Като военен командир на фронта в Европа Владимир Зеленски говори от името на милиони европейци, когато поздрави Фридрих Мерц за това, че от втория си опит е успял да встъпи в длъжност като нов канцлер на Германия.

„Искрено се надяваме, че Германия ще стане още по-силна, че ще видим повече германско лидерство в европейските и трансатлантическите дела“, каза президентът на Украйна.

Но има ли почва за тази надежда, пита в свой анализ POLITICO.

Посланието на Зеленски беше дипломатично, но съдържаше недвусмислена критика на зейналата дупка в сърцето на европейската политика: Германия има слаба лидерска позиция и е несигурна пред лицето на агресията от страна на Русия и отстъплението от ангажиментите за сигурност на Съединените щати на Доналд Тръмп.

Вторник, 6 май, трябваше да бъде денят, който да промени всичко това, да даде на Германия ново силно правителство и да възстанови доброто настроение на Европа. Вместо това членовете на Бундестага унижиха Мерц с безпрецедентна обида, отказвайки да го утвърдят на поста дори след като коалиционното му споразумение беше сключено. Това беше последното нещо, от което се нуждаеха центристите в Европейския съюз.

Въпреки че Мерц в крайна сметка спечели достатъчно гласове, за да стане канцлер на второ гласуване, „политическите щети са нанесени“, коментира пред изданието Катя Хойер, академик и автор на книгата „Отвъд стената“. „Това не е началото на едно уверено, стабилно правителство, а знак колко дълбоки са пукнатините в германския център“.

Мерц не успя да бъде избран за канцлер на Германия в първия парламентарен вот

Отстъплението на Берлин

През последните три години Германия не желаеше да изпълнява традиционната си роля на европейски лидер. Берлин дори на моменти я избягваше напълно.

Предшественикът на Мерц - Олаф Шолц, говореше много за отбраната, но се бавеше с доставките на оръжия като танкове и ракети с далечен обсег за Киев, въпреки че Зеленски нееднократно акцентира, че те са му необходими, за да отблъсне нахлуващата армия на Владимир Путин. Ръководейки раздробена трипартийна коалиция, Шолц нямаше много възможности за големи стъпки и в крайна сметка не успя да предотврати разпадането на правителството си.

Зеленски отбеляза, че силното лидерство на Мерц ще бъде „особено важно, тъй като бъдещето на Европа е заложено на карта - а то ще зависи от нашето единство“. Въпреки това германската политика сега е дълбоко разделена. Без „единство“ у дома Мерц ще се затрудни да катализира промяната, от която според него Европа се нуждае - от увеличаване на разходите за отбрана до политики, които могат да предпазят германското производство от митата на Тръмп и предизвикателствата, идващи от Китай.

На изборите през февруари крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) зае убедително второ място с 21% от гласовете - зад християндемократите на Мерц и пред социалдемократите. Тя ще остане заплаха за новото правителство, тъй като миграцията продължава да доминира в политическите дебати. Германската икономика също е в състояние на упадък, а традиционната индустрия е в процес на срив.

Тези структурни предизвикателства, пред които е изправена коалицията на Мерц, характеризират политическия център, който губи влиянието си в цяла Европа. Същото може да се каже и за Великобритания, например. Или, което е по-критично за ЕС, за Франция.

От отбрана до енергетика: Ще продължи ли меденият месец на Германия и Франция?

Грешните стъпки на Макрон

Ръководството на Германия е от жизненоважно значение за ЕС, защото втората по големина икономика в блока не може да избегне собствените си политически заплитания. Миналата година френският президент Еманюел Макрон рискува с предсрочни избори в опит да смаже крайнодясната партия „Национален сбор” (RN), но вместо това получи висящ парламент, който не е в състояние да постигне съгласие по почти нищо. Последните социологически проучвания сочат, че Жордан Бардела от RN има добри шансове да спечели президентския пост във Франция през 2027 г.

„Цяла Европа гледаше към Берлин днес с надеждата, че Германия отново ще се утвърди като котва на стабилността и проевропейска сила. Тази надежда беше попарена. С последици далеч отвъд нашите граници“, смята Яна Пулиерин, ръководител на берлинския офис на Европейския съвет за външна политика.

Отхвърлянето на Меркел

В основата на всичко това стои един въпрос. Как Мерц се оказа, че е забъркала такава каша в нещо, което би трябвало да е парламентарна формалност? Дали това беше грешка на един или двама депутати, които си мислеха, че могат да се измъкнат с протест? Или е по-дълбок признак на лидер, склонен към политически грешки?

По време на краткото си пребиваване в светлината на международните прожектори досега Мерц се е проявявал като импулсивен и непостоянен. Той рискува, като разчиташе на гласовете на AfD, за да приеме мерки за миграцията в Бундестага преди изборите, вярвайки, че това ще засили вота на неговата партия CDU. Вместо това християндемократите се сринаха, а AfD продължи своя поход.

Санитарният кордон около крайната десница в Германия се разхлабва

В удивително откровени изявления след затварянето на избирателните секции в изборната нощ Мерц се нахвърли върху Тръмп и постави под въпрос жизнеспособността на НАТО. Критиците му изтъкват решението на бившия лидер Ангела Меркел да му забрани да заема влиятелни постове като доказателство, че тя е знаела, че той не е достатъчно добър, за да заема висок пост.

