В несполучливия филм „Супермен се завръща“ от 2006 г. Лоис Лейн, журналистката и приятелка на супергероя, най-накрая печели така желаната награда „Пулицър“. Темата й? Защо светът няма нужда от Супермен.

През юли месец Супермен отново ще се завърне на големия екран: Джеймс Гън (известен от „Пазителите на Галактиката“) е режисьор, а Дейвид Коренсует ще играе ролята на криптонианеца. Точно както в „Супермен се завръща“, когато героят на Брандън Рут се сблъсква с един различен и враждебен свят след пет години отсъствие от Земята, Суперменът на Коренсует се озовава в непозната територия, пише Financial Times.

Филмите по комикси, които в продължение на две десетилетия бяха най-близкото нещо до гарантиран хит в Холивуд, вече не блестят в боксофиса. Водени от съпредседателя на DC Studios Гън, това е вторият опит на Warner Bros да подражава на Disney, като създаде взаимосвързана вселена от успешни филми за супергерои. (Първият, който стартира с „Човек от стомана“ на Зак Снайдър от 2013 г., не постигна нито критически, нито търговски успех.)

Но това е труден момент за Супермен и по други причини. Лоис Лейн грешеше през 2006 г., греши и сега. Светът се нуждае от спасител – проблемът е, че е малко вероятно той да е някой, който проповядва „истина, справедливост и американския начин на живот“. През 2021 г. комиксите обновиха този лозунг, заменяйки го с „истина, справедливост и по-добро утре“. Но привързаността на супергероя към по-щастлива и по-светла Америка не е само реторика – героят се нуждае от успешна Америка, за да може историята му да проработи.

Отдавна съществува напрежение между слънчевия оптимизъм на Супермен, типично американските ценности и огромните му сили. Капитан Америка на Marvel въплъщава сходни ценности, но в действителност той е много добър войник, който умее да се бие.  Той може да влезе в конфликт с властите и това е особено драматично, защото няма силата да промени света.

Във филма на Ричард Донър от 1978 г. „Супермен“, който заедно с продължението, е единственият филм за Супермен, постигнал търговски успех, критическо признание и дългосрочна известност, Лоис Лейн, отбелязва с ирония, че в крайна сметка супергероят ”ще трябва да се бие с всеки избран политик в тази страна“. Проблемът е, че Супермен може да го направи, ако реши.

Затова днес разказвачите по-често избират дистопични версии на Супермен – като Доктор Манхатън, който променя хода на историята само с присъствието си, или Homelander, чиято сила без морал го прави чудовище. Подобни идеи се появяват и във филма „Brightburn“, който си представя Супермен като злонамерено дете.

“Супермен се завръща” и “Човек от стомана” също се затрудняват да възродят оптимизма, който прави Супермен толкова харесван. В “Супермен се завръща”, редакторът на Daily Planet Пери Уайт пита Супермен дали все още вярва в „истината, справедливостта и всички тези неща“ – отразявайки, вероятно, особеното отношение на Холивуд към американския патриотизъм към края на втория мандат на Джордж У. Буш.

В „Човекът от стомана“ Уайт (този път в ролята на Лорънс Фишбърн) казва на Лоис Лейн (Ами Адамс), че хората никога няма да приемат Супермен и да живеят заедно с него. Филмът изглежда особено скептичен, че традиционна история за криптонианеца може да има успех. Единственият начин той да се появи на големия екран в 21-ви век е да се направи неговият свят толкова мрачен и опасен, колкото този в трилогията за Батман „Тъмният рицар“ на Кристофър Нолан.

Повече от всеки друг супергерой, Супермен се нуждае да съществува в свят, разтърсен от проблеми, различни от нашите. Не изглежда съвсем случайно, че телевизионният сериал от 90-те години „Lois & Clark“, в който двойката се справя с един малко глупав свят след Студената война, работи по-добре от мрачния и суров „Superman & Lois (2021-24)“, в който те преживяват пост-индустриално недоволство и семейни конфликти. Един по-„реалистичен“ Супермен провокира неудобни въпроси като „защо, по дяволите, Супермен не прави нищо за Южен Судан?“

Ще сработи ли „Супермен“ на Гън? Трейлърите са пълни с ярки цветове и оптимизъм, а в актьорския състав е включено и кучето на супергероя. Всичко това подсказва, че режисьорът разбира, че „Супермен“ в същността си трябва да бъде жизнеутвърждаващ.

Но фактът, че част от сюжета включва Супермен, който се намесва в глобални събития, може да означава, че филмът е обречен от същата прекомерна сериозност, която провали предишните версии. 

Повече от всеки друг супергерой, Супермен се нуждае от по-светъл, по-спокоен свят, в който да съществува. Никой, който погледне света през 2025 г., няма да стигне до заключението, че не се нуждаем от свой собствен Супермен. Въпросът е дали очевидна липса на такъв спасител ще улесни или затрудни възхода на кинематографичния герой, както от критическа, така и от търговска гледна точка.