Джаред Къшнър: САЩ не могат да договорят край на войната в Украйна без Европа

Съединените щати не могат да постигнат споразумение за прекратяване на войната в Украйна без участието на Европа. Това заяви зетят на американския президент Доналд Тръмп Джаред Къшнър в четвъртък, след като американските пратеници проведоха отделни срещи с лидерите на Русия и Украйна.

„Не можем да сключим това споразумение, ако европейците не участват в преговорите“, заяви Къшнър късно в четвъртък. Той добави, че според него руският президент Владимир Путин е склонен да даде шанс на европейското участие.

Къшнър говори заедно с другия специален пратеник на САЩ Стив Уиткоф и украинския президент Володимир Зеленски след срещата им на военното летище „Кейсмънт“ западно от Дъблин. Само часове по-рано двамата американски представители разговаряха с Путин в Москва.

Зеленски заяви, че американските представители са постигнали напредък в усилията да осигурят на Европа място на масата за преговори. Уиткоф съобщи, че е насрочена нова среща, но не уточни кога ще се състои и в какъв формат.

По-късно в четвъртък Къшнър написа в социалните мрежи, че Русия и Украйна „вече са се съгласили да разширят следващия кръг от преговорите, като включат и нашите европейски партньори“.

Първият кръг от преговорите за Украйна приключи без пробив, но с договорка за размяна на военнопленници

Москва обаче все още не е потвърдила, че е приела участието на европейски представители в бъдещите преговори.

По-рано тази седмица, по време на мирните преговори в Абу Даби, руската делегация отказа да се срещне с европейските представители, предаде Financial Times.

Изявленията на Къшнър идват, след като европейските лидери отхвърлиха опитите на Путин да обвърже мирните преговори за Украйна с цялостно преразглеждане на архитектурата на сигурността в Европа.

„Няма нужда да откриваме топлата вода“, заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща, който в четвъртък беше домакин на среща със Зеленски и други европейски лидери в Дъблин.

„Европа разполагаше с функционираща система за сигурност, докато Русия първо постепенно не я подкопа, а след това окончателно не я разруши с нахлуването си в Украйна“, добави той.

Радев в Дъблин: Бъдещата сигурност на Европа не може да се договаря без нейно участие

Зеленски посочи, че по време на преговорите в Абу Даби е имало „много разговори за гаранциите за сигурност“, като подчерта, че „Европа наистина трябва да обърне внимание“.

Москва многократно е настоявала за преразглеждане на европейската система за сигурност. Исканията ѝ включват забрана за по-нататъшно разширяване на НАТО, прекратяване на военните учения в близост до руската граница, както и изтегляне на войските и военното оборудване на Алианса от източния му фланг.

В много европейски столици тези искания се възприемат като опит на Кремъл да възстанови сферата си на влияние и да ограничи националния суверенитет на държавите от ЕС и НАТО, пише FT.

В четвъртък Путин заяви, че руските предложения за нова архитектура на сигурността трябва да бъдат обсъдени, преди да бъде постигнато споразумение за прекратяване на войната.

„Какво чуваме от европейците? Не, чак след като има мир в Украйна. Но те планират да изпратят войски там след установяването на мира. Това означава продължаване на войната“, заяви руският президент.

По-късно същия ден неговият съветник по външната политика Юрий Ушаков също настоя за промени.

„Сегашната система не работи. Това е очевидно за всички. Надяваме се, че европейските държави ще подкрепят работата по основните параметри на нова, дългосрочна архитектура на сигурността и мира без ядрени оръжия. Готови сме да започнем тази работа незабавно, съвместно със Съединените щати“, заяви Ушаков.

Русия е удвоила износа на дизел след отмяната на санкциите от Тръмп, но все още нито една доставка не е достигнала до САЩ

Според него основните условия на Кремъл са прекратяване на разширяването на НАТО, забрана за разполагане на „оръжейни системи по руската граница, които представляват заплаха за нас“, както и „връщане към разположението на силите на Алианса от момента на подписването на Основополагащия акт НАТО–Русия“ през 90-те години.

След преговорите в Абу Даби главният руски преговарящ Владимир Медински заяви пред държавната телевизия, че Москва иска да изгради „нова всеобхватна система за европейска сигурност, която да бъде новата Ялта и Потсдам“ — препратка към конференциите, определили следвоенния световен ред.

Трима представители, запознати с обсъжданията, коментират пред Financial Times, че в европейските столици нараства тревогата, че цената за допускането на Европа до преговорите за Украйна може да се окаже съгласие за обсъждане на по-широки въпроси, свързани с отбраната и сигурността на континента.

Това е нещо, което европейските държави отказват да направят вече пет години.

Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас заяви, че Европа трябва да бъде готова да започне разговори за архитектурата на сигурността на континента едва след като Кремъл се съгласи на мирно споразумение.

„В момента пренасочването на вниманието към архитектурата на европейската сигурност всъщност ни отклонява от въпроса, върху който трябва да се съсредоточим — прекратяването на огъня и спирането на убийствата в Украйна“, заяви Калас.

Опасенията на европейските лидери около евентуални преговори за сигурността на континента засилват и натиска за решаване на друг въпрос, по който разговорите се проточват — кой трябва да представлява Европа в бъдещите преговори.

Очаква се лидерите да продължат обсъжданията по темата в Дъблин с надеждата да постигнат съгласие за конкретна кандидатура още този месец. Досега контактите на Европа с американските и украинските преговарящи, както и отделните опити за диалог с Путин, са непредвидими и на моменти лишени от последователност.