Когато инвеститорите влагат своите средства в определен актив на фондовия пазар, те се интересуват от две цени - настоящата и бъдещата, на която ще могат да продадат.

И докато цената, на която можете да си купите актива, е напълно известна и можете да я наблюдавате в реално време, то бъдещата цена е напълно неизвестна.

Инвеститорите прибягват до различни методи за определяне на бъдещата стойност на един актив. Най-общо те могат да се групират в две направления – технически и фундаментален анализ.

Виж още: Как да станете феноменален инвеститор

Казано накратко, техническият анализ е екстраполиране на историческото представяне на един актив за определяне на бъдещата му стойност, като се приема, че историята се повтаря. Този тип анализ също има редица разновидности и приоми.

При фундаменталния анализ инвеститорите се задълбочават значително повече. Той разчита на показатели и финансови съотношения като приходи, съотношение-цена печалба, възвръщаемост на инвестициите, себестойност на продажбите и т.н.

Прави се секторен анализ, както и анализ на конкуренцията, анализ на силните и слабите страни на компанията и други. Крайната цел при този анализ е да се заключи дали компанията е подценена и дали си струва да се инвестира в нея.

Има, разбира се, и група инвеститори, които съчетават двата типа анализи (и смятат, че те не се изключват взаимно). Те използват фундаменталния анализ, за да определят дали един актив е подценен и има ли потенциал за поскъпване, а техническият - дава отговор на въпроса, след като е ясна посоката на пазара, как да се отиграе съответната позиция.

Ето някои подходи към прогнозирането на бъдещото движение на цената на един актив:

На първо място, от изключителна важност е таймингът и пазарният тренд. Специалистите препоръчват инвеститорите да не се опитват да се борят с пазара, като заемат противоположни на настоящото му движение позиции.

При наличие на толкова много инвестиционни алтернативи, търсенето на позиция, която да се движи в обратна на пазара посока, е като „търсене на игла в купа сено“. Много по-лесно е да се пуснете по пазарното течение в същата посока.

Изследвания сочат, че постъпленията към фондовете са позитивно свързани с пазарната доходност. Моментните решения за инвестиране, както и кога да се инвестира, са в ситуации на повишения на пазара, които окуражават нови хора да влязат, а това, от своя страна, се изразява в още по-големи повишения и т.н. Задейства се спирален ефект.

Изследване сочи, че акции, представяли се добре през последните месеци, е много вероятно да продължат да се представят така и през следващия месец. Това важи и за акциите, представящи се зле.

Това изследване обаче е в сила, само когато става въпрос за отделен месец. При по-продължителен разглеждан период се наблюдава напълно противоположна тенденция.

Според изследване акции, представящи се добре през последните три до пет години, е много по-вероятно да се представят по-зле от пазара през следващите три до пет години и обратно.

Опитните инвеститори, които са имали наблюдения над много пазари в различни цикли, знаят, че лошото представяне се неутрализира и компенсира с течение на времето.

Те често използват резки обезценки, като възможност за влизане в позиция, при свръхреакции. Друга гледна точка може да е тази, че историческото представяне няма никакво значение.

През 1965 година изследване на Пол Самюелсън сочи, че минали ценови движения нямат никакъв ефект върху бъдещото представяне, което е обосновано в теорията за „ефективен пазар“.

При такъв пазар не може да има подобно явление. Това е подход, според който най-доброто представяне за следващите нива на представяне е за настоящите такива. Тази теория се използва широко при търговията с опциите, където от значение за цената им е единствено волатилността на актива и текущата цена.

Виж още: Пет стъпки към дългосрочния успех в инвестирането

Инвеститорите, търсещи стойност, се насочват към покупка на евтини активи с надеждата с течение на времето те да повишат стойността си. Те залагат на теорията за „неефективен пазар“ или за това, че в цената не са отразени всички фактори и бъдещи очаквания.

През 1964 година е направено изследване, според което факторът за определяне на бъдещата цена на един актив е финансовата оценка, измервана със съотношението цена-счетоводна стойност.

Според изследването, компании с ниско подобно съотношение се представят по-добре в един по-продължителен период от време. По-късно, през 1977 година, се прави същият извод и за компании с ниско съотношение цена-печалба.