Льо Пен води, френският център търси спасител. В надпреварата влиза олимпийски шампион

Когато Теди Ринер, шампион по джудо и един от най-обичаните спортисти във Франция, обяви тази седмица, че ще се кандидатира за президент, новината по-скоро разведри политическата обстановка, отколкото промени хода на надпреварата.

Въпреки огромната си популярност 37-годишният Ринер има малки шансове да спечели изборите за наследник на президента Еманюел Макрон следващата пролет. Но необичайната му кандидатура разкрива една неприятна истина за френската президентска кампания, пише The New York Times.

Пет месеца преди изборите много французи отчаяно търсят ново лице, което да промени развитието на надпреварата. Защото засега тя все повече изглежда като път към първото крайно дясно управление във Франция след Втората световна война.

Основният кандидат на крайната десница Марин Льо Пен от месеци има убедителна преднина пред всички свои съперници. Позициите ѝ се затвърдиха допълнително след седмици на протести, белязани от насилие, които разтърсиха страната.

Същевременно най-разпознаваемият кандидат на дясноцентристите Едуар Филип губи подкрепа в социологическите проучвания.

Безредиците засилват привлекателността както на призивите на крайната десница за законност и ред, така и на исканията на левицата за социална справедливост, пише NYT.

Друг печеливш от общественото напрежение е радикалният ляв политик Жан-Люк Меланшон. В момента той изглежда като най-вероятния съперник на Льо Пен на втория тур на президентските избори.

Ако тенденциите се запазят, французите ще трябва да избират между двама кандидати от противоположните краища на политическия спектър.

Франция и Белгия са в капана на разделения пазар на облигации в еврозоната

Центристките избиратели „се страхуват, че ще бъдат изправени пред двубой между Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон“, казва пред NYT Жан-Даниел Леви, заместник-директор на социологическата агенция Toluna France.

Според него тези хора представляват „осиротял електорат“ – избиратели, които не намират вдъхновяващ кандидат и „все още търсят някого“.

Рафаел Льорка, анализатор във фондация „Жан Жорес“, изследователска организация с леви политически възгледи в Париж, смята, че търсенето на спасител показва „паниката в центристкия блок“.

„Ясно е, че изборите им се изплъзват“, добавя той.

Теди Ринер обаче далеч не е единственото име, което привлича вниманието на разочарованите центристи.

FT: Франция настоява Германия да изясни стратегията си за използване на далекобойни ракети заради риска от ядрена ескалация с Русия

Миналия месец Кристин Лагард, френски юрист и бивш финансов министър, обяви, че подава оставка като председател на Европейската централна банка. Тя обясни решението си с желанието да има свободата да участва по-активно в политическите дебати.

Лагард изключи възможността да се кандидатира за президент, но това не попречи на френските медии да продължат да спекулират, че все пак може да се включи в надпреварата. apnews.com

Доминик дьо Вилпен, бивш външен министър и премиер, който през 2003 г. обяви отказа на Франция да участва в американската инвазия в Ирак, също обмисля кандидатура.

Същото прави и Франсоа Оланд – бившият президент от левоцентристкия политически спектър, който напусна поста през 2017 г. с най-ниското обществено одобрение сред всички държавни глави от създаването на Петата република през 1958 г.

Надпреварата за нов президент на ЕЦБ започна официално

Сред вече заявилите кандидатурите си политици две сравнително нови лица отбелязват осезаем ръст в социологическите проучвания.

Първият е Давид Лиснар, кметът на Кан – социално консервативен привърженик на свободния пазар, който умело изгражда публичния си образ в социалните мрежи.

Другият е Рафаел Глюксман, евродепутат с леви политически възгледи, който наскоро спечели предварителните избори сред кандидатите на левоцентристите.

Общото между двамата е, че нито един от тях не е работил за Еманюел Макрон.

Това се оказва важно предимство в момент, когато френският президент е към края на мандата си и по непопулярност вече се доближава до Франсоа Оланд.

Макрон срещу гнева на французите: Президентът забранява нови протести и критикува „глупавите коментари“ отвън – основно от Тръмп

Тримата най-утвърдени дясноцентристки кандидати – Едуар Филип, Габриел Атал и Брюно Рьотайо – са заемали висши постове в правителствата на Макрон.

