Цената, по която „Булгаргаз“ доставя природен газ на крайните снабдители и топлофикациите, се повиши с 32,52% през ноември. В същото време европейските борсови котировки започнаха да отстъпват от най-високите си равнища от края на 2022 г.

Разминаването показва колко трудно предвидим е станал газовият пазар. Европейските цени реагират на всяка новина за войната с Иран, докато националните доставчици трябва да осигуряват необходимите количества за седмици и месеци напред. А с наближаването на зимата следващият ход на американския президент Доналд Тръмп може да се окаже решаващ за посоката на цените.

На 2 ноември Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърди цена от 58,43 евро за мегаватчас, по която „Булгаргаз“ ще продава природен газ на крайните снабдители и топлофикациите през месеца. През октомври тя беше 44,09 евро. Новата цена е без такси за достъп и пренос, акциз и ДДС и влиза в сила от 1 ноември.

Причината за рязкото увеличение според КЕВР е поскъпването на международните пазари, където котировките достигнаха 100–105 евро за мегаватчас. Това оскъпи част от доставките, включени в ценовото предложение на „Булгаргаз“.

Първоначално общественият доставчик поиска цена от 59,08 евро за мегаватчас, но регулаторът настоя за промяна в структурата на доставките.

„Увеличение с 34% е неприемливо, защото би било шоково за топлофикациите и за икономиката на страната“, заяви председателят на КЕВР Пламен Младеновски на 28 октомври.

В резултат „Булгаргаз“ включи допълнителни количества от газохранилището в Чирен, които ограничиха увеличението. Според изчисленията на КЕВР без тази промяна поскъпването би достигнало 39,37%.

В доставките за ноември участват още пълните количества по дългосрочния договор с Азербайджан и втечнен природен газ (LNG), закупен по договори с търговци. Различните източници помагат да се ограничи цената, но България продължава да зависи от движението на международните котировки.

Тази зависимост обяснява защо събитията в Близкия изток вече имат осезаеми последствия за българския пазар.

Радев отрече посегателство върху втората пенсия и отново обеща без поскъпване на тока и парното

Цените падат, но рискът от нов скок остава

В сряда, 4 ноември, декемврийските фючърси на нидерландския газов хъб TTF, основният ценови ориентир за Европа, се търгуваха за 92,695 евро за мегаватчас към 10:30 ч. българско време, показват данни на ICE.

Само в края на миналата седмица котировките надхвърляха 102 евро за мегаватчас – най-високото им равнище от края на декември 2022 г. Във вторник търговията приключи при 91,602 евро, а в сряда започна от 93,50 евро.

На българската платформа „Газов хъб Балкан“ цената в сегмента „ден напред“ за доставка на 4 ноември беше 82,40 евро за мегаватчас.

Тези котировки не са пряко сравними с утвърдените от КЕВР 58,43 евро. TTF отразява фючърсната търговия за декември, българската борса показва цената за краткосрочна доставка, а регулираната цена на „Булгаргаз“ се определя за целия ноември въз основа на конкретната структура и разходи за доставки.

Разликата между тях обаче не отменя общата тенденция: европейският газ поскъпна рязко на фона на нарушените доставки от Близкия изток, а последното поевтиняване е свързано с надеждите за дипломатическо решение на конфликта.

Според The Wall Street Journal търговците сега следят дали Тръмп ще възобнови американските удари срещу Иран, или ще седне на масата за преговори с Техеран.

Тръмп призна, че войната в Иран е сред причините за загубите на републиканците

След междинните избори във вторник демократите спечелиха контрола над двете камари на американския Конгрес. Това може да засили контрола върху външната политика на американския президент, но новият състав на Конгреса ще започне работа едва през януари. През следващите седмици администрацията разполага с възможност да продължи досегашния си подход.

Анализаторите предупреждават, че нова военна ескалация може бързо да върне европейските газови цени над 100 евро за мегаватчас.

„Неяснотата е как Иран би отговорил на евентуално възобновяване на ударите и коя енергийна инфраструктура в региона би се превърнала в мишена“, казва пред WSJ Флорънс Шмит, старши енергиен стратег в Rabobank.

Тя отбелязва, че няма сигурност дали и кога ще има нова атака, особено предвид планираните за 10 и 11 ноември преговори между Русия и Украйна в Абу Даби.

Как Иран влияе на европейските сметки

Основният риск за доставките е свързан с Ормузкия проток. Преди войната през този тесен воден път преминаваха около 20% от световните доставки на втечнен природен газ.

Нарушенията в корабоплаването ограничиха износа от Катар и Обединените арабски емирства. Повечето от тези количества обичайно са предназначени за Азия, но недостигът принуди азиатските купувачи да търсят алтернативни доставки на същия пазар, от който се снабдява и Европа.

