Секторът на киберсигурността се надява на сериозни финансови успехи, тъй като съюзниците от НАТО се готвят да одобрят нова цел за разходите за отбрана на срещата на върха в Хага следващата седмица.

Съюзниците в областта на отбраната са готови да подкрепят нова цел от 5% от националния брутен вътрешен продукт (БВП). За разлика от предишната цел на НАТО от 2%, тази нова мишена е разделена на две части: 3,5% ще отидат за конвенционална отбрана, а останалите 1,5% ще покрият сигурността като цяло.

Това допълнително финансиране може да означава значителен тласък за индустрията за киберсигурност. То идва в момент, когато западните правителства бързат да укрепят защитата на националната си сигурност срещу всичко - от кибератаки и цифров шпионаж до дезинформация, саботаж и атаки срещу критична инфраструктура като подводни интернет кабели.

“За повечето държави най-непосредствената заплаха в Европа в момента всъщност идва от атаки в областта на киберсигурността", казва Каспър Клинге, бивш технологичен посланик на Дания и настоящ вицепрезидент на компанията за облачна сигурност Zscaler. Той казва в интервю за POLITICO, че ще бъде „пропусната възможност“, ако правителствата не отпуснат новото финансиране, за да отблъснат тези атаки.

Истинският въпрос е как правителствата ще изпълнят тези 1,5% разходи за сигурност.

През май посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър заяви, че парите няма да бъдат „торба за всичко, което можете да си представите“.

Временната заплаха за финансирането на програмата за онлайн сигурност на Вашингтон през април подчерта зависимостта на Европа и Брюксел е решен да я прекъсне

ЕС засилва политиките си за киберсигурност, за да скъса зависимостта от САЩ

Това е „нещо повече от ракети, танкове и гаубици“, но разходите трябва да са „свързани с отбраната“, коментира той.

Алиансът се стреми към инвестиции за постигане на „целите на способностите на НАТО, за които всички съюзници са се съгласили и всички разбират, че са от решаващо значение за възпирането и защитата на всеки сантиметър от територията на Алианса“, каза Уитакър.

Очаква се финансирането да обхване всичко - от проекти за инфраструктура и мобилност до киберсигурност. От пристанища до железопътни компании и доставчици на телекомуникационни услуги - всеки би могъл да се нареди на опашката за получаване на дял от разширените разходи на НАТО за сигурност.

През март испанският премиер Педро Санчес дори лансира идеята разходите за борба с изменението на климата да се отчитат като част от разходите за отбрана, въпреки че през април Испания смекчи тази идея.

В Европа съществува и допълнителен страх: че част от новите пари за индустрията за киберсигурност може да се окажат в джобовете на гигантите в сектора - Microsoft и Google, точно когато европейските правителства се опитват да се откъснат от американските технологии в областта на облачните услуги, изкуствения интелект, цифровите обществени услуги и т.н.

„Бих предпочел парите да не отидат при американските гиганти, а да стимулират европейските компании“, казва Паоло Палумбо, вицепрезидент на WithSecure, европейски лидер в областта на киберсигурността със седалище в Хелзинки.

„Не е задължително да искаме пълен европейски стек, но доколкото е възможно, бих предпочел местните постижения“, добавя той пред POLITICO.

Правителството на Петр Павел неотдавна стана мишена на хакерска група, свързана с висшата шпионска служба на Пекин

Президентът на Чехия: Китайската киберзаплаха за Европа е равносилна на руската

Клинге, бивш датски дипломат, също така е ръководил европейските правителствени въпроси на Microsoft преди настоящата си роля.

„От разговорите с европейските лидери, особено през последните три-четири месеца, се вижда, че има истинско желание да се диверсифицира този пазар, да се гарантира, че има алтернативи.“

„Моето предположение е, че от страна на Европа и НАТО ще има фокус върху изграждането на европейски способности“, посочва той.

„Тъй като това се случва в контекста на НАТО, моята надежда, разбира се, е, че това е област, в която ще има истинско трансатлантическо сътрудничество.“

Ключов въпрос обаче е дали новата цел ще стимулира реални допълнителни разходи или не.

Това е „покана за страните да направят творческо счетоводство и да променят някои заглавия в екселските таблици“, казва Симон ван Хоймисен, изследовател в базирания в Брюксел Кралски висш институт по отбрана.

По-рано този месец генералният секретар на НАТО Марк Рюте обяви, че членовете на организацията ще трябва да представят планове за годишни увеличения, за да покажат напредъка си към новата цел.

Ако не друго, то промяната да се включат по-широки разходи за сигурност означава, че съюзниците от НАТО поне гледат отвъд танковете и куршумите, когато става въпрос за сигурност.