Формулата „надбягай динозаврите“ винаги печели милиарди долари за киноиндустрията, но явно не може да бъде променяна твърде много, което носи усещане за полъх на застоялост от новия Jurassic World Rebirth.

В него ще видим звезди от А листата на Холивуд като Скарлет Йохансон и Джонатан Бейли, а специалните ефекти позволяват зловещи същества, проектирани по-добре от всякога, но вълнуващите моменти са толкова малко, че може би това е най-слабият филм от франчайза, пише в рецензията си BBC.

Седмата част е рестарт на рестарта и следва шаблона на Стивън Спилбърг в първия Jurassic Park със Сам Нийл и Лора Дърн преди цели 32 години, последван от трилогията Jurassic World с Крис Прат и Брайс Далас Хауърд.

Новата част звучи обещаващо.

Скарлет Йохансон влиза в ролята на Зоура Бенет, наемничка на фармацевтичен гигант, която има задачата да извлече динозавърска ДНК. Бейли се вписва в ролята на Хенри Лумис, палеонтолог, който се включва в опасната мисия. Той може да идентифицира динозаврите, които се разхождат свободно на изоставен екваториален остров, където експериментите за създаване на хибриди са се объркали.

Но ДНК на чудовищата може да бъде използвана за създаване на лекарство за предотвратяване на сърдечни заболявания, което ще осигури огромни печалби на фармацевтичната компания. Рупърт Френд е в ролята на злодея, алчния представител на компанията, което моментално го превръща в човека, който е най-вероятно да бъде изяден от динозавър. Махершала Али е надеждния колега на Зоура, нает да ги отведе до острова.

Историята обаче е засенчена от второстепенния сюжет. Както винаги в поредицата, има семейство в опасност. Тук бащата е Рубен (Мануел Гарсия-Рулфо, от сериала на Netflix „Адвокатът на Линкълн“), който е на екскурзия с лодка с дъщерите си – колежанката Тереза (Луна Блейз), 11-годишната Изабела (Одрина Миранда), и гаджето на Тереза, Ксавие (Дейвид Яконо).

Тяхната история е напрегната още от самото начало, когато лодката им е нападната и преобърната от огромна риба-динозавър – официално мозазавър, по-голям от кит и по-злобен от акула, в сцена, подобна на тази в „Челюсти“.

Всички са спасени от екипажа на Зоура, но на острова се разделят. През по-голямата част от филма сюжетът на семейството върви успоредно с този на експедицията и е по-ефективно изпълнен, докато те се лутат из гората, скачайки ужасени при всеки ръмжащ звук, откривайки, че това, което прилича на пън, може да е дремещ динозавър, така че могат да бъдат изядени във всеки един момент.

Какви са шансовете Скарлет Йохансон или Джонатан Бейли? Близките им срещи с динозаври трябва да са особено напрегнати, така че да компенсират сигурното им оцеляване, както е в повечето джурасик филми.

Тук обаче схватките им не са достатъчно плашещи, за да държат зрителите на ръба на седалките. Режисьорът Гарет Едуардс (Rogue One: A Star Wars Story и The Creator) не ги поставя толкова близо до динозаврите, както семейството, а действието е леко скучновато.

В началото на филма се обяснява, че през годините след завръщането на динозаврите те са станали застрашени от промените в околната среда и че „общественият интерес е намалял“. Задачата на главните герои е да упоят и вземат ДНК от титанозавъра, най-големия хищник в историята, от летящия, злобен, клюномуцунест кетцалкоатъл, както и от подводния мозазавър.

Всички тези същества не са толкова страшни, колкото впечатляващи, понякога красиви за гледане в гигантските им мащаби. В един момент виждаме десетки дългокраки динозаври, които кротко си пасат.

Величествената музикална тема на Джон Уилямс, която композиторът Александър Деспла елегантно вмъква в новата партитура, се извисява в атмосферата и зрителят не успява да почувства страхопочитанието на Хенри, докато се взира в чудовищата.

Но сцената, умишлено повтаряща чувството на удивление, което героите на Нийл и Дърн – а и зрителите в киното, изпитваха, наблюдавайки стадата от мирни динозаври в Jurassic Park, напомня как се е запазил оригиналът на Спилбърг. Сред всички седем филма той е ненадминат в изграждането на напрежение и поддържане интереса на зрителите.

Продълженията никога не са се сравнявали с оригинала по отношение на чистото вълнение. Самият Спилбърг е консултант по историята и е бил „много ангажиран“ в създаването на Jurassic World Rebirth, но не е същото като това да го режисира.

И ако не можеш да си по-добър от Спилбърг – а наистина, когато става дума за такъв вид филм, кой може?, по-добре е да опиташ нещо смело, за да избегнеш слабия интерес към динозаврите, допълва BBC.