Папата vs. AI: Лъв XIV иска да спре безконтролното развитие на „цифровия Бог“
В първото си официално обръщение към кардиналите той е предупредил за опасностите, които изкуственият интелект представлява за „човешкото достойнство, справедливостта и труда“

Като лидери на католическата църква, папите отдавна са се заели да се справят с големите предизвикателства на своето време, било то еретици, чума или нашествия. През 2025 г. папа Лъв XIV е определил мисията за ограничаване на рисковете, свързани с безконтролното развитие на изкуствения интелект, като определяща за своя понтификат.
В първото си официално обръщение към кардиналите той е предупредил за опасностите, които изкуственият интелект представлява за „човешкото достойнство, справедливостта и труда“. Два дни по-късно, в изявление пред репортери, той похвали „огромния потенциал“ на технологията, като същевременно предупреди, че тя изисква отговорност, „за да се гарантира, че може да бъде използвана за доброто на всички“.
Точно като своя съименник, папа Лъв XIII от 19 век, който е насърчавал правата на работниците по време на индустриалната революция, Лъв XIV се позиционира като пазител на социалната структура в лицето на заплахата от неконтролираните съвременни технологии. Папското име, избрано от тогавашния кардинал Робърт Превост, „не е било случайно“, заяви говорител на Ватикана в нощта, в която приключи конклавът.
„Църквата ни призовава да гледаме към небесата, но и да вървим по земята в съответствие с времето“, коментира пред POLITICO Паоло Бенанти, францискански монах и съветник на Ватикана по етика в областта на изкуствения интелект, добавяйки, че няма нищо необичайно в това църквата да предлага експертиза в такава футуристична област.
„Ватикана иска да избегне някои развития в изкуствения интелект, които биха нанесли вреда на човешките права и човешкото достойнство и които вероятно биха засегнали несъразмерно нискоквалифицираните работници“, посочва Мария Савона, професор по икономика на иновациите в Luiss University в Рим и Sussex University и експерт по изкуствен интелект.
Етици, философи и технологични магнати са предупреждавали за рисковете от създаването на интелигентни форми на живот от компаниите. Милиардерът, собственик на X и разработчикът на AI бота Grok, Илон Мъск, предупреди да не се „призовава демона“ чрез безразсъдното развитие на изкуствения интелект, сравнявайки го със създаването на „цифров Бог“.
Работата по изработването на регулация за изкуствения интелект от страна на Светия престол започна с предшественика на сегашния папа. През 2020 г. тогавашният папа Франциск събра религиозни и политически лидери, заедно с технологични компании като IBM и Cisco, за да подпишат „Призива от Рим за етика в изкуствения интелект“ – ангажимент за разработване на технологии, които са отчетни и социално полезни. През януари Ватикана публикува официално изявление, в което предупрежди, че изкуственият интелект може да доведе до „поробване на човечеството“.
Като първият папа, роден в САЩ – земята на Силициевата долина и домът на технологичната революция – и завършил математика, Лъв е в уникална позиция да продължи тази кауза.
Вашингтон води кампания за дерегулация, като президентът Доналд Тръмп отмени правилата за безопасност, установени от предшественика му Джо Байдън, и представя план за хардуер за изкуствен интелект на стойност половин трилион долара с водещата компания OpenAI.
Дори ЕС, който исторически е в челните редици на регулирането на изкуствения интелект, променя позицията си, за да се фокусира върху конкурентоспособността – отваряйки вратата за „целенасочени промени“ в Закона за изкуствения интелект и удвоявайки усилията за увеличаване на изчислителната мощност. На срещата на върха за изкуствения интелект в Париж през февруари световните лидери говориха повече за сключването на сделки, отколкото за издигането на предпазни бариери.
За Бенанти ролята на църквата като „експерт по човечност“ може да мотивира лидерите, особено на католическите страни, „да създадат AI, който се грижи за човека и е в съответствие със социалната справедливост“.
При първия разговор между папата и италианския лидер Джорджия Мелони двамата се ангажираха да продължат да работят за „етично и човекоцентрично развитие на изкуствения интелект“. Миналата година, по покана на Мелони, Франциск се обърна към лидерите на Г7 по въпроса за етиката на AI.
„Интересът на Ватикана към изкуствения интелект не е странен“, казва Савона. „Франциск прояви голям интерес и към климатичните промени, които са актуален проблем. Мисията на църквата е да бъде вярна на основните принципи, като същевременно се адаптира към света“.
Ватикана може да използва мрежата си в глобалния Юг, за да „стимулира по-демократичен достъп“ до изкуствения интелект, тъй като властта се концентрира в ръцете на технологичните гиганти и по-богатите страни, и да помогне за налагането на регулации стандартизирано в световен мащаб, казва още Савона, като добавя: „Това би било много, много полезно“.
По думите ѝ понтифът знае, че църквата „може да помогне да се разбере променящия се свят, да го насочи към уважение към човешкото достойнство и да ни покаже как техническите иновации могат да подкрепят социалните грижи“.
Самият папа не успя да избегне бича на съдържанието, генерирано от изкуствен интелект. Само седмица след началото на неговото папство, в YouTube се появи видео, в което той хвали президента на Буркина Фасо Ибрахим Траоре за това, че е сравнил богатството на Ватикана с бедността в Африка. Ватикана сигнализира, че видеото е фалшиво – част от вълна от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, което се появи на африкански платформи и прославя Траоре като образец за панафриканско лидерство.