„Най-силният единичен индикатор за бъдещата доходност на фондовия пазар“ никога не е бил толкова песимистичен, пише анализаторът на MarketWatch Марк Хълбърт.

Става дума за средния дял на акциите в инвестиционните портфейли на американските домакинства. Показателят действа обратно: колкото по-голяма е експозицията към акции, толкова по-ниска обикновено е доходността през следващите 10 години - и обратно. Заслугата за откриването му е на анонимния автор на блога Philosophical Economics.

Данните от 1951 г. насам показват необичайно силна връзка между дела на акциите в портфейлите на американските домакинства и доходността на S&P 500 през следващото десетилетие. Исторически този показател обяснява около 58% от разликите в реалната 10-годишна доходност на индекса - значително повече от някои от най-популярните мерки за това дали пазарът е надценен.

За сравнение, циклично коригираното съотношение цена/печалба CAPE, популяризирано от Нобеловия лауреат Робърт Шилър, обяснява около 30% от тези движения. При т.нар. „индикатор на Бъфет“ - съотношението между общата пазарна капитализация и БВП - делът е около 28%.

В момента средният дял на акциите в портфейлите на американските домакинства е 56,4% - най-високото ниво в историята. Средната стойност от 1951 г. насам е 36,4%, или с 20 процентни пункта по-ниска.

Глобалният технологичен срив се задълбочава

Nasdaq Composite се насочва към над 2% спад за октомври

Ако историческата връзка между този показател и последващата 10-годишна доходност на пазара се запази, сегашното ниво предполага, че до 2036 г. S&P 500 ще носи средна годишна обща доходност след отчитане на инфлацията от минус 6%.

Ако през следващите 10 години инфлацията бъде средно 2,7% годишно - последната прогноза на модела за инфлационните очаквания на Федералния резерв в Кливланд - делът на акциите в портфейлите на домакинствата предполага номинална доходност от минус 8,7% годишно.

Някои оспорват тази мрачна прогноза с аргумента, че след финансовата криза от 2008-2009 г. американските домакинства са увеличили дела на акциите в портфейлите си по причини, които нямат много общо с бъдещия потенциал на фондовия пазар.

Анализаторът вижда в изкуствения интелект едновременно най-бързо разпространяващата се технология и класически балон. Според него сривът няма да унищожи AI, а ще изчисти пазара, ще заличи слабите компании и ще остави по-малко, но по-силни играчи

Големият AI срив: Рушир Шарма за оцеляването след края на бума

След тежките загуби при недвижимите имоти по време на кризата инвеститорите започнаха да насочват по-голяма част от активите си към акции. Затова според тази теза високите стойности на показателя през последните години не би трябвало да носят същия негативен сигнал, какъвто са носили в миналото.

Този аргумент обаче работи и в обратната посока.

По-голямата експозиция към акции, независимо защо се е увеличила, означава, че домакинствата са много по-уязвими при спад на пазара.

Причината е т.нар. „ефект на богатството“, който подкрепя икономическия растеж, когато цените на акциите се повишават. Но същият механизъм действа и обратно: когато пазарът пада, домакинствата с по-голяма експозиция към акции се чувстват по-бедни и ограничават разходите си, което допълнително може да задълбочи икономическия спад.

„Лошите новини са най-добрият приятел на инвеститора“

Притеснявате се от срив на пазарите? Тези думи на Уорън Бъфет може да ви успокоят

Разбира се, важат обичайните уговорки. Корелацията не означава причинно-следствена връзка и нито един индикатор, независимо колко добър е бил в миналото, не дава гаранции за бъдещето, пише Хълбърт.

Но предвид статистическата история на „Най-силния единичен индикатор“, сегашното му рекордно високо ниво трудно може да бъде пренебрегнато.