Кръвта на „луд, който се оставя да го хапят змии“, може да е ключът към антидот

„Много бих искал да ми дадеш малко от твоята кръв“.

Едва ли са много хората, които са чували такава реплика при първи разговор с почти непознат човек. Но този случай е по-особен.

Тим Фриде има интересно хоби. Той се оставя нарочно да бъде ухапан от отровни змии. Десетки, стотици пъти. И сам си инжектира отрова. Целта му не е да умре, както сам казва, а да помогне да се намери антидот за змийската отрова. И май е напът да успее.

Джейкъб Гленвил е имунолог, учен и бизнесмен. За първи път научава за Фриде през 2017 г. от няколко новинарски статии. Заглавия от типа „Луд се оставя да го хапят змии“ не впечатляват Гленвил. Той си мисли друго.

„Казах си, че това е нешлифован диамант. Говорих с него и му казах – знам, че звучи странно, но искам да ми дадеш малко кръв за изследване. А той отговори: Най-накрая, чакам това обаждане от толкова дълго.“

Това е предисторията, разказана от Гленвил пред CNN. А ето и каква е настояващата ситуация.

„Змии, дрога и рокендрол“: Той посвети живота си на най-опасните влечуги и не съжалява

Наскоро научното издание Cell публикува проучване на Гленвил, изпълнителен директор на биотехнологичната компания Centivax, и екипа му. В него те разказват как са успели да открият антидот срещу едни от най-силните змийски отрови в света. И основна роля в процеса има Фриде, по-точно неговата кръв.

Но да се върнем още по-назад. Фриде казва, че се интересува от змии от малък. През 12-13 години в YouTube започват да се появяват странни видеа с един мъж пред няколко клетки с влечуги. Той снима как вади една от тях, разказва какъв вид е и я оставя да го ухапе. Обикновено 24 часа по-късно описва как тялото му понася отровата и как се чувства.

Фриде казва, че прави всичко това с научна цел. Пред BBC той пояснява:

„Никога не съм искал да умра от змийска отрова. Нито пък да остана без някой пръст. Или пък да не мога да работя“.

По професия Фриде е автомонтьор, а сега работи за Centivax. Но преди 18 години превръща себе си в ходещ експеримент. Започва с ухапванията, а след това методично си води бележки – кога се е появил отокът на мястото, колко време е останал, как се е чувствал, колко отрова е поел и т.н. Сам признава, че в началото почти е „оплескал нещата“ след като се оставя две кобри да го ухапят една след друга. Тогава изпада в кома за известно време, но остава жив.

Теорията на Гленвил е, че след толкова много ухапвания Фриде е развил естествен имунитет. И че на база неговата кръв може да бъде създадена действаща противоотрова, която да се ползва от всички.

Ако това се случи, би било истински пробив не само с научно, но и със социално значение. Годишно в световен мащаб около 140 хил. души умират след змийски ухапвания. Още три пъти по толкова получават сериозни наранявания и се налагат ампутации.

Как се разработват противоотрови в момента? Използват се животни, най-вече коне. След ухапване имунната им система започва да произвежда антитела, които след това са извличани и използвани в хуманната медицина.

Проблемът е, че тези антидоти не са универсални. Количеството токсини, които човек получава след ухапване, може да се различава в зависимост от вида на змията. Например антидотите, разработени в Индия, не са толкова ефективни срещу влечугите в Шри Ланка.

Космически лаврак два пъти седмично: Френски учени разработват лунни аквакултури

Ето защо учените тръгват по различен път. Вместо да търсят терапия, която неутрализира всеки токсин поотделно, те търсят такава, която неутрализира отровите, съдържащи се цели класове токсини.

Тук се появява Фриде с неговия шантав експеримент. И ентусиазмът на Гленвил.

„Веднага си помислих, че ако някой е развил антитела, неутрализиращи широк спектър от токсини, това ще е е той“, разказва изследователят.

Още при първия разговор с Фриде той настоява за кръвна проба. И получава съгласие.

Проучването се фокусира върху змиите от семейство Аспидови, в което влизат кораловите змии, мамбите, кобрите, тайпаните и др. Тяхната отрова има невротоксини, които парализират жертвата, което може да е фатално, когато се засегне дихателната способност на ухапания.

Учените избират 19 змии, считани за най-отровните от Световната здравна организация и започват да правят експертименти с кръвта на Фриде.

Според доклада на Cell се идентифицират две „широконеутрализиращи антитела“, които блокират два невротоксина в отровите. Тогава екипът добавя трето вещество, за да неутрализира изцяло ефекта от ухапването.

Така се получава своеобразен коктейл и започват опитите с мишки. Те показват, че гризачите оцеляват при контакт с 13 от 19-те вида змийска отрова. При шест се установява частична защита.

Учени доказват, че е възможно да се „съживи“ мъртъв мозък - но има уловка

Гленвил описва резултатите като несравними с наличните в момента антидоти. Според него е напълно възможно тяхната противоотрова да действа и при ухапвания на „още куп змии“, но това просто да не е проверено. Сега екипът се опитва да установи дали добавянето на четвърти компонент не би направило антидота още по-ефективен.

Малко по-различна е ситуацията при т.нар. усойници. В тяхната отрова има много повече хемотоксини, т.е. вещества, които нарушават съсирването на кръвта и увреждат тъканите. Има и трети вид змийски отрови, в които преобладават цитотоксините, които пък атакуват организма на клетъчно ниво.

„Мисля, че през следващите 10-15 години ще имаме антидот за всеки от тези видове“, казва пред BBC проф. Питър Куонг, изследовател в Колумбийския университет.

По думите му антителата, открити в кръвта на Фриде, наистина са необичайни.

„Той е научил имунната си система да действа в много широк спектър“, казва ученият.

Надеждата е, че може да се открие една противоотрова за аспидовите змии и втора за усойниците.

Според проф. Ник Кейсуел, ръководител на отдела за изследване на змийски ухапвания в Училището по тропическа медицина в Ливърпул резултатите от изследванията на Centivax сочат, че това е възможно.

„Няма съмнение, че вървим в тази насока, но има още много работа. Антидотът трябва да бъде сериозно изследван преди да се прилага върху хора“, посочва той.

Фриде пък казва, че се радва и от досегашните постижения.

„Направих нещо за човечеството и съм горд с това. Много е готино“, споделя той след 18 години и стотици доброволни ухапвания.