Япония е известна със своите почти безупречно чисти улици. Въпреки това за туристите възниква парадокс, който бързо се превръща в практически проблем: кошчетата за боклук по улиците на страната са изключително малко на брой.

След ден, прекаран в Токио, посетителят често остава с празна чаша от кафе, опаковка от сандвич и без ясно обозначено място за изхвърляне на отпадъците. Това несъответствие между изключителната чистота на града и липсата на публични кошчета от дълго време обърква туристите и води до създаването на множество видеа в социалните мрежи.

Обяснението обаче не се свежда до един фактор.

Ейко Маруко Синиауър, професор по история в Williams College и автор на книгата Waste: Consuming Postwar Japan, обяснява пред BBC, че това представлява сложна комбинация от исторически процеси, икономически явления и политически събития, както и от начина, по който те влияят върху поведението на хората.

В миналото в Япония е имало значително повече публични кошчета. Преломен момент настъпва през март 1995 г., когато членове на религиозния култ Аум Шинрикьо извършват атака със зарин в токийското метро по време на сутрешния час пик.

Нападението води до смъртта на 14 души и раняването на хиляди. В отговор властите започват да запечатват или премахват кошчета за отпадъци като част от мерките за сигурност и предотвратяване на бъдещи терористични атаки.

По-късни нападения в други части на света, включително атаките от 11 септември в САЩ, допринасят за допълнителното утвърждаване на този подход.

Три десетилетия по-късно обаче сигурността вече не предоставя достатъчно обяснение за ограниченото присъствие на кошчета по японските улици.

Проучване сред над 14 000 души показва, че далеч от дома хората по-често харчат за ненужни покупки, остават навън по-дълго и се съгласяват на преживявания, които в ежедневието вероятно биха отказали

Пътуването отключва по-смела и по-спонтанна версия на самите нас според проучване

От началото на 2000-те години някои японски общини целенасочено намаляват броя на кошчетата по улиците и насърчават гражданите да отнасят отпадъците си у дома, посочва Ая Йошида от Националния институт за екологични изследвания на Япония в интервю за BBC.

В Киото например броят на обществените кошчета е намален с повече от половината след 2011 г. Основната причина е, че жителите започват да изхвърлят битови отпадъци в тях, което води до натрупване на боклук около контейнерите и увеличава разходите за почистване и поддръжка.

Постепенно липсата на кошчета се превръща не само в мярка за сигурност, но и в инструмент за управление на разходите и регулиране на поведението на гражданите.

Липсата на кошчета поражда въпроса защо по улиците не се наблюдава повече боклук. По думите на Йошида би било подвеждащо това да се обяснява единствено с предполагаема вродена японска склонност към ред и чистота.

Чистотата на градовете е резултат и от дългогодишна публична политика. В продължение на десетилетия местните власти инвестират в кампании срещу замърсяването, образователни инициативи, улично почистване и градски дизайн, който насърчава гражданите да не оставят отпадъци.

В центъра на новата национална политика са местните жители, които трябва да продължат да живеят в най-претоварените дестинации и „да могат да си позволят да купят къща или апартамент, или просто да се придвижват без проблеми“

Испания се изправя срещу масовия туризъм с нова стратегия – за бавно преживяване и устойчивост

Социалните норми също оказват значително влияние.

Един от тези принципи е meiwaku o kakenai, който изразява идеята да не се причинява неудобство на другите. Освен това ежедневните навици също имат значение. В Япония храненето по време на движение или в обществения транспорт е сравнително рядко срещано, което води до генериране на по-малко отпадъци по време на придвижване в града.

„Като се замисля за собственото си ежедневие, не съм сигурна колко боклук изобщо генерирам по пътя между вкъщи и работа“, обяснява Синиауър пред BBC. „Има и по-малко възможности за това, защото в Япония не е обичайно да се яде, докато вървиш или пътуваш с влак.“

Посетителите обаче следват различен ритъм. Те прекарват значително време в движение, често купуват напитки, храна и различни закуски, което води до по-често натрупване на отпадъци без налично място за изхвърлянето им.

Туристическият гид Джунко Йоко споделя пред BBC, че липсата на кошчета често обърква нейните гости в началото, но повечето от тях се адаптират сравнително бързо. Според нея посетителите първоначално се оплакват от липсата на места за изхвърляне на отпадъци, но същевременно оценяват чистотата на улиците и постепенно възприемат местните навици.

Въпреки това обществените кошчета не са напълно премахнати. По данни на Синиауър те все още се срещат на определени места, като например железопътните гари. Обикновено са прозрачни и разположени в близост до билетните бариери, където могат да бъдат наблюдавани от служители или чрез охранителни камери. Това позволява използването им без компромис със сигурността.

В продължение на близо три десетилетия Руската империя има своя колония на територията на днешна Калифорния и предявява претенции към други части на Северна Америка

„Забравената империя“: Когато Русия се опита да колонизира Калифорния

Гара Шинджуку, една от най-натоварените в света, вече тества по-технологично решение.

През септември на гарата започва пилотно изпитване на мобилни роботи-кошчета, които се движат в пространството и събират отпадъци от пътниците.

Този случай представлява пример за опитите на Япония да реши дългогодишен градски проблем чрез автоматизация, вместо чрез масово връщане на традиционните кошчета по улиците.

Докато подобни решения не станат широко разпространени, туристите ще трябва да спазват същото правило, което местните жители отдавна приемат за норма: да носят отпадъците със себе си, докато открият подходящо място за тяхното изхвърляне.

Историята на японските кошчета показва, че зад един на пръв поглед незначителен детайл от градската среда се крият значими теми като сигурност, публични разходи, социални норми, градски дизайн и постепенното въвеждане на технологии в ежедневната инфраструктура.