Преди време Йос Делбеке стана човекът, който забрани на европейската тежка промишленост да компенсира замърсяването, което причинява, плащайки за намаляване на вредните емисии зад граница.

Днес той смята, че е време да се даде втори шанс на тази идея.

Пенсионираният Делбеке, който до 2018 г. ръководеше отдела за политика в областта на климата на ЕК, смята, че Брюксел има право в намерението си да преосмисли възможността за намаляване на емисиите с международни въглеродни кредити.

Това обаче го поставя в противоречие с научните експерти на ЕС, които вече отправиха предупреждение срещу подобен ход, отбелязва Politico.

Европейската комисия ще позволи ограничено използване на въглеродни кредити от проекти в други страни за постигане на климатичните цели на блока

ЕС изнася усилията си за постигане на климатичните цели към по-бедните държави

Очаква се на 2 юли комисарят на ЕС по въпросите на климата Вопке Хукстра да представи цел за 2040 г., която позволява използването на такива кредити, което ще позволи на Блока да финансира благоприятни за климата проекти в чужбина и да отчита намаленията на емисиите за постигане на вътрешната си цел.

„Подкрепям повторното отваряне на вратата за тези кредити“, коментира Делбеке в интервю за Politico, допълвайки обаче, че „трябва да сме много рестриктивни по отношение на качеството на тези кредити. И да сме много бдителни и да вземаме собствени решения за количеството, което ще разрешим.“

По време на десетилетната си кариера в изпълнителната власт на ЕС той играе ключова роля в създаването на пазара на въглеродни емисии, известен като Система за търговия с емисии (СТЕ).

Тя задължи тежката промишленост, авиокомпаниите, операторите на електроцентрали и корабните компании да плащат за замърсяването си чрез закупуване на разрешителни за емисии на CO2, чието предлагане намалява и цената им се покачва с течение на времето, като ги стимулира да преминат към по-евтини и по-чисти алтернативи.

Целта за намаляване на емисиите до 2040 г. не получава достатъчна подкрепа, ако не бъдат заложени задни вратички, показва проучване на POLITICO

Климатичните цели се превръщат във все по-голям източник на разделение в ЕС

През 2010 г. СТЕ позволи използването на международни въглеродни кредити, регулирани в рамките на вече дискредитираната глобална система, известна като Механизъм за чисто развитие. Това означаваше, че вместо да купуват разрешително за замърсяване, представляващо един тон CO2, емитиран в ЕС, дружествата можеха да решат да закупят кредит, представляващ един тон CO2, намален на друго място.

Подходът се оказа неуспешен и застраши цялата система.

Много от кредитите бяха съмнителни и не представляваха проверимо намаление на емисиите. Освен това бяха евтини и в изобилие, като наводниха СТЕ и потиснаха цената, подкопавайки икономическия стимул за дружествата в ЕС да намалят вътрешните си емисии.

Делбеке първо ограничи, а след това забрани всички чуждестранни кредити на пазара. От 2021 г. компенсирането вече не е възможно в рамките на СТЕ.

Светът се доближава до критичния праг от 1.5°C затопляне, а вероятността от рекордни температури, суши и климатични сътресения нараства с всяка изминала година

Часовникът на климатичната криза тиктака: Колко ни остава до повратния момент?

„Повечето от тези кредити дойдоха в Европа и бяха на път да унищожат пазара на СТЕ. Това намали цените и затова заедно с резерва за стабилност разработихме политика за затваряне на вратата за всички кредити по Механизма.“

И все пак времената са се променили, настоява Делбеке.

През ноември с подкрепата на ЕС беше финализирана нова глобална рамка, регулираща кредитите в рамките на Парижкото споразумение за климата. Но блокът също така е „научил урока“ да не приема всички проекти, включени в международната система, и трябва да определи свои собствени стандарти, допълва той.

ЕК обеща да подкрепи производството на батерии за електромобили- една от петте водещи инициативи. Брюксел ще предостави и повече гъвкавост за постигане на тазгодишните цели за емисиите на CO2

Преход към нулеви емисии: Новият план на ЕС за спасяване на автомобилната индустрия

Според Делбеке има алтернативи на разрешаването на кредити в рамките на пазара на въглеродни емисии, като например използването им за компенсиране на емисии, които СТЕ не покрива: „Интегрирането им в СТЕ е един от вариантите, но има и други възможности.“

Идеята за използване на кредити за постигане на част от целта на ЕС за 2040 г. предизвика остра критика от страна на екологичните НПО и научния консултативен съвет на ЕС по въпросите на изменението на климата, който предупреди, че чуждестранните кредити рискуват да подкопаят усилията и да застрашат цената на СТЕ.

Вътрешният мозъчен тръст на Европейския парламент също предупреди, че „ако международните кредити бъдат приети отново, тези опасения ще останат.“

Водещите кредитори в Европа преразглеждат членството си Алианса за нулеви емисии

И европейските банки абдикират от зелените си цели след гигантите в Америка

Според Делбеке обаче, ЕС трябва да бъде по-гъвкав как може да постигне целите си на фона на икономическите трудности, напрежението в световната търговия, войната в Украйна и завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

„Ако сме израснали в дискусията за въглеродните кредити, бидейки много рестриктивни по отношение на количеството и качеството, това ще ни помогне да реализираме целите, които си поставяме, в свят, напълно различен от този, когато приехме целите“, обяснява той и допълва:

„Законът за климата беше приет преди нахлуването в Украйна, преди да имаме г-н Тръмп на власт и преди неговата тарифна война. Сега искаме повече индустрия в Европа, повече за отбрана, което ще увеличи емисиите. Така че светът днес изглежда много различно и мисля, че целите, които бяха договорени тогава, може да се окажат по-скъпи, отколкото се очакваше по онова време.“