Така проблемът с износа от Персийския залив повишава конкуренцията за LNG в световен мащаб. Европейските купувачи трябва да предлагат достатъчно високи цени, за да привличат танкери, които иначе биха се насочили към Азия.

Катар е на път да стане най-големият купувач на американски втечнен газ в света

Именно тази конкуренция е една от причините европейските котировки да останат толкова чувствителни към евентуални нови удари срещу Иран.

Катар, вторият по големина износител на LNG в света, постепенно възстановява производството след иранските удари срещу индустриалния комплекс Рас Лафан през март.

По данни на Kpler страната е изнесла 2,3 млн. тона втечнен природен газ през октомври, спрямо 1,6 млн. тона през септември. Въпреки увеличението това са едва около 35% от средните месечни количества преди войната.

Миналия месец седем производствени линии за втечняване на газ в Рас Лафан са показали признаци на топлинна активност, което подсказва постепенно възстановяване на дейността. Товаренето на танкери също се увеличава, макар че проследяването им е затруднено, тъй като много кораби изключват системите си за автоматична идентификация.

В същото време QatarEnergy продължава да се позовава на форсмажорни обстоятелства по част от договорите си за доставки до края на декември.

WSJ: САЩ настояват за възстановяване на доставките на руски газ за Европа през Украйна

Световният износ се възстановява. Европа все още изостава

САЩ и Русия вече успяват да компенсират голяма част от загубените количества от Персийския залив.

През октомври световният износ на LNG е достигнал 98% от средното си равнище преди войната, показват данните на Kpler. Допълнителни американски доставки също се очакват през следващите месеци.

САЩ също увеличават капацитета си за износ на втечнен природен газ. В края на октомври американската Venture Global започна търговска експлоатация на първата фаза от големия си LNG терминал в Луизиана. Междувременно ExxonMobil и QatarEnergy се подготвят да пуснат втората производствена линия на съвместния си комплекс Golden Pass в Тексас, като началото на пусковите дейности се очаква през декември.

За Европа обаче възстановяването е значително по-бавно. През октомври континентът е внесъл едва 84% от обичайните си предвоенни количества втечнен природен газ.

Още по-притеснителни са резервите. Газохранилищата в Европейския съюз са запълнени на 74,6% – значително под средното равнище за сезона. Германия също е пропуснала целта си за 70% запълване на хранилищата.

Годишната инфлация в България през октомври достига 6,1%, сочат експресни данни на НСИ

Ниските температури в Северозападна Европа вече увеличават потреблението. Ако студеното време се задържи, запасите ще намаляват по-бързо, а потребността от допълнителни доставки ще засили натиска върху цените.

Към тези рискове се прибавя и предстоящото прекратяване на вноса на руски втечнен природен газ в ЕС по оставащите дългосрочни договори от 1 януари 2027 г. За дългосрочните доставки по тръбопроводи забраната ще се прилага от 30 септември същата година, с възможност за отлагане до 1 ноември при определени проблеми със запълването на хранилищата.

Това ще принуди европейските купувачи да търсят още алтернативни количества на международния пазар.

Пеканов: Потребителите няма да усетят увеличение в цените на тока и парното за бита до 1 юли 2027 г.

Какво означава това за България

Засега българското правителство уверява, че поскъпването на газа няма да доведе до ново увеличение на цените на електроенергията и парното за домакинствата до 1 юли 2027 г.

Премиерът Румен Радев заяви, че кабинетът ще осигури необходимата ликвидност за защитните механизми, включително чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система. Ангажиментът беше потвърден и от вицепремиера Атанас Пеканов.

Обещанието на правителството се отнася до регулираните цени на тока и парното. Поскъпването на природния газ обаче може да увеличи сметките на домакинствата, които се отопляват директно с него, както и разходите на предприятията. То поставя под допълнителен натиск и топлофикационните дружества, които трябва да плащат повече за горивото, докато цените на парното за битовите потребители остават непроменени.

За КЕВР следващото изпитание ще бъде дали международните котировки ще продължат да отстъпват, или нова ескалация в Близкия изток отново ще оскъпи доставките на „Булгаргаз“.

Европейският пазар остава далеч от рекордните цени през енергийната криза от 2022 г. Но сравнително ниските запаси, все още ограничените доставки от Катар и предстоящата забрана на руския LNG оставят малко пространство за нови сътресения, пише WSJ.

Ако студена зима съвпадне с нови удари срещу Иран и отслабено производство на електроенергия от вятърни мощности, необходимостта от газ може да нарасне именно когато доставките отново бъдат поставени под натиск. Тогава сегашното отстъпление на борсовите цени може да се окаже краткотрайно.