Ако настоящите нива на въглеродни емисии не бъдат ограничени, глобалното затопляне може да премине границата от 1,5 °C в рамките на три години. За това предупреждават над 60 от водещите климатолози в света в последната оценка на състоянието на планетата.

През 2015 г. близо 200 държави подписаха Парижкото споразумение, с което се ангажираха да ограничат повишението на глобалната температура до максимум 1,5 °C спрямо прединдустриалните нива. Учените са единодушни, че преминаването на този праг ще доведе до климатични катастрофи с тежки последици за човечеството.

Въпреки това страните продължават да изгарят рекордни количества въглища, нефт и газ, както и да изсичат гори с високо съдържание на въглерод. „Всичко се движи в грешната посока“, казва проф. Пиърс Форстър, главен автор на доклада и директор на Центъра „Пристли“ за климатично бъдеще към Университета в Лийдс, цитиран от BBC. „Наблюдаваме безпрецедентни промени – ускорено затопляне на Земята и повишаване на морското равнище.“ Според него тези процеси „са били предвидени отдавна и могат директно да се свържат с изключително високите нива на емисии“.

В началото на 2020 г. учените изчислиха, че човечеството разполага с още около 500 млрд. тона въглероден диоксид (CO₂) – основният парников газ, за да има 50% шанс да ограничи затоплянето до 1,5 °C. Към началото на 2025 г. обаче този т.нар. „въглероден бюджет“ е намалял до едва 130 млрд. тона, разкрива последния доклад.

Основната причина за това са рекордните емисии на CO₂ и други парникови газове като метана. Част от разликата се дължи и на използването на по-прецизни измервателни инструменти.

„Играем си с огъня“: през 2024 г. светът е надхвърлил целта за глобално затопляне от 1,5C за първи път

Ако глобалните емисии останат на настоящото си равнище – около 40 млрд. тона годишно, светът разполага с приблизително три години преди да изчерпи своя „бюджет“. Това би компрометирало целите на Парижкото споразумение, въпреки че самото затопляне няма да се случи мигновено, а с няколко години закъснение.

2024 г. беше първата година в историята, в която средната глобална температура надвиши с над 1,5 °C тази от края на XIX век, отбелязва Carbon Brief.

Този 12-месечен период обаче не представлява формално нарушение на Парижкото споразумение, тъй като рекордната горещина беше частично резултат от естествени климатични колебания. Въпреки това основната причина остава човешката дейност.

Темпът на затопляне в момента е около 0,27 °C на десетилетие – значително по-бърз от всичко, регистрирано в геоложките записи. Ако емисиите останат високи, се очаква прагът от 1,5 °C да бъде достигнат около 2030 г.

След този момент, поне теоретично, би било възможно частичното компенсиране на затоплянето чрез улавяне и отстраняване на големи количества CO₂ от атмосферата. Но авторите на доклада призовават към предпазливост при разчитането на тези все още несигурни технологии.

„Ако границата от 1,5 °C бъде значително надвишена, вероятността обратното извличане на CO₂ да компенсира затоплянето намалява“, предупреждава проф. Йоери Рогел от Империал Колидж Лондон.

Акциите на компаниите за зелена енергия се сриват до нива отпреди 5 години

Всеки градус има значение

Проучването представя тревожни данни, които илюстрират мащаба на вече настъпилите климатични промени. Най-показателно е темпото, с което се натрупва допълнителна топлина в климатичната система – известен като „енергиен дисбаланс на Земята“.

През последното десетилетие той е над два пъти по-висок от този през 70-те и 80-те години и с около 25% по-висок спрямо края на 2000-те и 2010-те.

„Това е сериозна и тревожна цифра“, коментира д-р Матю Палмър от Британската метеорологична служба пред BBC. Натрупаната енергия затопля сушата, повишава температурите на въздуха и допринася за топенето на ледовете. Близо 90% от нея обаче се абсорбира от океаните.

„Кръстникът“ на въглеродния пазар в ЕС: Климатичните цели ще ни струват по-скъпо, защото светът е различен

Последиците са сериозни – морските екосистеми страдат, а нивото на световния океан се покачва. Скоростта на това повишаване се е удвоила от 90-те години насам, което излага на риск от наводнения милиони хора по крайбрежията.

Въпреки мрачната картина, докладът подчертава, че има и признаци на напредък – темпото на нарастване на емисиите се забавя благодарение на прилагането на чисти технологии. Според авторите, „бързото и стриктно“ намаляване на емисиите е по-належащо от всякога.

Парижкото споразумение се основава на научни изводи, че климатичните рискове са значително по-големи при затопляне от 2 °C в сравнение с 1,5 °C. Този извод обаче често бива прекалено опростен – затопляне под 1,5 °C се представя като „безопасно“, а над тази граница  като „опасно”. Всъщност всяко допълнително повишение на температурата увеличава интензивността на екстремните метеорологични явления, ускорява топенето на ледовете и покачването на морското равнище.

Намаляването на емисиите през следващото десетилетие може да промени критично темпото на затопляне“, подчертава проф. Рогел. „Всяко затопляне, което можем да избегнем, ще доведе до по-малко вреди и по-малко страдания за особено бедните и уязвими групи от населението и до по-малко предизвикателства за нашите общества.”