Според анализатори тази връзка им вреди в избори, в които избирателите търсят промяна.

„Давид Лиснар и Рафаел Глюксман не носят отговорност за миналото“, обяснява Жан-Даниел Леви от Toluna France.

Лиснар е бивш журналист и син на професионален футболист. Той е бил заместник-председател на основната дясна партия „Републиканците“, а през 2021 г. създава собствена политическа формация – „Нова енергия“.

Глюксман е бивш режисьор на документални филми и син на известния философ Андре Глюксман.

Той се е кандидатирал за изборна длъжност в листа на социалистите, но никога не е членувал в Социалистическата партия. През 2018 г. създава собствена формация – Place Publique („Обществено пространство“).

В последното проучване на Ipsos Глюксман получава 13% подкрепа – колкото Едуар Филип, но значително по-малко от Жан-Люк Меланшон със 17% и Марин Льо Пен с 33,5%.

Вярва ли някой, че тези „избори“ са честни? Тръмп вкара конспиративна теория в машините за гласуване

Лиснар събира 6,5%, макар че в други скорошни проучвания подкрепата за него достига 9%.

Според анализатори и двамата са изправени пред сериозни трудности.

Лиснар трябва да се конкурира с множество други кандидати в пренаселеното дясноцентристко пространство.

Глюксман пък се сблъсква с факта, че левоцентристките сили почти са загубили политическото си влияние във Франция.

Експертите са скептични и към евентуална кандидатура на Кристин Лагард.

Причината далеч не се изчерпва с това, че през септември тя заяви пред френския вестник La Croix, че подобно решение „изобщо не би било добра идея“.

Тогава Лагард посочи възрастта си – 70 години, както и огромните изисквания, свързани с президентския пост.

„Имах малък рак на кожата“: Кристин Лагард признава, че е претърпяла операция

Филип Марлиер, специалист по френска политика в University College London, смята, че технократският стил на Лагард и силната ѝ проевропейска ориентация биха били недостатък в избори, движени от популизъм и национализъм.

„Тези спекулации ни казват повече за кризата на френския десен център“, коментира той.

Тиери Бретон, бивш еврокомисар, чието име също се споменава сред потенциалните кандидати, смята, че центристите изпитват трудности, защото избирателите все повече се отдръпват от традиционните политици с подробно разработени управленски програми.

Getty Images | Тиери Бретон

Вместо това хората изглеждат „все по-склонни да гласуват за определена личност или характер“, обяснява Бретон.

И тук се появява Теди Ринер.

Петкратният олимпийски шампион по джудо никога не е заемал изборна политическа длъжност.

Той е роден в Гваделупа – френска територия в Карибско море, а родителите му се преместват в континентална Франция в началото на 90-те години.

Ринер представя житейската си история като доказателство за величието на Франция и обещава да бъде обединяваща фигура.

Политическите му позиции все още не са напълно оформени, но той се определя като кандидат, който не принадлежи „нито на десницата, нито на левицата“, пише AFP.

На пръв поглед шансовете му изглеждат дори по-малки от тези на Кристин Лагард.

Жан-Даниел Леви обаче отбелязва, че Ринер може да привлече част от младите избиратели, които в момента подкрепят Жан-Люк Меланшон.

Лидерът на крайната левица се превърна в постоянно присъствие на протестите, организирани от студенти.

Със сигурност обаче никой от останалите кандидати не може да съперничи на Ринер по това колко далеч стои от традиционната политическа система.

„Чувам гняв, който някои хора изразяват с огромен негативизъм. И то хора, които вече нямат амбиция или желание да мислят мащабно“, казва Ринер в интервю за френския вестник Le Parisien.

Безредиците във Франция пренареждат политическите позиции преди президентските избори през 2027 г.

„Но Франция е велика страна. Тя ми позволи да стана човекът, който съм днес.“

Сред хората, които приветстваха кандидатурата му, е и Еманюел Макрон.

Самият Макрон се появи като ново лице на политическата сцена по време на президентската кампания през 2017 г.

В интервю за френска телевизия той заяви, че е „много щастлив“ от решението на Ринер да се включи в надпреварата.

„Това може само да бъде от полза за страната“, каза Макрон.