Еврото се понижи в понеделник до най-слабото си ниво спрямо щатския долар от 17 месеца насам, след като опасенията около политическата посока на две от най-големите икономики в еврозоната започнаха да се пренасят и върху по-широките пазари.

Единната европейска валута поевтиня с 0,6% спрямо долара и достигна най-ниското си ниво от 19 май 2025 г., показват данни на LSEG.

Спадът идва в момент, когато еврозоната се сблъсква едновременно с по-висока инфлация, високи лихвени проценти и растящи разходи по държавното финансиране.

САЩ са изправени пред сходен натиск, но инвеститорите стават все по-чувствителни към проблеми, които са специфични за Европа – трайно слаб икономически растеж, фрагментиран облигационен пазар и политическа несигурност в Испания и Франция, пише CNBC.

Испанският премиер Педро Санчес свика предсрочни избори, след като протестите заради жилищната криза в страната достигнаха точка на кипене.

Решението идва след парламентарния провал на жилищните мерки на правителството и масови протести срещу високите цени на жилищата

Педро Санчес свиква предсрочни избори в Испания на 29 ноември

Франция междувременно остава най-яркият пример за проблемите на европейските пазари на държавен дълг, тъй като нарастващият дълг става все по-скъп за обслужване.

Доходностите по облигациите в еврозоната се раздалечават все повече, а волатилността на пазара нараства.

В условията, когато втората по големина икономика в ЕС вече е обхваната от дълбоки социални напрежения, кандидатите за наследството на Еманюел Макрон са под натиск да обяснят как биха овладели държавния дълг – но стратегически отговори засега няма

В лабиринта на държавния дълг: Има ли изход за Франция

Икономисти на Barclays посочиха в петък, че макар френското правителство да е представило проектна рамка за бюджета за 2027 г., чиято цел е публичният дефицит да бъде намален от 5,4% от БВП до 5% през следващата година, страната вероятно няма да постигне фискалните си цели дори ако планът бъде приет през следващите месеци.

„Фискалните и политическите развития във Франция замъгляват перспективите пред еврозоната, като бюджетните основи остават слаби и едва ли ще достигнат повратна точка преди президентските избори догодина“, посочват от Barclays.

Стратезите на ING също смятат, че дори бюджетът да бъде приет изцяло, той „няма да реши структурните фискални проблеми на Франция“.

„Дефицитът ще остане твърде висок, за да стабилизира съотношението дълг към БВП, докато разходите, свързани със застаряването на населението, и лихвените плащания ще продължат да нарастват. Следващото правителство ще трябва да вземе още трудни решения“, посочват от банката.

Според ING досега нито един от основните кандидати за президент не е представил достатъчно подробен план, който да обяснява кои разходи ще бъдат намалени, какви данъчни промени ще бъдат направени и по какъв начин ще бъде стабилизирано съотношението държавен дълг към БВП.