Времето оставя своите следи, дори върху най-прецизните щрихи в историята. Маслените картини, създавани преди стотици години, често носят белезите на времето – напукване, обезцветяване и цели участъци, от които пигментът просто изчезва.

Възстановяването на подобни произведения на изкуството отнема години и често се запазва за платна с висока културна или пазарна стойност. Но днес нов метод обещава радикална промяна – реставрация в рамките само на няколко часа, вместо за десетилетия.

Методът комбинира AI, както и други дигитални инструменти, за да създаде виртуална реконструкция на увредената картина. Дигиталният „пластир“ се отпечатва върху прозрачен полимерен лист, който внимателно се поставя върху оригинала – без да засяга нито един от автентичните пигменти.

За да демонстрира възможностите на техниката, Алекс Качкин, докторант в MIT, възстановява повредено платно върху дървена дъска, приписвано на „майстора на поклонението от Прадо“ – нидерландски художник от края на XV век, чието име е изгубено някъде във времето.

Картината е изключително детайлна, разделена на четири панела, покрита с мрежа от фини пукнатини и надупчена с хиляди липсващи участъци от боята.

„Голяма част от щетите засягат малки и изключително деликатни детайли“, казва Качкин. По думите му с традиционна техника реставрацията би отнела поне 200 часа. „Тази творба е преминала през векове на деградация.“

С приходи над $4 милиона и иновативен модел на управление, AI артистът Botto променя представите за творчество и вдъхновява дебат за бъдещето на изкуството

Botto: AI артист, който печели милиони от произведения на изкуството

Работата започва със сканиране на картината, за да се определи точната големина, форма и разположение на увредените зони. Скенерът идентифицира 5612 отделни участъка, които се нуждаят от поправка.

След това Качкин създава дигитална маска в Adobe Photoshop. За да възстанови липсващите пигменти, добавя петна, съобразени по цвят със заобикалящите ги участъци.

Повредени шарки се коригират чрез копиране на сходни модели от други части на платното.

Липсващото лице на бебе е взето от друга картина на същия художник. Финалният дигитален слой се отпечатва върху полимерен лист, лакира се срещу разтичане и се полага върху произведението.

В процеса са използвани общо 57 314 различни цвята за запълване на увредените зони. Целта на корекциите не е да бъдат перфектно подравнени, а да обогатят визуалното възприятие на оригинала.

„След толкова години усилия, за да усъвършенствам метода, изпитах реално облекчение. Най-накрая тази техника успява да възстанови и „зашие“ останалите части на картината“, казва Качкин.

AI моделът впечатлява преподавателите с портфолио, интервю и емоционален отговор по време на кандидатстването

Флин не е човек, но вече е студент по дигитално изкуство

Методът, който Nature описва, е приложим само при картини, които са лакирани и достатъчно гладки, за да може полимерният лист плътно да прилегне.

Покритието може да бъде отстранено по всяко време със специални разтворители, използвани от реставраторите, без да оставя следи по оригинала.

Качкин се надява техниката да позволи на галерии и музеи да върнат към живот десетки картини, които в момента стоят в складове – невъзстановени, защото не се смятат за достатъчно ценни, за да оправдаят дългия и скъп традиционен процес.

Същевременно изследователят признава, че възникват и някои въпроси, свързани с етиката: допустимо ли е покритието с филм, нарушава ли то възприятието на зрителя и уместно ли е да се използват копирани елементи като лицето на детето?

Докато AI компаниите настояват за свободен достъп до авторско съдържание, творческата индустрия се бори да защити правата върху своето изкуство

Холивуд срещу AI гигантите: Кой плаща цената за „натрапчивата“ технология в изкуството?

В съпътстваща статия проф. Хартмут Куцке от Музея на културната история към Университета в Осло коментира, че новият подход предлага възможност за по-бързо и евтино възстановяване на картини в сравнение с конвенционалните техники.

„Методът вероятно ще бъде най-подходящ за произведения с по-ниска пазарна стойност, които иначе биха останали скрити зад заключени врати. Но той може да разшири публичния достъп до изкуство, като върне към живот увредени творби и ги покаже пред нова аудитория“, казва Куцке.