AI има проблем с Бога – религиозните лидери влизат в дебата за технологията
Изкуственият интелект и без друго вече е силно поляризираща политическа тема. Сега пред индустрията се очертава ново предизвикателство – от амвона
,fit(1001:538)&format=webp)
Пастор Джоузеф Хътчинсън започва една от последните си неделни проповеди с препратка към Откровението на Йоан – последната книга от Новия завет, известна най-вече с апокалиптичните си пророчества. Не след дълго той стига и до въпроса как изкуственият интелект се вписва в картината на края на света.
„AI иска да бъде Бог“, предупреждава пасторът вярващите в баптистката църква Gospel Light в Оринджбърг, Южна Каролина.
По повод думите си тогава 74-годишният Хътчинсън казва пред The Wall Street Journal, че проповедта е била вдъхновена от въпросите, които все по-често получава от своето около 150-членно паство. За близо 50 години като проповедник той не помни тема, която да е предизвиквала по-силна тревога от изкуствения интелект. Нито войните. Нито икономиката.
„Колкото повече хора излизат и говорят за гибел и отчаяние, толкова повече останалите си казват: „Значи пасторът е бил прав и Библията е била права“, казва Хътчинсън пред WSJ.
AI и без друго вече е силно поляризираща политическа тема. Сега пред индустрията се очертава ново предизвикателство – от амвона.
Рискът за компании като OpenAI и Anthropic е да влязат в още по-сериозен конфликт с голяма част от американското общество – включително хора, които и сега са недоволни от центровете за данни за AI и камерите на Flock в своите общности.
„Много пастори започват да осъзнават, че когато хората се уплашат от институциите, от които зависят, те търсят начин да заявят позицията си и да защитят себе си и своите общности. А църквите са много добри в това да дават на хората инструмент, чрез който да отстояват своята представа за общото благо в обществото“, коментира пред WSJ Меган Съливан, професор по философия в Университета Нотр Дам.
По-рано този месец Националната асоциация на евангелистите публикува позиция за политиките, свързани с AI. През август Презвитерианската църква в САЩ организира форум по темата. А през май папа Лъв XIV публикува рядка енциклика, посветена на „опазването на човешката личност във времето на изкуствения интелект“. Той направи паралел между изкуствения интелект и Вавилонската кула.
Историята е пълна с моменти, в които нова технология – толкова мощна и сложна, че почти изглежда като магия – събужда първични страхове. След като САЩ хвърлят атомните бомби, с които приключва Втората световна война, The New York Times прибягва до старозаветен език, пишейки, че технологията е „посяла вихъра“.
Днес AI носи свой вихър от промени. Потенциалното добро и потенциалното зло са толкова тясно преплетени, че е трудно да се предвиди дали технологията ще донесе по-светло бъдеще или по-мрачни времена. Лекарства срещу рак, научни открития, каквито не сме си представяли, устойчиво изобилие. Но също така – автономни кибератаки, загуба на работни места и преосмисляне на самия смисъл на труда.
Един от проблемите, които създателите на AI до известна степен сами си причиниха, е начинът, по който технологичната общност оформи голяма част от публичния разговор. Съзнателно или не, тя често използва език, който силно отеква в християнската традиция.
Това поражда въпроси доколко на тези компании може да се има доверие – особено на фона на по-широкото наследство на технологичния сектор и критиките на някои религиозни лидери, че той не е успял да предотврати вредните ефекти от социалните мрежи.
Мотивът за висша сила, която създава нещо по свой образ и подобие, а то впоследствие се обръща срещу своя създател, е добре познат на хората, които изучават Библията. Идеята, че в лабораториите за AI има хора, които вярват, че притежават почти божествена сила да създадат нов вид съзнание, за някои е смущаваща, ако не и направо богохулна.
Други пък виждат особена самонадеяност в технологичните лидери, които преследват технология, способна да ги направи невероятно богати, като същевременно твърдят, че тя може да остане безопасна само ако е под техен контрол.
В енцикликата си от май папата сравнява ситуацията с Вавилонската кула – библейския разказ от Битие за опита да бъде издигната кула, достигаща до небето, като средство за осигуряване на стабилност и власт, което предизвиква Божието неодобрение.
„Рискът от дехуманизация – да изградим бъдеще, което изключва Бога и свежда другия човек до средство – е древно и вечно изкушение, което днес приема технологична форма“, пише папата.
Оттогава той не е смекчил позицията си, включително в социалната мрежа X, където между създателите на AI се води оживен дебат.
Вероятно затова през последните дни главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман се опита да дистанцира компанията си от публикация на The New York Times, според която конкурентът Anthropic безуспешно е лобирал пред Ватикана той да промени позицията си по въпроса дали AI може да притежава съзнание.
„Изпитвам силен дискомфорт, когато хората приписват религиозна сила на AI моделите или им отдават човешката преценка, и смятам, че това е реален проблем за безопасността“, написа Алтман в X преди около седмица.
Хората, които изразяват подобни опасения, не могат просто да бъдат отхвърлени като противници на технологичния прогрес.
Мнозина от религиозните лидери казват, че целта им е да помогнат развитието на технологията да бъде насочено така, че тя да служи на човечеството, а не да му вреди.
„Има причина религиозната общност да излиза на преден план точно сега. Хората започват да разбират, че тази технология засяга не само важните хоризонтални обществени проблеми, но поставя и много по-големия въпрос: какво означава да бъдеш човек?“, казва пред WSJ Уолтър Ким, президент на Националната асоциация на евангелистите.
Пастор Джоузеф Хътчинсън се надява технологията да доведе до удивителни медицински пробиви и е съгласен с президента Доналд Тръмп, че САЩ не бива да забавят развитието ѝ с риск Китай да ги изпревари.
Но в същото време той вижда как се създава огромна сила – сила, която, предупреждава паството си, може да бъде използвана неправилно.
„Виждам накъде води всичко това и то не ме плаши. Но се тревожа за останалите хора, които не са готови“, казва той пред WSJ.
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)