Европейските лидери се готвят да поискат по-строги санкции срещу Русия на срещата на върха в четвъртък, което ги поставя в директно разминаване с Доналд Тръмп само дни след като американският президент договори с Владимир Путин облекчаване на ограниченията върху износа на руски дизел.

Според цитиран от POLITICO проект на общо заключение лидерите на ЕС ще настояват за допълнителни санкции и мерки, насочени към приходите на Москва от петрол. Правителствата в ЕС отхвърлят твърдението на Тръмп, че е постигнал „енергийно примирие“ между Русия и Украйна.

Спорът показва все по-голямо разминаване по въпроса как Москва да бъде принудена да седне на масата за преговори. Докато Тръмп се опитва да намали цените на горивата в САЩ чрез допускане на повече руски дизел на световните пазари, европейските лидери смятат, че ограничаването на енергийните приходи на Кремъл остава ключово средство за натиск върху Путин.

„Русия не е заинтересована от деескалация, прекратяване на огъня или мир“, заяви полският премиер Доналд Туск на конференция по сигурността във Варшава в понеделник. „Затова ще отида в Брюксел, за да поискам от партньорите си сериозно да обмислят засилване на санкциите срещу Русия.“

Германският канцлер Фридрих Мерц също призова за нови ограничения, като посочи продължаващите руски удари по енергийната инфраструктура на Украйна въпреки обявеното от Тръмп примирие.

„Русия ще преговаря добросъвестно само под натиск“, каза Мерц. „След безразсъдните атаки на Москва срещу цивилното енергоснабдяване на Украйна трябва дори да затегнем санкциите.“

Натискът идва, след като в понеделник външните министри на ЕС одобриха най-голямото досега разширяване на санкционния списък срещу Русия, обхващащо над 1600 физически лица и организации.

Европейската комисия подготвя и 23-ти пакет секторни санкции.

Великобритания и Норвегия също обещават да засилят натиска върху Москва.

„Важно е да санкционираме Русия, за да не финансира войната“, казва пред POLITICO норвежкият министър на отбраната Торе О. Сандвик. Той призовава и за затваряне на вратичките в действащите ограничения.

Главнокомандващият на НАТО в Европа: Ако някой ни нападне, ще унищожим цялата система зад атаката

Изборната сметка на Тръмп

Зад затворени врати много европейски дипломати смятат, че внезапният завой на Тръмп към облекчаване на ограниченията върху руската енергия е продиктуван основно от вътрешнополитически съображения преди междинните избори в САЩ следващия месец.

POLITICO цитира високопоставен представител на ЕС, според когото това е „широко споделяно мнение“ сред европейските длъжностни лица.

Американският президент е под нарастващ натиск заради цените на горивата, които рязко се повишиха след избухването на войната на САЩ и Израел срещу Иран.

По време на кампанията си през 2024 г. Тръмп обеща да свали цената на бензина под 2 долара за галон. Сега американските избиратели плащат повече от два пъти тази сума, а републиканците са изправени пред риск да загубят контрола над Конгреса.

Споразумението с Путин трябва да освободи допълнително 4,8 млн. тона руски дизел за световните пазари през следващите месеци и така да облекчи напрежението върху доставките и цените.

Европейски и украински представители обаче поставят под съмнение реалния ефект. По техни оценки обещаните количества се равняват на едва около десет дни от американското потребление.

Те се опасяват и че договореността може да отслаби усилията за ограничаване на приходите, с които Москва финансира войната.

Европейските представители поставят под въпрос и дали Путин изобщо възнамерява да спазва обявеното от Тръмп „енергийно примирие“.

След съобщението Русия продължи ударите по украинската енергийна инфраструктура, а Киев твърди, че не е бил консултиран за договореността.

Зеленски: Русия наруши „енергийното примирие“ на Тръмп още в първите часове

Спорът съживи и европейските призиви САЩ да прилагат по-стриктно собствените си санкции срещу Москва.

Туск призовава Европа и САЩ да действат заедно, за да покажат на Русия, че са готови за още по-твърди мерки, а върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас поиска Вашингтон да доближи подхода си до този на Брюксел.

Калас посочи мащабния американски закон за санкции срещу Русия, лансиран от покойния републикански сенатор Линдзи Греъм, който Тръмп подписа миналия месец, но все още не е приложен изцяло.

Законът дава на Вашингтон допълнителни инструменти за ограничаване на руския енергиен износ и за санкциониране на онези, които подпомагат военните усилия на Москва.

Европейските представители настояват администрацията да използва тези механизми, вместо да облекчава ограниченията върху руския износ.

Подобни призиви идват и от част от републиканците.

„Според мен трябва да започнем да прилагаме закона за санкциите срещу Русия“, заяви републиканецът Дан Креншоу на конференцията във Варшава.

Подарък или залог за мир: Русия ще достави 4 милиона тона дизел на световния пазар след енергийна сделка между Путин и Тръмп

По-широкият въпрос – зависимостта от Вашингтон

Разногласието поставя и по-широки въпроси за зависимостта на Европа от Съединените щати.

Това се случва на фона на публикации, че американски представители са заплашили да ограничат достъпа на Украйна до американско оръжие, ако Киев не прекрати ударите по руски петролни рафинерии.

В момента няма признаци Вашингтон да е изпълнил подобни заплахи, казва представител на НАТО пред POLITICO, като добави, че ограничаването на продажбите би нанесло щети и на американските оръжейни производители.

„PURL е добра сделка за американците“, казва той, имайки предвид инициативата на НАТО, чрез която европейските съюзници финансират покупките на американско оръжие за Украйна.

Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс заяви, че Европа трябва по-бързо да поеме „основната отговорност“ за собствената си отбрана, докато Вашингтон намалява военното си присъствие на континента.

Непосредственият тест обаче идва в четвъртък. Тогава лидерите на ЕС ще се опитат да запазят натиска върху Москва в момент, когато най-могъщият им съюзник поема в обратна посока.