Разногласия за бюджета и цените на горивата белязаха първия ден от срещата на върха на ЕС

Първият ден от двудневната среща на върха на европейските лидери в Брюксел премина под знака на задълбочаващи се разногласия около следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз и мерките за ограничаване на енергийните разходи. След близо 14 часа преговори в четвъртък лидерите не успяха да постигнат съществен напредък по нито един от двата въпроса, а напрежението постави под натиск председателя на Европейския съвет Антониу Коща.

Дискусиите се проведоха на фона на опасенията за конкурентоспособността на европейската икономика, високите цени на горивата и политическите последици от предстоящите избори в редица държави членки.

Сред останалите теми бяха разширяването на ЕС и сигурността в Черно море. Българският премиер Румен Радев привлече внимание с подкрепата си за договореността между САЩ и Русия за доставки на руски дизел, докато редица европейски правителства се опасяват, че тя може да отслаби санкционния натиск върху Москва.

Политическият натиск върху Макрон и Мерц задълбочава разногласията за следващия бюджет на ЕС

Бюджетът на ЕС остава без решение

Преговорите за многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. навлизат в решаваща фаза, но позициите на държавите членки остават силно раздалечени.

Досега Коща настояваше окончателното споразумение да бъде постигнато най-късно през декември 2026 г. Според него евентуално отлагане за следващата година би оставило твърде малко време за приемането на необходимото законодателство, така че новият бюджет да започне да действа на 1 януари 2028 г.

След безрезултатните разговори в четвъртък обаче все повече правителства поставят под съмнение необходимостта от подобен срок.

„Няма да постигнем споразумение този месец. Нито следващия. Дори не знам дали е възможно да се договорим преди края на годината“, заяви служебният премиер на Швеция Улф Кристершон. „Мисля, че не бързаме.“

Италианският министър-председател Джорджа Мелони също предупреди, че сроковете не бива да имат предимство пред съдържанието на договореностите.

Основното противопоставяне е между т.нар. „пестеливи“ страни – коалиция от шест нетни вносители в европейския бюджет, водена от Германия, които настояват за значително ограничаване на разходите, и групата „Приятели на кохезията“, обединяваща 17 държави от Южна и Източна Европа, които се стремят да запазят финансирането за по-бедните региони.

Разделението обаче не е еднозначно. Испания и Италия държат на средствата за селското стопанство, докато балтийските страни настояват за повече инвестиции в отбраната заради близостта си до Русия. Франция все още не е заела категорична позиция, тъй като се опитва да съчетае европейските си амбиции с необходимостта да овладее значителния си бюджетен дефицит.

Предложението на ирландското председателство за съкращаване на общата финансова рамка със 141 млрд. евро не получи необходимата подкрепа. Така преговорите преминават под прякото ръководство на Коща, който трябва да представи нов компромисен вариант през следващите седмици. Очаква се новото предложение да предвижда запазване на националните вноски на ниско равнище, въвеждане на нови общоевропейски данъци за финансиране на бюджета и достатъчно средства за непредвидени разходи. 

Допълнително усложнение представляват предстоящите избори през 2027 г. във Франция, Италия, Полша, Финландия, Естония, Словакия и Гърция. Европейски представители се опасяват, че ако преговорите не приключат тази година, постигането на компромис може да се отложи до есента на 2027 г.

Мерц обединява привържениците на бюджетни съкращения в ЕС, докато Коща търси компромис

Спорът за въглеродните емисии задълбочи разделението

Още по-напрегнати се оказаха разговорите за енергийните разходи и бъдещето на европейската система за търговия с емисии. Основният спор се съсредоточи върху ETS2 – новата система за ценообразуване на въглеродните емисии, която трябва да обхване горивата за автомобилния транспорт и отоплението от 2028 г.

Италия, подкрепена от Унгария, Чехия, Словакия и Полша, настоява за отлагане на въвеждането ѝ заради опасения, че новите разходи ще доведат до допълнително поскъпване на енергията за домакинствата и бизнеса.

Срещу тази позиция се обявиха Германия, Франция, Испания, Португалия, скандинавските държави и Нидерландия, които се противопоставят на опитите вече приетото законодателство да бъде преразгледано.

Според дипломати, цитирани от POLITICO, противопоставянето е прераснало в толкова сложен спор за формулировките на заключенията, че Коща е бил принуден да отмени планираната пресконференция и да отложи част от разговорите за след вечерята.

