Ненаситен за модната индустрия: Карлос Назарио и опитът да уловиш времето

Ако трябваше да си направите капсула на времето, която да отразява живота сред хаоса на 2020-те години, какво бихте избрали да включите в нея?

И бихте ли имали достатъчно самоувереност изобщо да си поверите такъв амбициозен проект?

Това са въпроси, които Карлос Назарио познава твърде добре, тъй като се бори с тях дълго време, докато работи върху първата си книга Silver Lining – дръзко естетическо приключение през духа на времето, така както той го вижда и иска да бъде видяно.

38-годишният стилист изпитва наложителна нужда да създаде нещо съществено, което да документира този момент – епоха на уникалното усещане, че преживява историята и всичко, което той предполага.

Но в духа на репутацията за смели, дори революционни творби, това не може да е просто поредната модна книга. Тя трябва да отправи послание – с гласа на Назарио, към бъдещите поколения, разказва CNN.

„Това, което исках да направя, беше да оставя документ, който да подскаже, че не всички мислят по еднакъв начин и има хора, които изглеждат различно, мислят различно и виждат различно, и те не са по-малко изискани, нито по-малко важни, и не бива да се отнасят към тях с по-малко уважение“, казва Назарио.

Като новоназначен главен редактор на британското модно списание Wonderland (а преди това сътрудник-директор по стил във Vogue и главен директор по стил в Harper’s Bazaar US), той владее езика на списанията безупречно.

Творчеството му отразява както реалността от ежедневието – Назарио, който е афро-латиноамериканец, често подкрепя разнообразни модели , така и играта с фантазията и митологията, както личи от неговата фотосесия с Тeйлър Митчъл на южната граница на Тексас, посветена на 250-годишнината на страната.

Назарио е бил стилист на всички – от поп принцесата Риана до конгресменката Алесандра Окасио-Кортес, като особено се откроява облеклото, което избира за нея за корицата на Vanity Fair от 2020 г. – специален бял костюм, проектиран от тъмнокож мъж от нейния район.

Vanity Fair

Това става скоро след като облича Лизу и Наоми Кембъл за Vogue, превръщайки се в първия тъмнокож стилист, автор на една от кориците на списанието от основаването му преди век.

„Модната индустрия сякаш не може да се насити на Карлос Назарио“, обявява списанието The Cut на New York през 2021 г., отбелязвайки зашеметяващите 14 корици, които той създава само за една година, допълва CNN.

Но докато кариерата на Карлос Назарио набира скорост, той се чувства раздвоен.

Новото десетилетие започва със смъртоносна пандемия и движение за расова справедливост, които прерастват лавинообразно в културни войни, експлоатирани от политически фигури, жадни за власт.

Hermes отчете срив в растежа, невиждан от локдауна през пандемията

Усеща се като вихрушка.

По онова време Назарио дори не успява да се наслади на своята историческа работа във Vogue. Вместо това е гневен, че изобщо е отнело толкова дълго време на човек с тъмна кожа бъде дадена тази възможност.

През 2021 г. умира неговият приятел и колега от бранша Вирджил Абло – прочутият дизайнер на мъжка мода за Louis Vuitton и основател на марката за стрийт мода Off-White. Смъртта му се превръща в още един тласък, от който Назарио се нуждае, за да направи прехода към редактор на собствената си работа.

„Всички тези събития, случили се едновременно, ме подтикнаха да си кажа: „Добре, трябва да се ангажирам. Трябва да създам нещо и може би е нормално, ако не е съвършено“, спомня си той.

Възможно ли е да се „излекува“ страхът от провал? Отговорът отново идва от спорта

Страхът от несъвършенството или провала често е това, което ни пречи да започнем или да довършим нещата.

Но въпреки страха си, Назарио иска да бъде смел. Книгата, а не списанието, му се струва като „по-трайна, цялостна мисъл“ и форма, подходяща за дълбоките въпроси, с които се заема.

