Дигитализация по време на война - примерът на Украйна
Приложението Diia предлага 40 държавни услуги, достъп до различни видове документи и дори гласуване за представители на страната на Евровизия
&format=webp)
На 24 февруари 2022 г., докато завива зад ъгъл в Киев, Олександър Борняков се озовава в престрелка. Денят бележи началото на пълномащабната руска инвазия на Украйна, а в центъра на украинската столица се сблъскват двете сили, разказва BBC.
„Има стрелба, горят коли и бронирани превозни средства, а когато най-накрая минахме, имаше много трупове“, спомня си Борняков пред медията.
Като министър от правителството му е заповядано да шофира стотици километри на запад и да продължи работата си на по-безопасно място.
От 2019 г. насам Борняков е заместник-министър на цифровата трансформация и ръководи преминаването на държавните услуги в Украйна към ново приложение, наречено Diia (украинската дума за действие). Идеята е гражданите да имат достъп до всичко необходимо от мобилните си телефони: шофьорски книжки, брачни свидетелства, нотариални актове за собственост и т.н.
През 2019 г. са дигитализирани шофьорските книжки, а по време на пандемията от Covid-19 Diia получава още повече известност с въвеждането на сертификатите за ваксинация. „Това ни донесе още два или три милиона потребители“, казва Борняков.
Въпреки войната, Diia продължава да се развива. Днес приложението предлага 40 държавни услуги, включително плащане на данъци, регистрация на автомобили и заявления за брак.
Интересно е, че чрез приложението украинците могат да гласуват за представители на държавата на Евровизия, както и да избират членове на националното жури.
Освен това в приложението са достъпни 30 типа документа, сред които разрешително за оръжие и автомобилна застраховка.
Има и сайт Diia, достъпен чрез браузър на компютър, който предлага 130 услуги за граждани и фирми.
Общо приложението има 22,7 млн. потребители.
Всичко това, според Борняков, прави Украйна една от водещите страни по отношение на дигиталните държавни услуги. По негово мнение странаат се нарежда дори преди Естония, която е добре известна със своите цифрови услуги.

Как Украйна е успяла да постигне такъв напредък, въпреки прекъсването, причинено от Covid-19, и в условията на тригодишна война срещу Русия?
Според Борняков, част от отговора е наличието на подходяща работна сила. По думите му през последните 20 години Украйна е била популярна дестинация за компании, които искат да възлагат ИТ проекти на външни изпълнители.
Той изчислява, че в Украйна има 300 000 софтуерни разработчици, много от които са работили по сложни проекти за големи международни компании. „Има много технически подготвени и опитни инженери, които могат да правят брилянтни неща“, подчертава той.
Тези разработки не са толкова скъпи, колкото в други части на света. Борняков оценява, че за разработването на Diia са похарчени между 5 и 10 млн. долара. Наемането на софтуерни разработчици във Великобритания например би струвало 5 или 10 пъти повече.
Дейвид Ивс е доцент по цифрово управление в Лондонския университетски колеж и е проучвал усилията на държавите по целия свят за цифровизация на техните услуги. Той твърди, че ключът към успеха на Украйна е работата, извършена преди създаването на приложението. Използвайки софтуер, подобен на този на Естония, Украйна създава система за обмен на данни, която улеснява потока на данни от правителствени ведомства и организации. След това върху тази система е добавено приложението Diia – то използва вече изградената инфраструктура, за да предоставя цифрови услуги на гражданите по лесен и достъпен начин.
„Ако имате тази гъвкавост да премествате данни, става много по-лесно да създавате нови услуги, защото вместо да питате гражданите за същата информация отново, можете просто да поискате тяхното разрешение за достъп до нея“, обяснява Ивс.
Така, когато кандидатстват за помощи, потребителите не трябва да въвеждат отново адреса си, мястото си на раждане, семейно положение, а доходите им могат да бъдат проверени спрямо данъчните им регистри. Това не само намалява административната тежест, но и означава, че държавата не трябва да проектира система за събиране, съхранение и обработка на данните.
Тази гъвкавост позволи на Украйна да добави около 15 различни услуги, които помагат на гражданите да се справят с предизвикателствата на войната.
Например, потребителите могат да кандидатстват за компенсация, ако имуществото им е било повредено или унищожено. Гражданите могат също да съобщават местоположението на руските войски чрез приложението.
Ивс посочва, че конфликта с Русия е подтикнал държавата да се модернизира. „Когато си в състояние на война, има чувство за спешност. Спешността на предоставянето на услугата става по-важна от правилата, които понякога спъват бюрокрацията.”
Какво ни очаква в бъдеще? Украйна разработва системи за изкуствен интелект, които според Борняков имат потенциал да улеснят потребителите. „Искаме да променим подхода към държавните услуги.“
Макар Ивс да е ентусиазиран от възможностите на изкуствения интелект в държавните услуги, той съветва да се подхожда с предпазливост. Разработчиците трябва да са сигурни, че разполагат с надеждни данни, за да обучат изкуствения интелект, и след това да гарантират, че системата може да научи кои са правилните отговори.
„Изкуственият интелект е като да имаш Ферари. Можеш да правиш невероятни неща, но е по-добре да имаш добри пътища. Доста трудно е да караш Ферари по черен път, нали?“