Правителствата по света изостават с изпълнението на ангажиментите си за опазване на биологичното разнообразие, въпреки че до крайния срок за постигане на глобалните цели остават по-малко от четири години.

Недостатъчното финансиране, забавените законодателни промени и продължаващите субсидии за дейности, които увреждат природата, поставят под въпрос успеха на международното споразумение, прието през 2022 г.

Това показва предварителна оценка, изготвена в рамките на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, съобщава Euronews. Резултатите ще бъдат обсъдени на конференцията COP17, която ще се проведе от 19 до 30 октомври в Ереван, Армения.

Срещата ще бъде първата цялостна оценка на изпълнението на Глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин-Монреал, приета от близо 200 държави през 2022 г.

Документът включва 23 цели за спиране и обръщане на тенденцията към загуба на биологично разнообразие до 2030 г. Сред тях са ограничаването на замърсяването, опазването на застрашените видове и защитата на поне 30% от сушата и водните площи на планетата.

Предварителните резултати обаче показват, че предприетите мерки не са достатъчни за изпълнението им в определения срок.

„COP17 идва в критичен момент“, коментира Ан Ламбрехтс от Greenpeace International.

Според нея най-важният резултат от конференцията трябва да бъде промяна в подхода, при която правителствата преминават от повтаряне на обещанията към конкретни действия.

Астрид Шомакер, изпълнителен секретар на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, също признава, че темпото е недостатъчно.

„Движим ли се в правилната посока? Да, но твърде бавно“, посочва тя пред Euronews, като допълва, че целите за 2030 г. все още са постижими, но само при съществени промени.

Бюджет, отбрана, екология: Тежките финансови битки на ЕС през 2025 г.

Един от основните приоритети на международното споразумение е инициативата „30 до 30“, която предвижда до края на десетилетието да бъдат защитени поне 30% от земните и водните екосистеми. Анализ на природозащитната организация Campaign for Nature от септември показва, че въпреки усилията на отделни страни общите резултати остават далеч от необходимото.

Дори ако всички национални обещания бъдат изпълнени изцяло, до 2030 г. под защита ще попаднат едва 27% от сушата и вътрешните води. При океаните делът би достигнал само 12%.

Предварителната оценка на ООН, публикувана през юли, също отчита неравномерно изпълнение на различните мерки. Сред най-сериозните препятствия е недостигът на средства. Правителствата са поели ангажимент до 2030 г. да осигуряват по 200 млрд. долара годишно за опазване на биологичното разнообразие от публични и частни източници. От тази сума 30 млрд. долара трябва да бъдат насочени към развиващите се страни под формата на международна финансова подкрепа.

Засега обаче обещаните ресурси не са осигурени, а бюджетните ограничения в богатите държави допълнително усложняват преговорите. Съединените щати, които не са страна по Конвенцията за биологичното разнообразие, няма да участват в тях.

„Колкото повече време отделяте за разговори относно финансирането, толкова по-малко говорите за самите цели“, коментира представител на френското правителство пред AFP.

Испанският град Сарагоса е избран за Европейска зелена столица за 2028 г.

Фондът за опазване на природата е събрал едва 6000 долара

Една от водещите теми на COP17 ще бъде ролята на частния сектор в преодоляването на финансовия недостиг. Особено внимание се очаква да привлече Cali Fund, създаден под егидата на ООН през февруари 2025 г., за да мобилизира корпоративни средства за природозащитни дейности в развиващите се страни.

Първоначалната амбиция беше фондът да набира по 1 млрд. долара годишно, но досега постъпленията възлизат на едва 6000 долара, посочва Euronews.

Инициативата е насочена към компании, които извличат търговски ползи от цифрова информация за генетични последователности, използвана във фармацевтиката, биотехнологиите и други индустрии.

Според Шомакер фондът все още има потенциал да промени начина, по който бизнесът участва в опазването на екосистемите, въпреки че корпоративната ангажираност се оказва значително по-слаба от очакваното.

Учени предпазват коралите от екстремните температури с… чадъри

Друга съществена пречка е бавната реформа на държавните субсидии.

Споразумението предвижда до 2030 г. стимулите за дейности, които вредят на околната среда, да бъдат намалени с поне 500 млрд. долара годишно. Засега обаче почти няма движение към изпълнението на тази цел.

По данни на ООН за всеки долар, инвестиран в опазване или възстановяване на природата, приблизително 30 долара продължават да се насочват към дейности, които допринасят за нейното увреждане.

През октомври повече от 130 компании и финансови институции, сред които Nestlé и H&M Group, призоваха правителствата да преразгледат съществуващите стимули.

Те посочват, че около 2,6 трилиона долара публични средства годишно подкрепят практики, които водят до изчерпване на почвите, водните ресурси и увреждане на екосистемите. Особено чувствителни са реформите в сектори като земеделието и производството на изкопаеми горива, където държавната подкрепа има значително икономическо и политическо влияние.

Гуидо Брукховен от WWF International подчертава, че пренасочването на субсидиите трябва да бъде сред основните приоритети на предстоящата конференция.

Очаква се около десет държавни ръководители да участват в среща на високо равнище на 16 октомври, три дни преди официалното начало на преговорите.

Според природозащитните организации COP17 ще бъде важен тест за способността на международната общност да превърне поетите обещания в реални резултати.

„В момент, когато геополитическото напрежение поставя многостранното сътрудничество под натиск, е още по-важно да покажем, че световните лидери могат да се обединят в усилията за опазване на живота на Земята“, заявява Ламбрехтс от Greenpeace.