Представете си, че сте медодобивен работник някъде в Югоизточна Европа, около 3900 г. пр.н.е. – животът ви минава в пот, прах и тежки товари, пренасяни на ръка из тъмните тунели на мините.

И точно тогава, в един обикновен следобед, ставате свидетел на необикновено явление – ваш колега минава покрай вас с непознато на вид приспособление и без видимо усилие премества товар, който надвишава три пъти собственото му тегло.

На връщане за нова порция руда в съзнанието ви проблясва нещо просто: промяната тепърва предстои. И не само за вас, а за цялото човечество.

Според теория от 2015 г., именно в мините на Карпатите (днешна Унгария) се заражда една от най-влиятелните иновации в историята – колелото, предава Fast Company.

Въпреки че точният произход остава загадка, археолозите откриват над 150 миниатюрни глинени колички с четири колела, покрити с шарки, които напомнят плетката на кошовете, използвани от тогавашните миньори. Датировката показва, че това са най-ранните известни изображения на транспорт с колела.

Но как точно един технически примитивен, изолиран занаятчийски народ стига до иновация, която дори по-развитите цивилизации – включително и древните египтяни – не успяват да открият? Това е въпрос, който интригува не само историци, но и съвременни инженери.

Дълго време се смята, че колелото е естествено продължение на простия дървен цилиндър – „ролера“. Проблемът обаче е, че ролерите са изключително неудобни, защото изискват равен терен, изключват завои и наклони, а и трябва постоянно да бъдат премествани отпред след всяка употреба. Именно затова в древния свят те рядко се използват.

В мините обаче е различно – те са затворени, равни и човешки проектирани, което дава шанс на ролерите да покажат потенциала си. Точно това кара екипа на аерокосмически инженер да преразгледа теорията. Те се фокусират върху ключовата идея: механичното предимство.

Първата стъпка в прехода от ролер към колело е добавянето на полукръгли легла към платформата – по този начин ролерите се закрепват и се движат заедно с нея. Това не само опростява придвижването, но и създава основа за следващия еволюционен скок.

Колелото като еволюция, а не като изобретение

С помощта на компютърен модел екипът започва да симулира различни форми на ролери. Целта е да се оптимизира както здравината им, така и способността им да улесняват движението.

Чрез стотици итерации алгоритъмът достига до най-ефективната форма: тънка ос, завършваща с два диска – познахте, класическото колело с ос.

Процесът не предполага гениален проблясък в нечия колиба, а точно обратното – бавна еволюция. Стесняването на ролерите заради износване или с цел да преминават по неравен терен постепенно води до форма, която предлага все по-голямо механично предимство.

Най-добрите дизайни се запазват, подражават и надграждат – точно както в биологичната еволюция. Така, в продължение на поколения, едно изобретение буквално се търкаля към своята крайна форма.

Над 5000 години по-късно, колелото отново преминава през трансформация. В Париж обикновен механик на велосипеди създава радиалните лагери – малки сачми, които премахват триенето между оста и колелото.

Иронично или не, лагерите възпроизвеждат същия принцип, от който тръгва всичко – ролерите. И по този начин еволюцията на колелото прави пълен кръг – в буквален и метафоричен смисъл.