Германският канцлер Фридрих Мерц събира в четвъртък група европейски лидери, които настояват следващият седемгодишен бюджет на ЕС да бъде намален със стотици милиарди евро. Срещата се провежда в момент, когато председателят на Европейския съвет Антониу Коща обикаля държавите членки в опит да намери компромис.

Мерц, чиято популярност в Германия намалява и който е изправен пред риск крайната десница да спечели ключови регионални избори, отхвърля предложението на Европейската комисия за бюджет от близо 2 трилиона евро за периода 2028–2034 г. В Берлин той ще разговаря с лидерите на Нидерландия, Финландия, Австрия, Дания и Швеция, докато Коща продължава паралелните си консултации с посещение в Прага.

„Общият бюджет трябва да бъде значително намален – със стотици милиарди евро“, коментира пред POLITICO австрийският канцлер Кристиан Щокер, присъединявайки се към подобен призив на Мерц. „Неприемливо е Брюксел да обсъжда най-големия бюджет в историята, докато ние у дома трябва да затягаме коланите.“

ЕС се стреми да постигне договореност преди изборите догодина във Франция, Испания и Италия, които могат допълнително да усложнят и без това трудните преговори. Затова следващите четири месеца ще бъдат решаващи както за стабилността на блока и политическото наследство на Коща, така и за способността на лидери като Мерц и Щокер да убедят избирателите си, че европейските средства се използват разумно.

Разходите по заемите на Париж бяха по-високи от тези на Рим през по-голямата част от лятото на фона на опасенията около предстоящия бюджет и изборите догодина

Франция измести Италия като най-проблемния длъжник в еврозоната

Участниците в срещата в Берлин настояват не само общият размер на бюджета да бъде свит със стотици милиарди евро. Те искат и промяна в разпределението на средствата – по-малко за области като земеделието и повече за отбрана и сигурност. Друга цел е финансирането да бъде обвързано със спазването на демократичните стандарти, така че правителства, които ги нарушават, да могат да бъдат лишавани от европейски средства.

Очакванията са разговорите да не доведат до конкретни числа, а по-скоро да оформят обща позиция преди същинските преговори, посочват лица, запознати с подготовката. Ирландия, която като ротационен председател на Съвета на ЕС ръководи бюджетния процес, трябва да представи нов компромисен вариант през октомври преди срещата на европейските лидери по-късно същия месец.

„Основните приоритети в бюджетното предложение заслужават подкрепа и съответстват на целите на Финландия“, отбеляза премиерът на скандинавската страна Петери Орпо. „Предложеният общ размер на рамката обаче е твърде висок.“

Други държави, сред които Испания, смятат, че Европейската комисия не трябва да намалява предложения бюджет, и се противопоставят на пренасочването на средства от земеделието към други области.

Различията може да не са толкова големи

Коща, който вече посети Братислава, Талин, Рига и Вилнюс, смята, че различията между правителствата не са толкова големи, колкото изглеждат от публичните им позиции, твърди високопоставен представител на ЕС, цитиран от POLITICO. 

Въпреки че лидерите защитават националните си приоритети, всички изглеждат решени да постигнат споразумение до края на годината.

Основният въпрос е дали срещата в Берлин ще доведе до нещо по-конкретно от общ призив за съкращения. Държавите получиха подробната разбивка на предложението, включително конкретните разходи и суми, едва през юни. Същинските преговори могат да започнат едва когато правителствата посочат с конкретни числа какви промени искат.

„Засега никой не разкрива картите си“, коментира друг европейски дипломат. „Все още е твърде рано за истинските преговори.“ Според него те ще започнат с наближаването на срещата на върха през октомври.

Правителството на Джорджа Мелони предупреждава, че екологичните критерии могат да лишат цели сектори от достъп до средства, да доведат до загуби на работни места и деиндустриализация

Италия разпалва кампания срещу „зелените“ правила на ЕК – залогът е бюджет за 2 трилиона евро

Фактът, че Мерц все още не е уточнил кои програми иска да бъдат орязани и с колко, може да означава, че действителните му искания няма да бъдат толкова радикални, колкото предполага реториката му.

