Тайван и войната на дроновете: Гигантската амбиция, малкият мащаб и надвисналата сянка над Китай
Островната държава планира да произвежда 180 хиляди дрона годишно до 2028 г., но е изправена пред високи разходи, липса на поръчки и геополитически блокади. Докато Пекин модернизира армията си, Тайпе търси спешни съюзници и решения
&format=webp)
От Украйна до Иран, от Судан до Нагорни Карабах – последните световни конфликти със сигурност са доказателство за едно нещо: безпилотните технологии вече са настоящето на войната.
И докато автономните дронове превръщат бойното поле в тестова лаборатория за нови технологии, Тайван – под все по-осезаема заплаха от инвазия от страна на Китай – се изправя пред неотложната нужда от изграждането на свой собствен арсенал от дронове. Бързата индустриализация на сектора обаче се оказва далеч по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.
Властите в Тайпе поставят амбициозната си цел да произвеждат около 180 хиляди дрона годишно до 2028 г. Но в контраст с плана, през миналата година броят на произведените безпилотни летателни апарати е бил под 10 000. Въпреки че Тайван разполага с индустриалната и технологична база, темпото остава монотонно.
По данни на Кати Фанг, политически анализатор в Research Institute for Democracy, Society, and Emerging Technology (DSET), страната има потенциала „да произвежда най-добрите в света“. Но нещо липсва.
В капана на собствените си ограничения
Според публикуван на 16 юни доклад на DSET, основните пречки са високите производствени разходи, слабото търсене в страната и минималните поръчки от чуждестранни правителства. Ако направим сравнение с Украйна – където индустрията за тактически и бюджетни дронове процъфтява с милиони бройки годишно – Тайван все още е в начален етап.
„Няма как да се конкурираме с DJI“, казва Фанг, визирайки китайския гигант в сферата на дроновете. Докато други държави са склонни да включват китайски компоненти в производството си, Тайван по очевидни причини избягва всякакви китайски технологии. Това усложнява и оскъпява задачата – особено при важни елементи като антени, оптични сензори и жироскопи, където Китай има недостижим ценови и производствен превес.
Иронията е, че Тайван всъщност е световен лидер в производството на полупроводници – 90% от най-усъвършенстваните чипове в света идват именно от острова.
По думите на Фанг обаче, в страната не се произвеждат чипове, предназначени специално за дронове. Вместо това местните производители инвестират в универсални решения от Qualcomm и Nvidia – значително по-скъпи от китайските алтернативи.
„Можем да ги произвеждаме, но мащабът е твърде малък, за да влезем на този пазар“, казва тя. С други думи – без сериозно вътрешно търсене цените няма как да паднат, а без конкурентни цени – търсенето няма как да се увеличи…
DSET твърди, че решението се базира на два фактора: повече и по-големи поръчки от Министерството на отбраната на Тайван и по-силна подкрепа от страна на САЩ.
До момента Министерството е поръчало под 4000 дрона, което е далеч под нуждите за модерна отбрана срещу пълномащабна инвазия. А докато Китай се готви да завърши модернизацията на своята армия до 2027 г., времето не е на страната на Тайван.
Въпреки че САЩ вече са доставили около 1000 дрона (включително Switchblade и MQ-9 Reaper), нито една тайванска компания не е включена в т.нар. „син списък“ на Пентагона – регистъра на доверени доставчици на безпилотни технологии. Влизането в този списък би отворило врата към милиарди долари в потенциални поръчки.
Американската помощ включва и достъп до инициативата Replicator – програма за автономни дронове с висока степен на разрушителност, насочена към цели в морето. Но според DSET тези решения отразяват по-скоро американската визия за нуждите на Тайван, отколкото реална двустранна индустриална стратегия.
Истинският залог не е просто технологичен. Тайван трябва да отговори на фундаменталния въпрос: каква армия иска да изгради? Ще разчита ли само на малки тактически FPV дронове, или ще се насочи и към дългобойни, автономни въздушни и морски платформи, подобни на Русия и Иран?
Според DSET Тайван изостава не само в производството, но и в електронната защита. Сложните електромагнитни среди ще бъдат реалността на бъдещите конфликти, а в момента Тайпе не е напълно подготвен за тях. В същото време Китай изгражда флотилия от десетки десантни кораби, които да прекосят Тайванския проток. Страната отговаря с производство на собствени подводници и планове за автономни подводни дронове, които да ги неутрализират.
Тайван срещу парадокса на мира
Фанг описва настоящия момент като парадоксален: „Тайван е в този режим, защото все още не сме във война.“ И добавя: „Но не искам да подценявам нашия капацитет, дори и в мирно време.“
Защото, както показва историята на Украйна, оценката на способностите може да се промени драматично, когато оцеляването се превърне в приоритет. В рамките на три години Киев се превърна в световен лидер в автономното военно производство.