Шведските политически партии започнаха преговори за съставяне на коалиция, а лидерът на социалдемократите Магдалена Андершон постави началото на дълъг и труден процес в опит да сформира ново правителство.

Окончателните резултати от изборите в неделя не се очакват преди преброяването на гласовете от чужбина в сряда. При обработени 95% от бюлетините обаче социалдемократите и левоцентристкият блок имат малка, но увеличаваща се преднина – 176 депутатски места срещу 173 за десните партии.

Възходът на крайнодесните „Шведски демократи“ към властта изглежда спрян. Партията загуби подкрепа за първи път от създаването си и надеждите ѝ да влезе в правителството за първи път засега изглеждат осуетени. Въпреки това много от идеите ѝ – за имиграцията, интеграцията и борбата с престъпността – вече са се превърнали в част от основния политически дебат, включително сред левоцентристките сили, обобщава The Guardian.

И Андершон, и досегашният десноцентристки премиер Улф Кристершон, лидер на консервативната Умерена партия, заявиха, че ще проучат възможностите за съставяне на коалиции, които биха им осигурили властта.

Резултатът остава на ръба и окончателният победител може да стане ясен едва след няколко дни, въпреки че първите екзитполове сочеха победа за левия блок

Изборите в Швеция са на кантар, левицата води с минимална преднина

След дългата изборна нощ, през която в определен момент двата блока бяха разделени само от един депутатски мандат, ръководството на социалдемократите се срещна с Андершон в понеделник сутринта в централата на партията в Стокхолм.

Остава обаче въпросът дали потенциалните партньори са готови да работят с Лявата партия (Vänsterpartiet) – възможност, която Центристката партия досега отхвърляше.

Партийният секретар на социалдемократите Тобиас Баудин заяви, че е разговарял с представители на останалите опозиционни партии, и призова Кристершон да подаде оставка. Досегашният премиер оглавяваше дясната коалиция „Тидьо“, управлявала с подкрепата на „Шведски демократи“.

„Избирателите вече казаха думата си и поставиха слаба оценка както на него, така и на правителството му“, заяви Баудин пред шведската обществена телевизия SVT.

„Той трябва сам да подаде оставка. Всъщност няма особено значение – ако не го направи, ще бъде отстранен. Как точно ще постъпи, зависи от него“, добави той.

От Центристката партия заявиха, че в разговорите със социалдемократите ще настояват за правителство, което се стреми към „политическа стабилност“ и има „ясно изразен десноцентристки характер“, без политики от крайните части на политическия спектър.

Морган Йохансон от Социалдемократическата партия, който беше вицепремиер в предишното правителство, ръководено от социалдемократите, определи позицията на Центристката партия като положително развитие и заяви, че като цяло има „добри перспективи“ за постигане на споразумение.

По думите му всички партии от левия спектър искат смяна на управлението.

„Това е отправната точка. Не мисля, че някой иска да стигнем до ситуация, в която политическата блокада да доведе до нови избори“, каза той.

Улф Кристерсон отговаря на въпроси на избиратели в неформално седмично предаване. Работещ ли е този модел?

„Колко бири пиеш, Улф?“ – шведският премиер търси подкрепа чрез подкаст и жива връзка с избирателите

Междувременно Кристершон изглежда оставя отворени различни възможности.

В неделя вечерта той заяви, че резултатът може да доведе до „сложно съставяне на правителство, а докъде ще стигне този процес, предстои да видим“.

В понеделник, преди среща с лидерите на останалите партии от коалицията „Тидьо“, Кристершон отказа да даде повече подробности и заяви, че ще изчака окончателните резултати, преди да започне разговори.

„Ако всички червени линии останат, Швеция изобщо няма да има правителство“, каза той. „Възнамерявам да проуча различните възможности, които може да съществуват.“

Либералите и Християндемократите вече заявиха, че няма да работят със социалдемократите.

След преброяването на гласовете от чужбина в сряда окончателните изборни резултати се очакват през уикенда.

Новият парламент ще заседава за първи път на 28 септември, а най-ранната дата, на която председателят му може да предложи кандидат за министър-председател, е 29 септември. Преговорите обаче могат да продължат значително по-дълго.

Ако при гласуването в парламента повече от половината депутати отхвърлят предложения кандидат за премиер, председателят трябва да предложи друг. Ако четири поредни кандидатури се провалят, автоматично се насрочват нови избори.