Ако те са прави, може да се окаже, че единственото по-лошо нещо за Европа от отслабен канцлер Мерц ще бъде силен канцлер Мерц.

От Париж до Варшава

Едно от първите действия на Мерц след встъпването му в длъжност ще бъде посещение при френския президент Еманюел Макрон в Париж. Утвърждаването на първенството на френско-германското партньорство е традиционен жест за всички нови френски и германски лидери. А след четирите години на неразбирателство и понякога на откровена враждебност между Макрон и бившия канцлер Олаф Шолц това ще бъде добре дошло завръщане към обичайното.

Също толкова значимо обаче е втората дипломатическа среща на Мерц, която ще бъде с полския премиер Доналд Туск. Тя подчертава колко много се е променил блокът.

Има сериозни основания да се смята, че френско-германският „мотор“ в ЕС ще се върне към живот в ерата Макрон-Мерц. Двамата лидери са в съзвучие по много теми - от необходимостта да се създаде „суверенна“ Европа до екзистенциалното задължение да се попречи на Русия да спечели войната в Украйна. Нещо повече, Мерц даде ясно да се разбере, че деликатният следвоенен баланс трябва да приключи, след като Европа е изправена пред унилатерализма „Америка на първо място“ на американския президент Доналд Тръмп. Той дори призова за „независимост“ от Вашингтон.

Всичко това предполага още по-тесни отношения между Берлин и Брюксел - а следователно и Париж. Все пак би било погрешно да се смята, че партньорството между Макрон и Мерц може да стане толкова мощно и ключово, колкото френско-германските партньорства от миналото, било то в епохата на Жискар-Шмит през 70-те години на миналия век или Митеран-Кол през 80-те години.

ЕС стана по-голям и по-сложен. И посещението на Мерц във Варшава признава многополюсността на блока - факт, който, макар и със закъснение, се приема и от Франция. Според най-висшите му съветници една от външнополитическите цели на Мерц е да укрепи т.нар. триъгълни „ваймарски“ отношения между Берлин, Париж и Варшава - може би чрез преговори за нов договор.

Но има и други причини за безпокойство, че френско-германските отношения може да се възстановят по-трудно, отколкото предполагат топлите отношения между Мерц и Макрон.

През последните четири години много от проблемите между двете страни до голяма степен се дължаха на слабости от германска страна: разпокъсана коалиция, мълчалив и неавантюристичен канцлер и крах на „германския модел“ на евтина руска енергия и близки търговски отношения с Китай. През следващите години обаче изглежда, че проблемите могат да възникнат от френската страна на Рейн.

Ще успее ли застрашената политическа върхушка на Германия да се прегрупира?

На Макрон му остават само две години в Елисейския дворец. И макар че неговият наследник може и да е друг проевропейски центрист, той лесно може да се окаже подобен на Тръмп „разкъсващ всичко“ радикал от крайната десница или, което е по-малко вероятно, от крайната левица. Междувременно четвъртото правителство на малцинството във Франция само за 17 месеца все още е изправено пред възможността да получи порицание и да се разпадне преди края на годината. Нещо повече, бюджетната криза в страната означава, че въпреки че говори много за европейския суверенитет и отбрана, Макрон не е в състояние да вложи парите на Франция там, накъдето насочва думите си.

Френският президент говори за спешната необходимост от увеличаване на разходите за отбрана на европейските държави до 3% или 3,5% от БВП до 2030 г. Понастоящем обаче собствената му страна изразходва едва около 2% за отбрана. Наистина, френското правителство спомена, че през следващата година ще похарчи „допълнителни“ 3 милиарда евро, но тази цифра е в съответствие със съществуващите ангажименти, като по този начин ще запази бюджета за отбрана на Франция на сегашните нива.

С други думи, Макрон възлага всичките си надежди за приноса на Франция към бързото изграждане на европейската армия на предложенията за нов дългов механизъм на ЕС, който ще се основава на наднационални заеми и безвъзмездни средства. Докато Германия под ръководството на Мерц е готова да увеличи собствените си военни разходи, предстои да видим дали големият съюз на новия канцлер ще бъде готов да плати повече и за Франция.

Като оставим настрана бюджетите за отбрана, Мерц и Макрон наистина мислят еднакво - много повече, отколкото Макрон и Шолц. Новият германски канцлер е готов да подкрепи членството на Украйна в ЕС. Освен това той не се противопоставя на ядрената енергия - позиция, която не означава непременно, че ще рестартира германската ядрена програма. Берлин обаче може да спре да спъва Париж, когато става дума за „зелените“ качества на огромната ядрена индустрия на Франция.

Мерц също така подкрепя идеята на Макрон, че политиката на ЕС в областта на конкуренцията трябва да бъде променена, за да се даде възможност за появата на „европейски шампиони“. Той се изказва положително и за по-широкия аргумент на Макрон, че по отношение на военната и икономическата сигурност Старият континент трябва да развие по-голяма стратегическа автономия.