„Направихме го така, както са го правили истинските войници - отидохме в джунглата. Бяхме прекалено много хора и имахме много техника и пари. Лека-полека полудяхме.“

Така големият режисьор Франсис-Форд Копола описва създаването на един от шедьоврите си - „Апокалипсис сега“ по време на филмовия фестивал в Кан през 1979 г. Творбата му безспорно е постижение, което се нарежда сред най-добрите в жанра.

Но освен, че е епичен, този филм е и брутален. А още по-брутален е процесът на създаването му. Дълги години не се знае какво точно се е случвало на снимачната площадка, макар че мнозина са разказвали за абсолютната лудост, която настава от един момент нататък.

Истинските мащаби на хаоса излизат на бял свят едва през 1991 г. Тогава е пуснат документалният „Hearts of Darkness: A Filmmaker's Apocalypse“, който разказва за снимачния процес. Този филм е сглобен от десетките часове лента, заснети от съпругата на Копола – Елинор. По него работят двама режисьори – Факс Бар и покойният вече Джордж Хикенлупър. Днес, повече от 30 години по-късно, този филм за филма се завръща по екраните, за да покаже отново онази лудост, произвела велика кинотворба, пише BBC.

Филмът започва с дълга сватбена поредица - нещо, което вероятно не би било направено в съвременното кино. Тази сцена обаче веднага установява връзката на Вито Корлеоне със семейството му и как животът е преплетен с бизнеса

Успехът на „Кръстникът“ се дължи на една проста съставка, според Копола

Заснетото от Елинор Копола стои недокоснато повече от 10 години. Когато за първи път Бар вижда кадрите, той си казва, че голяма част просто не са на фокус. Но има и много други, които определя като „истинско богатство“.

„Тя беше снимала подробно всичко. Бяха много красиви кадри“, спомня си той.

„Апокалипсис сега“ разказва за войната във Виетнам. И снимачният процес, подобно на истинската война, е тотален ужас. Работата по филма започва във Филипините през 1976 г. По план всичко трябва да се свърши за пет месеца. Случва се нещо съвсем друго. Снимките продължават повече от година. Копола решава, че първоначално избраният за главната роля на капитан Уилард Харви Кайтел не се справя добре. Гони го и наема на негово място Мартин Шийн. Той пък получава инфаркт по време на снимките.

Тайфун унищожава скъпите декори за филма.

Марлон Брандо, който трябва да изиграе полковник Курц, се появява на снимачната площадка надебелял и напълно негоден за работа в този си вид. Част от останалите актьори пък редовно си устройват купони, по време на които не пестят нито алкохол, нито наркотици. И успяват да се заразят със стомашен вирус, от което снимките се забавят още повече.

Режисьорът е похарчил половината си живот и 120 милиона долара от собствените си пари, за да направи своя научнофантастичен епос. Някои от членовете на снимачния екип обаче се съмняват в методите му

„Този човек правил ли е някога филм?“: Отзиви от екипа на Копола след 40-годишната му битка да заснеме Megalopolis

За да се спаси продукцията, сценарият е пренаписан, а образът на полковник Курц – нагоден към външния вид на дебелия Брандо. Докато Копола се разправя с организационни проблеми, се оказва, че продукцията е изхарчила бюджета. Той рискува и финансира остатъка от снимките със собствени средства. Към края смята, че има само около 20% вероятност продукцията да е успешна.

Виетнам беше огромна лудост, филмът – по-малка.

Това е изводът на нидерландския журналист и фотограф Час Геретсен, който прекарва шест месеца на снимачната площадка. През 2021 г. той издава книгата Apocalypse Now: The Lost Photo Archive с непубликувани негови снимки.

Освен проблемите с актьори и пари продукцията, жегата е непоносима, влажният въздух – също. Постоянно ги нападат комари и буболечки. Често пъти екипът гази в кал до коленете.

„Спомням си как слязох от самолета и влажния въздух ме цапардоса през лицето. Беше просто невероятно. Водата не ставаше за пиене и всеки ден валеше. Изглеждаше като библейски потоп“, казва актьорът Деймиън Лийк.

Колкото повече се проточва продукцията, толкова по-трудно се работи. Подобно на войници, актьорите започват да изпитват носталгия и искат да се приберат по домовете си.

„Един човек от екипа ходеше всеки уикенд до Манила. Пътуваше по четири часа по отвратителен път, за да наеме стая близо до летището и да гледа излитащите самолети“, спомня си Геретсен.

Идеите на Копола умират пред очите му. Той така и не успява да заснеме края на филма, както си го представя. Затова има и няколко различни версии на епилога. После сам нарича снимките „Идиоодисея“.

„Нито един от триковете ми не свърши работа. Опитвах толкова много пъти и вече знам, че не мога да го направя така, както исках. Може би това е голямото ми постижение – разбрах, че е невъзможно“, заявява той.

Научнофантастичният епос е 40-годишната мечта на режисьора, която реализира с продажбата на винения си бизнес

Защо „Мегалополис“ може да е грешката на Франсис Форд Копола за $120 млн.

Въпреки трудностите никой от екипа не се отказва. И не всички смятат, че са прекарали ужасно.

„Аз бях там за три седмици и беше чудесно. Мотаех се с едни страхотни филипинци, влюбих се в прекрасно момиче. Ако ролята ми не беше толкова малка, бих останал още“, казва Лийк, който играе картечар на лодката, с която Шийн се впуска в търсене на героя на Брандо.

Въ филма The Last Showgirl, режисиран от внучката на големия Франсис Форд Копола – Джия Копола, Андерсън играе вариететна танцьорка в Лас Вегас

Една тъжна танцьорка. В ролята е Памела Андерсън

Десетилетите по-късно Бар започва да преглежда осемдесет часа лента за снимачния процес. Той сглобява документалния филм, но се оказва, че е с продължителност четири часа и половина. След много редакции са сведени до час и трийсет и седем минути. Междувременно Бар открива сърцевината на документалния разказ – аудиозаписи с Копола, направени от съпругата му. В тях режисьорът е откровен, говорейки за съмненията, тревогите и начина си на работа. Той дава разрешение кадрите и записите да се ползват с едно условие към Бар и Хикенлупър:

„Бъдете честни. По време на снимките се случиха ужасни неща, но ако разкажете историята честно, аз ще съм на ваша страна“.

„Възнамерявам да почитам традицията и да отворя пътя за много нови мисии, които предстоят“, заяви един от най-уважаваните режисьори с ленти като Dune, Blade Runner 2049 и Sicario

„Свещена територия“: Дени Вилньов ще е режисьор на новия филм за Джеймс Бонд

Според Бар документалният разказ е допълнение към „Апокалипсис сега“ и помага художествената творба да бъде разбрана по-добре. Според него филм като този на Копола е невъзможно да се направи отново.

„Той беше готов да заложи всичко – парите си, амбициите си. Той закара цял екип във Филипините и ги накара да преминат през онова, през което биха преминали във Виетнам“, казва той.

Геретсен пък споделя, че снимачният процес е бил толкова реалистичен, че му напомнял на истинска военна зона. Това не са празни приказки, той е снимал войните във Виетнам и Камбоджа, както и конфликти в Чили, Венецуела и Перу. Когато гледа филма за първи път, Геретсен има чувството, че отново е на някоя фронтова линия.

„Без съмнение този филм е шедьовър, но на мен ми трябваха няколко години, за да мога да го гледам отново. Както войните във Виетнам и Камбоджа, така и „Апокалипсис сега“ е останал в мен. Защото тази лудост никога не те напуска“, казва Геретсен.