България е на път да стане 21-вият член на еврозоната, след като получи одобрение от Европейската комисия и Европейската централна банка миналата седмица – но не всички са убедени, че това е добра идея, пише CNBC.

Изданието посочва, че премиерът на България Росен Желязков, представител на дясноцентристката партия ГЕРБ, е поставил присъединяването към еврозоната като основен приоритет, твърдейки, че това ще укрепи икономическата стабилност и ще стимулира растежа.

Въпреки това, страхове от повишение на цените и загуба на икономически суверенитет подхранват протестите срещу въвеждането на еврото, водени от националистически партии, посочва CNBC и споменава проучването на Европейския съюз, според което половината от българското население е против приемането на еврото.

Медията се обръща към няколко икономисти и експерти, които анализират възможните рискове и ползи от членството на България в еврозоната, очертавайки какво страната може да загуби и спечели от този ход.

Международни медии: Еврозоната е готова за новия си член – България

Инфлация и лихвени проценти

„Най-непосредственото опасение е скок в цените по време на прехода към новата валута, тъй като някои търговци могат да закръглят цените нагоре. Много българи се притесняват, че членството в еврозоната може да отслаби покупателната им способност, особено в по-бедните селски райони“, казва пред CNBC Валентин Татару, икономист в ING, отговарящ за България.

Той обаче подчертава, че българската валута отдавна има фиксиран курс към еврото, така че „инфлационният скок при прехода би трябвало да е умерен“.

Кристиан Линднер: Разбирам романтичните чувства към лева, но ефектите от еврото са по-важни

Загуба на паричен суверенитет

Втората ключова тревога е какво ще означава отказът от лева за независимостта на страната – идеал, който левът символизира, отбелязва Андриус Турса, съветник по Централна и Източна Европа в консултантската компания Teneo.

„Замяната му с еврото може да бъде възприета от част от населението като загуба на национален контрол“, казва Турса. Освен това има опасения, че страната ще се откаже от контрола си върху паричната политика, тъй като държавите в еврозоната се подчиняват на решенията на ЕЦБ.

Българската народна банка, например, вече няма да е единственият орган, определящ лихвените проценти в съответствие с развитието на националната икономика, посочва CNBC.

„Но страните от еврозоната се възползват от по-ниски лихвени проценти благодарение на доверието в ЕЦБ и намаления валутен риск“, коментира Турса. По-ниските лихви обикновено облагодетелстват кредитополучателите чрез по-достъпни заеми и ипотеки, отбелязва, допълва в публикацията си CNBC.

Евро след 6 месеца: Банките и държавата са готови. За гражданите трябват реални цифри и факти

Икономическа стабилност и сила

Присъединяването към еврозоната и преминаването под надзора на ЕЦБ може да засили икономическата стабилност и перспективите за растеж на България, казва Ясмин Грьошл, старши икономист за Европа в Allianz SE.

Тя предполага, че чуждестранните инвестиции може да се увеличат, а брутният вътрешен продукт на страната вероятно ще нарасне след влизането в еврозоната.

„По-дълбоката финансова интеграция ще укрепи българската финансова система под надзора на ЕЦБ, като подобри паричната стабилност“, обяснява Грьошл. „Приемането на еврото ще засили връзките на България с ЕС, увеличавайки нейното влияние и доверието в страната.“

Основни сектори на икономиката като търговията и туризма също ще бъдат подпомогнати, отбелязва Турса от Teneo.

Много от основните търговски партньори на България са в ЕС, като повечето износ през 2023 г. е бил насочен към страни от блока, сочат данни на Националния статистически институт. Водещи сектори са машиностроенето, транспортното оборудване, промишлените стоки и храните.

Туризмът се е превърнал в ключов икономически сектор, като България успешно се позиционира като целогодишна дестинация. CNBC цитира статистики, според които над 13 милиона чуждестранни туристи са посетили страната през 2024 г..

„Присъединяването на България към еврозоната би улеснило търговските и туристически потоци със страни от еврозоната, като премахне разходите и затрудненията, свързани с обмена на валута“, обяснява Турса. Това е особено важно, като се има предвид дълбоката интеграция на България в европейските вериги на доставки.

Председателят на БТПП: Притесненията от въвеждането на еврото са безпочвени

Политическо напрежение

Един от рисковете, отбелязан от анализаторите, е политическото напрежение около приемането на еврото.

„Обществената съпротива срещу въвеждането на еврото вече е довела до значими протести, а в средносрочен план темата може да се превърне в двигател за нарастващата подкрепа към популистки и евроскептични движения“, казва Турса.

Въпреки местните протести и притеснения, в дългосрочен план ползите от членството в еврозоната надвишават недостатъците, смята Ясмин Грьошл от Allianz SE.

„Компромисът е загуба на известна икономическа самостоятелност в замяна на по-дълбока интеграция“, казва тя. „Въпреки че България ще загуби контрол върху паричната си политика и ще бъде обвързана със строги фискални правила, предимствата като икономическа стабилност, по-ниски транзакционни разходи и по-силна интеграция с европейския пазар обикновено надделяват.“

Валентин Татару от ING изразява сходно мнение, като подчертава, че левът вече е фиксиран към еврото, така че не се очаква сериозен шок.

„Присъединяването към еврозоната е една от най-стратегическите стъпки, които България може да направи, за да гарантира дългосрочен просперитет и по-дълбока европейска интеграция“, заключава той.