Швейцарските законодатели са изправени пред дилема за новите правила относно капиталовите изисквания за UBS след фалита на Credit Suisse през 2023 г. Ако те са твърде строги, най-голямата банка в Швейцария може да реши да се премести в чужбина, ако са твърде либерални, може да се стигне до референдум, който да удължи несигурността.

Комисия на Долната камара на парламента ще започне на 26 октомври обсъждането на банковите правила, приети миналия месец от Горната камара, които според ръководството на UBS са неприемливи.

Перспективите за по-либерални правила изглеждат малки, отбелязва Reuters.

Големите инвеститори вече призоваха UBS да напусне Швейцария в търсене на по-благоприятна регулаторна среда, а банката изготвя потенциални планове за действие при извънредни ситуации, включително преместване на седалището си или сливане с друг кредитор, съобщава източници на Reuters. Все пак, разходите с напускането или загубата на швейцарската идентичност, може да се окажат цена, която базираният в Цюрих мениджър на активи не е склонен да плати, отбелязва агенцията.

Лео Мюлер, депутат от Центристката партия, член на комисията, признава, че парламентът също се намира в деликатна ситуация. „Ако ги смекчим прекалено много, ще има референдум. Ако сме прекалено строги, банката може да каже: „Е, Швейцария вече е трудно място за правене на бизнес, ще потърсим другаде“, обяснява той.

Обсъждат се компромисни решения, като някои законодатели опитват да смекчат предложенията, но общото мнение в целия политически спектър е, че това ще бъде трудно.

Горната камара реши, че UBS трябва да подкрепи своите чуждестранни подразделения с 90% капитал от първи ред (CET1), увеличение спрямо сегашния буфер от 60%, който може частично да бъде покрит с по-евтин капитал. Правителството предложи изискване за 100% CET1.

UBS многократно е заявявала, че иска да остане в Швейцария и че присъствието ѝ там е от полза както за банката, така и за страната. Въпреки това твърди, че предложението за 90% CET1 е прекомерно и би навредило на нейната конкурентоспособност.

Министърът на финансите Карин Келър-Зутър, която намекна за възможността за провеждане на референдум, при който законът може да бъде оспорен при достатъчна подкрепа, иска парламентът да одобри 90% от CET1, твърди запознат източник на Reuters.

Министерството отказва да коментира.

Социалдемократите, които подкрепят изискването за 100% CET1 капитал ще решат дали да поискат референдум, след като парламентът вземе решение, което не се очаква по-рано от декември.

Ханс-Петер Портман от центристко-дясната Либерална партия (FDP) предложи изискване за 75% CET1 капитал, съчетано с механизъм за укрепване на капацитета за поемане на загуби, ако капиталовите коефициенти паднат под определено ниво.

„Ще бъде намерено решение, което да позволи на UBS да продължи да компенсира адекватно акционерите за риска и да заделя инвестиционен капитал за бъдещето, като сведе до минимум риска от неплатежоспособност за швейцарската общественост“, заявява той.

Подкрепата в Горната камара за предложението за 90% CET1 беше по-силна от очакваното.

В Долната камара лявоцентристките партии са по-добре представени, а тези от центъра и център-дясното са или разделени, или клонят към по-твърда позиции.

„Личното ми мнение е, че Долната камара би могла да се съгласи на 90%“, смята депутатът от FDP Оливие Фелер, който подкрепя 100% CET1, но позицията на партията му все още се обсъжда, след което допълва: „Ние сме малка страна с голяма банка.“

Урс Саксер, професор по право в Университета в Цюрих, заявява, че всеки компромис вероятно ще се доближи до предложението за 90% CET1. „UBS няма да действа ирационално. Има нужда от много добра причина, за да напусне, а стабилността и правната сигурност на Швейцария, не се намират лесно в днешно време“.

Някои акционери твърдят, че предложените правила биха могли да задушат UBS. Artisan Partners вече призова банката да напусне Швейцария заради регулациите.