Муха в купата на кучето ми: Насекомите в храната за домашни любимци и абсурдната реалност в ЕС

Храната за домашни любимци с насекоми със сигурност не беше план А за европейските производители на протеин. Тя е последният ход в опит да задържат бизнеса си на повърхността, а причините са бюрокрацията в ЕС и липсата на реални регулации върху по-замърсяващите алтернативи.

„Всяка сутрин се събуждам заради рибите, не за да храня домашните любимци“, казва Себастиен Крепийо, главен изпълнителен директор на френската компания Invers, която отглежда брашнени червеи в сътрудничество с местни фермери в региона Оверн-Рона-Алпи.

Повечето производители в сектора стартират с амбицията да заместят традиционния фишфийд – протеинова храна за аквакултури, която често се прави от остатъци от риба или дребни видове като аншоа и сардини. Именно тази практика често се посочва като една от основните причини за свръхулова и загубата на биоразнообразие в океаните, пише Politico.

През 2017 г. Европейската комисия одобрява използването на насекоми в аквакултурния фураж. Пет години по-късно – и за свине и птици. „Всички ние разработваме бизнес моделите си върху тази концепция“, казва Крепийо.

„Но Комисията така и не забрани рибния фураж – и ние продължаваме да се конкурираме с ресурс, безплатно взет от океана на много по-ниска цена. Трябва да има контрол върху вноса на фишфийд в Европа – буквално убиваме океана“, добавя той.

Според доклад на ФАО (2024), едва 10% от популациите на рибите са били обект на неустойчив улов в средата на 70-те години. През 2021 г. този дял вече е 37,7%.

От консерва с котешка храна до екологична кауза: Как Sheba възстановява кораловите рифове

През януари тази година влизат в сила по-строги регулации в риболовния сектор на ЕС – като електронно проследяване на корабите, както и минимални санкции при нарушения. Но ограничение за това колко риба да се отклонява към фишфийда – все още няма.

Именно тук идва ролята на храната за домашни любимци с насекоми. „Ако трябваше да се конкурираме само във фишфийда, досега вече щяхме да сме фалирали“, признава Крепийо.

Храната за домашни любимци с насекоми се представя като по-екологична и хипоалергенна, но все още е нишов продукт, предпочитан главно от потребители с ясно изразена устойчивост в мисленето. Традиционната храна – на месна основа, растителни остатъци или зърнени култури – все още доминира пазара с над 99,5%.

Според Крепийо, масово навлизане няма да има, освен ако водещи брандове като Purina или Acana не го интегрират в асортимента си. Засега обаче Invers успява да привлече потребители, които ценят едновременно здравословната храна и грижата за планетата.

„Храната е вкусна. Животните, за разлика от нас, знаят какво е полезно за тях – ядат я с удоволствие“, твърди той, като добавя, че неговите котки са напълно доволни от новия източник на протеин.

Пазарът на протеини от насекоми расте със завидни темпове

Но природозащитници не са толкова убедени в ползите...

От организацията Eurogroup for Animals отбелязват, че отглеждането на насекоми понякога води до по-голямо екологично въздействие от традиционните съставки в животинската храна – особено когато насекомите не са местно отгледани.

„Ако искаш да ги произвеждаш в Европа – можеш, но трябва да ги държиш на висока температура и влажност. Това струва доста – и като пари, и като ресурси“, казва Франсис Можер от организацията.

Допълнително, според Compassion in World Farming, няма достатъчно научни доказателства, че тази храна наистина е хипоалергенна.

„Устойчивостта на този тип храна все още е под въпрос – от стандартите за хуманно отношение към насекомите, през нуждата да се използват странични продукти вместо зърно и соя, до високия въглероден отпечатък от отопление“, коментира Фил Брук, експерт по етика и изследвания в организацията.

Бюджет, отбрана, екология: Тежките финансови битки на ЕС през 2025 г.

Според FEDIAF, асоциацията на европейската индустрия за храна за домашни любимци, продуктите с насекоми са „една от няколкото обещаващи иновации“ в търсенето на устойчиви протеини.

Но проф. Сесилия Лаландер от университета в Упсала, която се занимава с насекоми в управлението на отпадъци, смята, че използването им за животинска храна не е оптимално:

„Ако заменяш храна, направена от странични животински продукти – като отпадъци от кланици – с нещо, което изисква ресурси, просто не е устойчиво“, подчертава тя.

Проблемите на развъждащите насекоми в ЕС далеч не се изчерпват с конкуренцията от евтиния фишфийд.

Оказва се, че регулациите сами по себе си създават порочен и неустойчив цикъл, който възпира сектора да разгърне своя потенциал. ЕС класифицира насекомите като „отглеждани животни“, което означава, че те не могат да бъдат хранени с остатъци, въпреки че именно това би превърнало индустрията в реална част от кръговата икономика.

Резултатът е, че повечето насекоми се отглеждат с агро-индустриални странични продукти като пшенични трици или остатъци от пивоварство – ресурси, които и без това вече се използват успешно за хранене на прасета или говеда.

„Насекомите се превръщат в излишна стъпка във веригата на хранене“, казва проф. Сесилия Лаландер от университета в Упсала, експерт в използването на насекоми за управление на отпадъци.

Пилешко с хормони – не. Стандартите на ЕС за храните не подлежат на преговори

Причината за ограниченията всъщност е в историята. След кризата с луда крава (BSE) през 90-те години ЕС въвежда строги забрани за използване на преработено месо във фуражите. Забранява се и храненето на „отглеждани животни“ с отпадъци от кетъринг, тъй като те може да съдържат следи от месо.

Но Лаландер твърди, че тези мерки не отразяват реалните рискове при насекомите, тъй като те не развиват и не предават приони, причинителите на BSE.

„Системата, срещу която се бори Европейският съюз, е била затворена в най-буквалния смисъл – хранил си животни със същия вид, от който произхождат. Това, което ние предлагаме, е използване на хранителни отпадъци за изхранване на насекоми, които след това да хранят други животни“, обяснява тя.

От страна на Европейската комисия обаче позицията остава твърда: рисковете не са само от BSE, а включват и болести като африканска чума по свинете, шап и птичи грип, които също могат да се пренесат чрез отпадъци от храни.

„Тъй като насекомите живеят в директен контакт с хранителната си среда, тя трябва да бъде одобрена като безопасна за отглеждани животни“, посочват анонимни членове от Комисията.

Алтернативните протеини - това ли е новата революция?

Има решения, но политическата воля липсва.

Няколко научни изследвания вече показват, че рисковете могат да бъдат елиминирани чрез подходящо третиране на отпадъците, като ферментация, термична обработка или сушене – процеси, които ефективно неутрализират патогените.

Но въпросът не опира само до регулациите. Ценовите очаквания на пазара също са сериозна бариера.

„В една кръгова икономика плащаш за всяка стъпка от производствения процес. В линеарния модел обаче просто взимаш, използваш, изхвърляш – и това е всичко“, казва Лаландер.

Очакванията, че фуражът с насекоми трябва да бъде толкова евтин, колкото соята или рибния фураж, са икономическа илюзия, добавя тя. „Цената на соята и фишфийда не включва екологичните щети.“

„Устойчивите практики почти винаги губят. По-лесно е да вземеш от природата, защото е безплатно…“, обобщава Себастиен Крепийо.

И в това изречение се съдържа цялата ирония на сектора: колкото по-близо си до устойчивостта, явно толкова по-далеч стоиш от пазарната логика.