Муха в купата на кучето ми: Насекомите в храната за домашни любимци и абсурдната реалност в ЕС
В опит да оцелеят, европейските производители пренасочват отглежданите насекоми от фураж за аквакултури към храна за домашни любимци - тъй като законодателството им забранява да използват хранителни отпадъци като източник на храна
&format=webp)
Храната за домашни любимци с насекоми със сигурност не беше план А за европейските производители на протеин. Тя е последният ход в опит да задържат бизнеса си на повърхността, а причините са бюрокрацията в ЕС и липсата на реални регулации върху по-замърсяващите алтернативи.
„Всяка сутрин се събуждам заради рибите, не за да храня домашните любимци“, казва Себастиен Крепийо, главен изпълнителен директор на френската компания Invers, която отглежда брашнени червеи в сътрудничество с местни фермери в региона Оверн-Рона-Алпи.
Повечето производители в сектора стартират с амбицията да заместят традиционния фишфийд – протеинова храна за аквакултури, която често се прави от остатъци от риба или дребни видове като аншоа и сардини. Именно тази практика често се посочва като една от основните причини за свръхулова и загубата на биоразнообразие в океаните, пише Politico.
През 2017 г. Европейската комисия одобрява използването на насекоми в аквакултурния фураж. Пет години по-късно – и за свине и птици. „Всички ние разработваме бизнес моделите си върху тази концепция“, казва Крепийо.
„Но Комисията така и не забрани рибния фураж – и ние продължаваме да се конкурираме с ресурс, безплатно взет от океана на много по-ниска цена. Трябва да има контрол върху вноса на фишфийд в Европа – буквално убиваме океана“, добавя той.
Според доклад на ФАО (2024), едва 10% от популациите на рибите са били обект на неустойчив улов в средата на 70-те години. През 2021 г. този дял вече е 37,7%.
През януари тази година влизат в сила по-строги регулации в риболовния сектор на ЕС – като електронно проследяване на корабите, както и минимални санкции при нарушения. Но ограничение за това колко риба да се отклонява към фишфийда – все още няма.
Именно тук идва ролята на храната за домашни любимци с насекоми. „Ако трябваше да се конкурираме само във фишфийда, досега вече щяхме да сме фалирали“, признава Крепийо.
Храната за домашни любимци с насекоми се представя като по-екологична и хипоалергенна, но все още е нишов продукт, предпочитан главно от потребители с ясно изразена устойчивост в мисленето. Традиционната храна – на месна основа, растителни остатъци или зърнени култури – все още доминира пазара с над 99,5%.
Според Крепийо, масово навлизане няма да има, освен ако водещи брандове като Purina или Acana не го интегрират в асортимента си. Засега обаче Invers успява да привлече потребители, които ценят едновременно здравословната храна и грижата за планетата.
„Храната е вкусна. Животните, за разлика от нас, знаят какво е полезно за тях – ядат я с удоволствие“, твърди той, като добавя, че неговите котки са напълно доволни от новия източник на протеин.
Но природозащитници не са толкова убедени в ползите...
От организацията Eurogroup for Animals отбелязват, че отглеждането на насекоми понякога води до по-голямо екологично въздействие от традиционните съставки в животинската храна – особено когато насекомите не са местно отгледани.
„Ако искаш да ги произвеждаш в Европа – можеш, но трябва да ги държиш на висока температура и влажност. Това струва доста – и като пари, и като ресурси“, казва Франсис Можер от организацията.
Допълнително, според Compassion in World Farming, няма достатъчно научни доказателства, че тази храна наистина е хипоалергенна.
„Устойчивостта на този тип храна все още е под въпрос – от стандартите за хуманно отношение към насекомите, през нуждата да се използват странични продукти вместо зърно и соя, до високия въглероден отпечатък от отопление“, коментира Фил Брук, експерт по етика и изследвания в организацията.
Според FEDIAF, асоциацията на европейската индустрия за храна за домашни любимци, продуктите с насекоми са „една от няколкото обещаващи иновации“ в търсенето на устойчиви протеини.
Но проф. Сесилия Лаландер от университета в Упсала, която се занимава с насекоми в управлението на отпадъци, смята, че използването им за животинска храна не е оптимално:
„Ако заменяш храна, направена от странични животински продукти – като отпадъци от кланици – с нещо, което изисква ресурси, просто не е устойчиво“, подчертава тя.
Проблемите на развъждащите насекоми в ЕС далеч не се изчерпват с конкуренцията от евтиния фишфийд.
Оказва се, че регулациите сами по себе си създават порочен и неустойчив цикъл, който възпира сектора да разгърне своя потенциал. ЕС класифицира насекомите като „отглеждани животни“, което означава, че те не могат да бъдат хранени с остатъци, въпреки че именно това би превърнало индустрията в реална част от кръговата икономика.
Резултатът е, че повечето насекоми се отглеждат с агро-индустриални странични продукти като пшенични трици или остатъци от пивоварство – ресурси, които и без това вече се използват успешно за хранене на прасета или говеда.
„Насекомите се превръщат в излишна стъпка във веригата на хранене“, казва проф. Сесилия Лаландер от университета в Упсала, експерт в използването на насекоми за управление на отпадъци.
Причината за ограниченията всъщност е в историята. След кризата с луда крава (BSE) през 90-те години ЕС въвежда строги забрани за използване на преработено месо във фуражите. Забранява се и храненето на „отглеждани животни“ с отпадъци от кетъринг, тъй като те може да съдържат следи от месо.
Но Лаландер твърди, че тези мерки не отразяват реалните рискове при насекомите, тъй като те не развиват и не предават приони, причинителите на BSE.
„Системата, срещу която се бори Европейският съюз, е била затворена в най-буквалния смисъл – хранил си животни със същия вид, от който произхождат. Това, което ние предлагаме, е използване на хранителни отпадъци за изхранване на насекоми, които след това да хранят други животни“, обяснява тя.
От страна на Европейската комисия обаче позицията остава твърда: рисковете не са само от BSE, а включват и болести като африканска чума по свинете, шап и птичи грип, които също могат да се пренесат чрез отпадъци от храни.
„Тъй като насекомите живеят в директен контакт с хранителната си среда, тя трябва да бъде одобрена като безопасна за отглеждани животни“, посочват анонимни членове от Комисията.
Има решения, но политическата воля липсва.
Няколко научни изследвания вече показват, че рисковете могат да бъдат елиминирани чрез подходящо третиране на отпадъците, като ферментация, термична обработка или сушене – процеси, които ефективно неутрализират патогените.
Но въпросът не опира само до регулациите. Ценовите очаквания на пазара също са сериозна бариера.
„В една кръгова икономика плащаш за всяка стъпка от производствения процес. В линеарния модел обаче просто взимаш, използваш, изхвърляш – и това е всичко“, казва Лаландер.
Очакванията, че фуражът с насекоми трябва да бъде толкова евтин, колкото соята или рибния фураж, са икономическа илюзия, добавя тя. „Цената на соята и фишфийда не включва екологичните щети.“
„Устойчивите практики почти винаги губят. По-лесно е да вземеш от природата, защото е безплатно…“, обобщава Себастиен Крепийо.
И в това изречение се съдържа цялата ирония на сектора: колкото по-близо си до устойчивостта, явно толкова по-далеч стоиш от пазарната логика.