Германският канцлер Фридрих Мерц е реагирал остро на непреклонната позиция на Джорджа Мелони, докато представители на други държави са изразили недоволство от начина, по който председателят на Европейския съвет ръководи преговорите.

Един от дипломатите определя ситуацията като „пълен хаос“, а друг смята, че Коща е „изгубил контрол над залата“.

Недоволството се пренася и върху бюджетните разговори. Представители на северните държави подозират, че бившият португалски премиер проявява предпочитание към позициите на южните страни. Не всички обаче споделят тази оценка. Белгийският премиер Барт де Вевер защити Коща, определяйки го като способен и проницателен посредник.

Фон дер Лайен предупреди да не се орязва бюджетът на ЕС и даде година отсрочка за износителите на метан

Радев подкрепя сделката между Тръмп и Путин

На фона на европейските разногласия българският премиер Румен Радев зае различна позиция от тази на редица свои колеги по отношение на споразумението между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин за доставки на руски дизел.

Договореността, обявена в края на миналата седмица, предвижда Русия да предостави значителни количества дизелово гориво на американския и международните пазари. За целта Вашингтон временно облекчава санкционните ограничения върху руския дизел до април 2027 г.

С този ход американската администрация се стреми да ограничи поскъпването на горивата преди междинните избори за Конгреса през ноември. Европейски правителства обаче предупреждават, че подобна мярка може да увеличи приходите на Москва от енергийния сектор и да отслаби икономическия натиск върху Русия заради войната в Украйна.

При пристигането си в Брюксел в четвъртък Радев изрази подкрепа за възможността цените да бъдат понижени.

„Знаете ли какъв е проблемът ни в Европа в момента? Високите цени на горивата“, заяви той пред журналисти. „Оценяваме всяка стъпка, която води до намаляване на цените на горивата и гарантира нашата конкурентоспособност“, добави българският министър-председател, цитиран от Euronews.

Изказването му откроява противоречието между стремежа за ограничаване на енергийните разходи и усилията на ЕС да запази санкционния натиск върху Русия.

Докато европейските лидери критикуват сделката между Тръмп и Путин за руския дизел, Радев я подкрепя

Сигурността в Черно море и подкрепата на НАТО

Друг важен въпрос за страната ни по време на срещата в Брюксел беше сигурността на корабоплаването в Черно море след поредицата от атаки срещу търговски плавателни съдове.

През последните две седмици четири кораба бяха атакувани с дронове в изключителната икономическа зона на България. Два от тях потънаха, а част от екипажите им остават в неизвестност.

В четвъртък Радев проведе среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и румънския президент Никушор Дан, посветена на обстановката в региона. В публикация в X българският премиер съобщи, че Алиансът следи развитието на ситуацията и има готовност да помогне на България и Румъния за укрепване на способностите им за противодействие на дронове и морско наблюдение.

Радев благодари на Рюте за ясния сигнал, че сигурността в Черно море е неразделна част от сигурността на Източния фланг на НАТО, и призова за съвместни усилия за защита на корабоплаването.

Българските власти все още не са установили категорично отговорните за нападенията, въпреки че допускат руска намеса.

НАТО наблюдава обстановката в Черно море и е в готовност да помогне, заявява Радев след среща с Рюте

Разширяването на ЕС се сблъсква с нови препятствия

Наред с финансовите и енергийните въпроси внимание привлече и спорът между Хърватия и Черна гора, който застрашава плановете на Подгорица да стане 28-ата държава членка на ЕС до 2028 г.

Загреб настоява за разрешаването на осем спорни въпроса, свързани основно с наследството на войните в бивша Югославия, включително имуществени претенции, граници, разследване на военни престъпления и обезщетяване на жертвите.

Германия се е намесила дипломатически, призовавайки Хърватия към конструктивен подход, пише Euronews. Правителството на Мерц е предложило и посредничество между двете страни, а Франция и Люксембург също полагат усилия за намиране на компромис.

Хърватският премиер Андрей Пленкович обаче заяви, че Загреб от години поставя тези въпроси пред черногорските власти, без да има напредък.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас предупреди, че процесът на присъединяване не бива да става заложник на двустранни разногласия.

Според европейски представители евентуалното блокиране на Черна гора би могло да има по-широки последици за останалите водещи кандидати – Албания, Молдова и Украйна. На фона на напрежението с Русия Брюксел все по-ясно разглежда разширяването като геополитически инструмент за укрепване на връзките със съседните държави.