„Не исках хората да ме мислят като поредния стилист, който издава нещо авторско. Съдържанието ми се струваше много по-сериозно и много по-неотложно и със сигурност засягаше теми, които не бих се чувствал комфортно да разглеждам в масовите списания.“

С обем от над 300 страници и с различни материали от Назарио и неговите сътрудници, Silver Lining се оказва наистина амбициозно произведение с непринудения дух на модно или литературно списание, но с трайността и тежестта на ценен албум за библиотеката във всекидневната.

Темите за расата и телесната форма преминават из цялата книга.

Черно-бели фотографии на Луис Алберто Родригес, изследващи красотата и разнообразните типове тела на тъмнокожи мъже, са последвани от есе на Дарнъл Л. Мур, в което писателят и активист се впуска в размишления за собственото си тяло, чернокож произход и сексуалност.

Карлос Назарио се интересува и от въпросите на пола.

В един от проектите си той и фотографът Питер Хюго пътуват до Индия, за да заснемат серия деликатни портрети на хиджри – общност от хора от третия пол в Южна Азия, които се ползват с полусвещен статут.

Има и впечатляваща серия на фотографа Габриел Мозес от Южен Лондон, в която моделите сякаш излизат от тъмни платна в стил поп-арт, като нарисувани фигурки, излезли да си възвърнат автономията.

Следва серия от вдъхновяващи разговори между моделите Алекс Консани и Палома Елсесер, певицата Ерика Баду и видеохудожника Артур Джафа, фотографа Минг Смит и музикантката Соланж Ноулс, всички те са приятели и доверени лица на Назарио в индустрия, която понякога може да бъде безмилостна.

Не е изненада, че негови колеги го подкрепят на премиерите на Silver Lining в бутика Dover Street Market както в Ню Йорк, така и в Париж, които предшестват излизането на книгата.

Наоми Кембъл отваря кутията на Пандора – но от спомени

Често обаче Назарио се връща към реалността на настоящия момент.

В Red Pill, Blue Pill френско-швейцарският фотограф Таде Комар заснема портрети на участници в предизборни митинги в напрегнатата кампания през 2024 г., период, в който един комедиант предизвика възмущение, като характеризира Пуерто Рико като „плаващ остров от боклук“ на митинг на Тръмп.

В Los Borinqueño Оливър Хадли Пиърч и Назарио ни отвеждат на този остров и разговарят с пуерториканци, сред които и родената там манекенка Джоан Смолс, всички позиращи с достойнство и красота в атмосферата на фризьорски салони, в леглото или сред природата.

Vogue.it

Сърцевината на Silver Lining е в средата на книгата – в дълбоко прочувстван и интимен разговор между Назарио и собствената му баба, Ефна Плаза-Меррит, която той някога убеждава да позира за корицата на Vogue Italia, облечена в Prada.

Двамата си спомнят как тя е помогнала за отглеждането на внука си, как нейната хомофобия постепенно е заменена от пълно приемане и как продължава да се бори с проблеми, свързани с външния си вид, провокирани от възрастта. Част от дисморфията произтича от възпитанието и идентичността ѝ на тъмнокожа жена, но друга е внушена от модната индустрия, от която внукът ѝ вече е неразделна част.

Но именно тук Карлос Назарио усеща своята уникална мисия като част от авангарда на модата – да промени възприятията към хората. Снимките на баба му, например, излъчват ефирно сияние, което превръща бръчките по лицето и ръцете ѝ в белези, възхваляващи нейния живот и влияние.

И ако стандартите за красота ще се променят, Назарио иска да помогне за насочването на разговора от позицията на модната власт, с която разполага. Това е етика, която смята за една от малкото положителни страни на този спорен социален климат: нарастващото осъзнаване на това, което дължим един на друг и на света.

„Най-силната положителна страна, която започваме да приемаме, е, че всички трябва да живеем заедно в този свят. Всички носим много важна отговорност да допринесем за него, под каквато и да е форма“.