„Русия не печели на бойното поле, а вместо това Путин взема на прицел цивилни извън бойното поле и засилва хибридните атаки в Европа“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас в рамките на дебат в Европейския парламент във връзка с ескалацията на руските удари срещу корабоплаването в Черно море.

„Шест атаки в рамките на десет дни от предполагаеми руски дронове представляват неприемлива ескалация на атаките“, каза Калас, цитирана от БТА.

През последните две седмици атаките срещу търговското корабоплаване засегнаха и райони край България и Румъния. На 6 и 13 октомври общо четири търговски кораба бяха поразени от дронове в българската изключителна икономическа зона в Черно море, като два от тях потънаха. На 15 октомври пожари избухнаха и на два танкера край румънското крайбрежие, а седем моряци останаха в неизвестност. Румънските власти съобщиха и за кратко навлизане на дрон във въздушното пространство на страната. Министърът на отбраната Димитър Стоянов изрази предположение, че дроновете са от руска страна, но произходът им не е окончателно установен. 

Калас посочи, че от средата на юли Русия е засилила атаките си срещу украинския износ. По думите ѝ по някои оценки Украйна губи по 60 милиона евро на ден приходи от износ.

Искането включва авиация, зенитно-ракетни комплекси и системи за противодействие на дронове на фона на зачестилите инциденти с търговски кораби в Черно море

Министър Стоянов: „България е поискала от НАТО допълнителна военна подкрепа“

Черноморският коридор остава основният маршрут за износ на украинска пшеница, а руските атаки срещу корабоплаването застрашават световната продоволствена сигурност, предупреди Калас. На фона на най-високите цени на пшеницата от 2023 г. Европейският съвет настоява за незабавно възстановяване на безопасността на гражданското корабоплаване в региона.

„Световната продоволствена система сега е заплашена от перфектната буря“, посочи Калас. „Супер „Ел Ниньо“, суша в двете полукълба и конфликтът в Близкия изток поставят под напрежение износа на торове. По света сега има три критични точки – Ормузкия проток, Баб ел Мандеб и Черно море. Действията на Русия пречат на хората по света да се прехранват.“

Според Калас това налага силен и обединен европейски отговор.

„Първо трябва да работим за това Украйна да продължи да бъде свързана със световните пазари“, заяви тя.

„Второ, трябва да укрепим сигурността в Черно море и по Дунав. Ранното разпознаване и засичане е от ключово значение“, добави Калас. По думите ѝ центърът за сигурност в Черно море, за чието създаване работят България и Румъния с подкрепата на ЕС, допълнително ще укрепи способностите за следене на ситуацията.

„Нуждаем се и от по-бърза процедура за съвместно вземане на решения в случай на сериозни инциденти“, обобщи Калас. Според нея това е целта на предложението на Европейския съвет за създаване на спешен протокол за незабавни политически консултации и по-добра координация при сериозни хибридни кризи.