо и Вучич при драконовски мерки за сигурност

Малцина са разпалвали разделението така последователно, както Милорад Додик - доминираща фигура в политиката на Република Сръбска повече от две десетилетия. В началото Западът го възприема като либерална надежда за босненските сърби. През 1998 г. държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт го нарича „глътка свеж въздух“.

Но през последните 15 години Додик все по-често прибягва до националистическа риторика. Заедно със своя съюзник - сръбския президент Александър Вучич - осъдиха резолюцията на ООН от миналата година, която обяви 11 юли за ден на възпоменание на жертвите в Сребреница. Вместо да я възприемат като акт на признание и почит, те я използваха, за да твърдят, че светът се опитва да демонизира сърбите.

Литий, екология, геополитика: Какво се случва в Сърбия?

Най-новата провокация на Додик е да отрече легитимността на централното правителство и на Върховния представител - западния администратор с почти „проконсулски“ правомощия, въведени с Дейтънското споразумение.

През февруари съдът в Сараево го осъди на шестгодишна забрана за участие в политиката и една година затвор за неподчинение спрямо Върховния представител - присъда, която Додик напълно игнорира.

Големият въпрос сега е дали централната власт ще се осмели да приложи решението на практика и да рискува сблъсък със силите за сигурност на РС. Додик пътува с екип от тежко въоръжени милиционери, които вече са влизали в напрегнати конфликти с държавната полиция.

ЕС започна преговорите за членство на Босна и Херцеговина

Босна има още много да извърви, за да достигне критериите за присъединяване към ЕС

Кристиан Шмит, настоящият Върховен представител, бивш германски министър в правителството на Ангела Меркел, дава да се разбере, че е предпазлив относно налагането на санкции. Той предпочита Додик да бъде победен чрез избори. Според него кризата е „сериозна, но решима“.

Мечтата на Шмит е да види как Босна се превръща във функционираща държава, готова за членство в ЕС, и в крайна сметка да се оттегли като последния Върховен представител. Премахването на тази позиция е една от ключовите реформи, които са нужни, за да може страната да се „класира“ за присъединяване - стъпка, която, според социологически проучвания, е подкрепяна от мнозинството от населението.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. даде нов тласък на разширяването на ЕС в Източна Европа - след години на застой, в които кандидатурите на шест страни от Западните Балкани, включително Босна, бяха поставени „на пауза“.

Шмит признава обаче пред FT, че повечето анализатори смятат, че системата от Дейтън - колкото и несъвършена да е - ще трябва да продължи да функционира в обозримото бъдеще. А Босна има още много да извърви, за да достигне критериите на ЕС. „Дългогодишни наблюдатели ми казват, че трябва да се приготвя за още 20 години, ако искам да бъда последният върховен представител“, шегува се той.

Могат ли Западните Балкани да се окажат следващото бойно поле на Путин?

Младен Иваник, водещ босненски сръбски опозиционен политик, смята, че най-добрият шанс за Босна е предложената от Франция идея за членство в ЕС на две нива. Тя би позволила на балканските страни да се включат „в бавното влакче“ и да поемат някои задължения и ползи от съюза, без да са пълноправни членове.

„Брюксел и Сараево се правят, че пълноправното членство е реалистично. Европа ни лъже. А ние - тях“, казва Иваник пред FT. „Европа казва, че вратата е отворена. Реалността е, че тя няма да се отвори още дълго време.“

Въпреки всички проблеми на Дейтънското споразумение, то все пак успя да запази мира.

Хората твърде лесно забравят неговите успехи, коментира Неджма Джананович, професор по политология в Сараевския университет. „Дори и Додик осъзнава, че някои неща не бива да се повтарят.“

Проф. Джананович обаче се опасява, че Додик безнаказано налага своето непокорство. „Ние нормализираме окончателното разделение на страната“, казва тя. „Додик приема националната валута и парите от данъци, но останалите институции на Босна и Херцеговина не съществуват в Република Сръбска.“

Косово-Сърбия: Часовникът, който тиктака в сянката на войната в Украйна

Европа все по-отчетливо изразяват безпокойството си

След повече от десетилетие, през което Босна изчезна от международния дневен ред, европейските официални лица все по-отчетливо изразяват безпокойството си.