„Германският канцлер също заяви, че е желателно да има споразумение до края на годината. И бих искал да подчертая, че когато говори за тези големи съкращения, той никога не дава конкретна сума. Това е важно“, обяснява високопоставеният представител на ЕС.

Германия е най-големият нетен вносител в бюджета на ЕС, като осигурява приблизително една четвърт от средствата в него.

Вътрешният натиск върху Мерц

Мерц е подложен на засилен политически натиск от крайнодясната и евроскептична „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която според прогнозите може да спечели регионалните избори в Саксония-Анхалт на 6 септември. Това ограничава възможностите на канцлера за значителни отстъпки в европейските бюджетни преговори.

Резултатът от вота в Саксония-Анхалт, както и парламентарните избори в Швеция на 13 септември, също могат да окажат влияние върху разговорите.

Същевременно Мерц иска Германия да има водеща роля в Европа в областта на отбраната, конкурентоспособността и стратегическата автономия – приоритети, които изискват значително финансиране.

„За да бъдат покрити определени разходи, са необходими съответните финансови ресурси“, каза литовският президент Гитанас Науседа след срещата си с Коща в сряда.

Тази необходимост поставя все по-силно въпроса за намирането на нови източници на приходи за бюджета на ЕС.

Европа отчаяно търси пари за отбрана и конкуренция с Китай, а земеделските субсидии изглеждат очевидно място за съкращения. Но никой не иска тракторите отново по улиците

Страхът от фермерите пренарежда следващия бюджет на ЕС

Нови европейски данъци

Държавите от Северна и Източна Европа традиционно се противопоставят на предоставянето на допълнителни данъчни правомощия на Брюксел, но тази съпротива започва да отслабва.

Според Коща европейските лидери постепенно осъзнават, че избягването на сериозни съкращения в земеделието и кохезионната политика, съчетано с повече разходи за отбрана, миграция и евентуално разширяване на ЕС, ще изисква допълнителни приходи.

„Има два начина това да бъде постигнато – чрез националните вноски или чрез собствени ресурси“, пояснява той, визирайки нови приходи на равнище ЕС. „Според мен основният приоритет сега е да установим за какви нови собствени ресурси можем да се споразумеем.“

Науседа даде знак, че Литва, която традиционно е скептична към новите европейски данъци, може да смекчи позицията си, ако бюджетът осигури достатъчно средства за отбрана, сигурност и регионално развитие.

„Ако видим необходимата амбиция, разбира се, ще бъдем гъвкави и конструктивни в търсенето на компромиси“, заяви той.

Естонският премиер Кристен Михал също не изключи нови данъци на равнище ЕС, стига те да носят „реална европейска добавена стойност и да не създават непропорционална тежест за държавите членки“.

„Следващият бюджет на ЕС неизбежно ще изисква трудни решения“, допълни той.

В бюджетното си предложение от юли Европейската комисия предлага нови налози върху емисиите, въглеродния внос, нерециклираните електронни отпадъци и тютюневите изделия, както и годишна фиксирана вноска от големите компании. През пролетта Европейският парламент предложи допълнително облагане на цифровите услуги, онлайн хазарта и криптоактивите, като част от идеите получиха подкрепа от някои държави.

Фундаменталната роля на ЕС не е да събира пари от страните-членки и да ги дава на по-бедните. Тя е да гарантира мира, сигурността и благоденствието на Европа

По-голям бюджет на ЕС крие рискове за България

Лидерите в Берлин ще обсъдят кои от тези възможности са готови да приемат.

Всеки нов източник на приходи трябва да осигурява стабилни и предвидими постъпления през целия седемгодишен бюджетен период, да бъде приложим от правна и техническа гледна точка и да влезе в сила до 1 януари 2028 г. или приблизително тогава. Необходимо е и единодушното одобрение на всички държави от ЕС.

Обиколката на Коща в европейските столици има за цел именно да установи около кои предложения може да бъде постигнат компромис. Посещенията му тази седмица в по-малки държави от Източна Европа предхождат политически по-значимите му срещи в Берлин, Париж и Рим през следващите две седмици.