ЕС увеличи числеността на своята стабилизационна мисия в страната тази година. Макар че унгарският премиер Виктор Орбан - съюзник на Додик - блокира общоевропейския подход, няколко отделни държави членки, както и Обединеното кралство, наложиха санкции срещу лидера на РС.

Западните официални лица се надяват, че по-умерени босненски сърби ще изместят Додик и ще донесат дух на сътрудничество. Но босненските хърватски лидери също настояват за по-голяма автономия, което прави Дейтънските споразумения да изглеждат опасно износени - ако не и напълно нефункционални.

За поколението, израснало след войната, особено в космополитното сърце на Сараево, този застой е обезсърчаващ – наред с широко известната политическа корупция в страната. Босна и Херцеговина е редом с Беларус в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International, като тази година отбеляза най-ниския си резултат досега.

През цялото това време младите хора напускат страната. Населението след войната е намаляло от пик от 4,2 милиона през 2002 г. до малко над 3 милиона днес.

„Корупцията е толкова дълбоко вкоренена в порите на обществото, че е станала част от културата и допринася за разпад на ценностите и морала“, казва пред FT Гордана Миладинович, координатор на антикорупционна организация, която е израснала в Сараево по време на обсадата.

„Към това добавете липсата на наказателна отговорност. Струва ми се, че колкото по-криминален си, толкова по-лесно ти се разминава. Много хора влизат в политиката с лични цели.“

Системата, наложена от Дейтън, допринася за това.

Двете съставни части на страната управляват чрез сложна мрежа от кантони, поради което административната карта изглежда като попивателна хартия.

Франьо Топич, изтъкнат босненски хърватски академик и дългогодишен застъпник за многоетническа държава в Сараево, вярва, че решението е създаване на централизирана държава и че сега има нужда от „Дейтън 2“, за да заработи тя,

Миладинович обаче смята, че има твърде много интереси, които искат системата да остане такава, каквато е, и че дисфункцията ще продължи. „Фундаментална промяна на Дейтън е малко вероятна.“

Ракети, бомби и опера: Идва ли краят на „ментална карантина“ със завръщането на руските артисти на европейската сцена?

На този фон, на главната улица в Баня Лука, до офис на компания за микрокредити, гигантски портрет на Владимир Путин се извисява над входа на кафене. Добре дошли в Putin Cafe, където образът на намръщения руски лидер краси менютата и вратите на хладилниците.

Тази символика цели да внуши впечатлението, че Додик и Путин споделят съюз, основан на „общи славянски и православни ценности“.

Противниците на Додик обаче омаловажават значението на руската подкрепа, като я определят като символична, а не реална. „Русия няма време да мисли за Босна“, казва Иванич, босненският сръбски опозиционер. „Те имат твърде много проблеми в собствения си квартал. Какво инвестират тук? Почти нищо. Никога не съм виждал дългосрочна стратегическа игра.“

Самият Додик каза миналия месец пред Euronews Сърбия относно идеите за „отцепването“ му: „Няма да намерите нито едно мое действие, насочено в тази посока, нито едно такова изказване.“

Миналия петък той се яви в съда, което накара прокуратурата на Босна да отмени издадената срещу него заповед за арест. Но анализатори в Баня Лука и Сараево се опасяват, че неговата амбиция е да създаде западнобалкански еквивалент на Приднестровието - подкрепяната от Москва сепаратистка зона в Молдова.

Преди две години Додик прокара спорен закон в парламента на РС, според който на практика вече не признава конституционния съд на Босна. Сега планира референдум за проектоконституция на РС, чиито разпоредби биха били равносилни на отцепване.

През това време той става все по-авторитарен. Наскоро прокара закони, които ограничават гражданското общество и медиите, следвайки автократичния модел на Орбан и Путин.

Унгарската опозиция изпреварва значително партията на Орбан в ново проучване

„Институциите се разпадат“, казва Ивана Корайлич, ръководител на офиса на Transparency International в Баня Лука. „Ако погледнем върховенството на закона, преди 20 години имахме по-силен подход. Оттогава международното присъствие отслабна, а местните елити и мрежи на клиентелизъм поеха контрола. Ние винаги сме в някаква криза - било то конституционна или по сигурността - и всеки път Додик отива една стъпка по-далеч, за да бъде взет на сериозно.“